Ако попадна някога на самотен остров, надявам се да е поне малко като Наошима. Защото и Наошима е от онези места, които е най-добре да преживееш в относителна самота, за да можеш наистина да разбереш и оцениш.
Целият остров сякаш е създаден с идеята да те прати в някакво медитативно безвремие на изкуство – от архитектурата на брилянтния Тадао Андо и колекциите на галериите и музеите, през скулптурата и инсталациите на открито до гледките, които футуристичните сгради разкриват към спокойните води на японското Вътрешно море. Годината би могла да бъде и 1216.

Наошима е малък и достъпен от Киото или Осака остров, който през последните няколко десетилетия от дом на рибари и миниатюрна индустрия се преобразува във вълнуваща дестинация за любителите на модерно изкуство.
Пътуването с ферибота от Уно до Наошима е не повече от половин час. За да обиколиш острова от край до край с всичките му музеи и галерии, дори и пеш, трябват ден или два при добра организация.
Трансформацията на Наошима започва през 1985, когато частната издателска компания Benesse придобива южната половина от острова и започва да сътрудничи с тогавашния кмет Чикацуго Мияке.

Benesse House е открита през 1992, а по-късно се появяват и Benesse House Museum – музей с хотелски стаи на втория и третия етаж, както и Овалът – футуристично здание с още шест стаи за гости на върха над хотела.
През 2004 Андо открива и сградата на музея Chichu, който помещава малка, но впечатляваща част от арт колекцията на Benesse.

Последните попълнения на острова са музей, посветен на творчетвото на родения в Корея артист Лий Уфан, както и галерия, излагаща работата на самия Тадао Андо.
На Наошима има още няколко частни галерийни пространства, а всичко това е обилно гарнирано с още изкуство на открито, достъпно за всички посетители.
Най-впечатляващото сред тях са скулптурите на японката Яйои Кусама – особено жълтата тиква на черни точки, сякаш излязла от халюцинация и застанала на ръба на морето, която вече е нещо като емблема на острова.


