НСИ: Постановките малко, зрителите много

174 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, функционират в страната към края на декември 2018 г. По тематичен обхват 93 от тях са общи, а 81 – специализирани, включително художествени галерии.

През 2018 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 419 хил. фондови единици и в сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 13 хиляди (0.2%). Цифровизирани са 368 хил. фондови единици, което е с 24 хил. повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 5 084 хил. и съпоставени с 2017 г. намаляват с 0.5%. Приблизително една четвърт от тях (1 025 хил.) са осъществени в дните със свободен вход. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите – със 147 хил., или с 13.2% спрямо предходната година.

Общите приходи на музеите през 2018 г. са 68 879 хил. лв., като от тях размерът на бюджетната субсидия е 50 617 хил. лв. (73.5%), приходите от посещения са 9 841 хил. лв. (14.3%) и от европейски програми и проекти – 1 412 хил. лева (2.0%).

Общият персонал на музеите през 2018 г. е 3 296 души и се увеличава с 2.2% в сравнение с 2017 година. През 2018 г. в музеите са използвани 1 535 компютъра за административни цели, 670 – за съхранение на бази данни, и 228 – за предоставяне на данни на посетителите.

През 2018 г. в действащите 75 театъра в страната са организирани 15 155 представления, посетени от 2 389 хил. зрители, като спрямо 2017 г. представленията намаляват с 1.2%, докато посещенията се увеличават със 7.5%. Средният брой посетители на едно представление също се увеличава – от 145 през 2017 г. на 158 през 2018 година.

Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2018 г. е следното:

• 36 драматични театъра с 6 360 представления;

• 23 куклени театъра с 5 216 представления;

• 7 драматично-куклени театъра с 2 194 представления;

• 7 оперни и балетни театъра с 1 022 представления;

• 2 оперетни театъра с 363 представления.

През 2018 г. в страната развиват дейност 51 музикални колектива – 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 21 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 1.6%, а посещенията намаляват с 0.1% в сравнение с 2017 година.

Дружества, сдружения и музикални компании са организирали следните прояви през 2018 година:

• естрадни (поп, рок, фолк и др.) – 547 концерта, посетени от 229.9 хил. лица;

• фолклорни – 139 концерта, посетени от 55.4 хил. лица;

• камерни и симфонични – 122 концерта, посетени от 36.8 хил. лица.

През 2018 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 34 320 хил. библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 55.3% (18 971 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.7% (10 179 хил.), и продължаващите издания – 15.1% (5 170 хиляди).

Регистрираните читатели са 239 хил., което е с 3.6% по-малко в сравнение с предходната година, докато посещенията се увеличават с 6.7% и достигат 4 563 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 6 676 хил. библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2018 г. има регистрирани 8 193 хил. библиотечни документа, или със 72 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 899 хил. библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях се увеличава с 3 хил. (0.1%) в сравнение с 2017 година.

Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.

През 2018 г. са произведени общо 77 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 46 за киномрежата, 30 за телевизията, включващи 6 сериалa с общо 331 епизода.

Произведените пълнометражни филми са 30 (29 за киномрежата и 1 за телевизията) и се увеличават с 5 (20.0%) спрямо предходната година. Произведените късометражни и среднометражни филми са 47, от които 13 игрални, 28 документални и образователни и 6 анимационни. В сравнение с 2017 г. производството на този вид филми намалява с 34, или 42.0%.

В края на 2018 г. кината в страната са 69, а киноекраните – 226, като броят им остава непроменен спрямо 2017 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 61.6% от всички прожекции и 68.1% от посещенията.

През 2018 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината намаляват с 2.1%, а посещенията – с 11.3%. Прожектирани са 8 575 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 1 077 български, 2 359 европейски, 4 463 от САЩ и 676 от други страни. Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 22 със 173 хил. прожекции, посетени от 2.7 млн. зрители. В столицата функционират 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 722 филма.

През 2018 г. в страната функционират 83 регистрирани и лицензирани радиооператори, които са излъчили 727.0 хил. часа радиопредавания, или с 0.5% (3.4 хил. часа) повече в сравнение с 2017 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 52.5%, следван от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 11.8%.

През 2018 г. в страната функционират 116 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с един по-малко от предходната година.

Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 742.8 хил. часа, или с 0.9% по-малко в сравнение с 2017 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:

– художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 166.2 хил. часа;

– музикални предавания – 92.2 хил. часа;

– новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 72.1 хил. часа;

– реклами – 57.6 хил. часа;

– образователни предавания – 12.0 хил. часа.

–––––––––––––––––––––––––––––

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.