Парламентът удължи заседанието си до приемането на второ четене на държавния бюджет (Видео)

НС удължи заседанието си, за да решава за парите на държавата. Настимир Ананиев от „Продължаваме Промяната“ поиска удължаване на работното време до 18:00 часа, а Петър Петров от „Възраждане“ – до приключване на второто четене на държавния бюджет.

Първоначално на гласуване

беше подложено предложението на „Възраждане“, което първо беше отхвърлено, а след това, при повторното гласуване, беше прието с 83 гласа „за“, 4 „против“ и 43 въздържали се.

Георги Свиленски („БСП за България“) поиска да бъде гласувано и предложението на „Продължаваме Промяната“, но председателстващият заседанието не го подложи на гласуване, заради приетото вече предложение за

по-дълго работно време.

Депутатите все още обсъждат рамката на държавния бюджет на второ четене, и управляващи и опозиция обосновават предложенията си за промени в приходната и разходната част.

Председателят на бюджетната

комисия Любомир Каримански („Има такъв народ“) предложи да бъдат отделени допълнителни 5 млн. лева за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, и така сумата да нарасне на 55 млн. лева.

Според него така

ще се удовлетворят

предложенията, направени от опозицията по отношение на общините. Бюджетите на БНР и БНТ предизвикаха спор в пленарната зала на Народното събрание по време на дебатите по

финансовата рамка за тази година.

В предложените текстове, по които се работи на второ четене, е заложено намаление на парите на БНТ с два милиона лева, един от които се дава на БНР за финансиране на симфоничния оркестър, съобщава БНР. Мотивът на вносителите на това предложение е

свързан с проблеми

при филмопроизводството в телевизията. Според Тома Биков от ГЕРБ това решение е натиск върху националната телевизия, който се дължи на личен конфликт с ръководителя й Емил Кошлуков.

„В никакъв случай не съм против да увеличавате бюджета на БНР, напротив!

И е хубаво, че

ще отидат тези пари

за оркестрите, които според мен, са най-стойностното нещо в тази медия. За БНТ и филмопроизводството, след като намалявате бюджета с 2 милиона, как точно ще се спази това изискване за 10% от парите на БНТ да отидат за филмопроизводството?

Моята прогноза е, че няма да се спази, дори когато си назначите ваш генерален директор, защото това ще направите след няколко месеца.

Тогава може би ще вдигнете и бюджета“.

Председателят на бюджетната комисия и депутат от „Има такъв народ“ Любомир Каримански заяви, че искането за бюджет на БНТ не е добре мотивирано, най-вече в частта за филмопроизводството:

„На БНР са мотивирани разходите. Плюс това на БНР мога да ви кажа, че това, което правим за БНР, е за Симфоничния оркестър,

а не за нещо друго.

Но след това, което искам също да ви обърна внимание е, че до този момент в бюджета на БНТ се наблюдават неща, които никак не са лицеприятни точно за филмопроизводството, за което аз съм говорил“.

Николина Ангелкова от ГЕРБ-СДС

предложи 20 млн. лева

повече за програмата за 35 евро за седалка на авиопревозвачи, тъй като по думите ѝ планираните средства за сектора са недостатъчни.

От ГЕРБ изразиха притеснения, че ако инфлацията продължи да расте, в скоро време тя може да стигне 10%, което ще убие икономически растеж.

Компенсациите не биха

помогнали сега, ако бяха дали навреме. И разкритикуваха, че „за пръв път от 10 години липсва политика на доходите“. Финансовият министър Асен Василев разясни, че над 800 млн. евро за ВиК сектора са били неусвоени в програмния период 2013 – 2020 заради ненаправени проекти.

Имаме още малко да довършим проектите.

„Имаме още малко време да ги довършим. Имайки предвид до къде са проектите, вероятно ще се наложи да връщаме пари. Това не е вярно, че няма пари за ВиК сектори, а че проектите или са забатачени, или липсват. Затова в коалиционните преговори заложихме актуализация на бюджет в средата на годините,

за да може министерствата

да подготвят проекти, за да се изпълнят и средствата да са целеви, и да се постигнат резултати – а не като сега, 2 години след края на програмния период да има 2,4 млрд. за ВиК сектора, които седят неизползвани, защото някой не си е свършил работата в последните 7 години.

Между първо и второ четене

на законопроекта бяха постъпили над 100 предложения.

Пленарна зала предстои да гласува предложението на Любомир Каримански, което предвижда да бъдат отпуснати 20 млн. лв. за БАН за проекти, които трябва да бъдат защитени.

Източникът на средствата

ще е от перото за ВСС. В Закона за държавния бюджет първоначално бяха заложени за БАН 119. 8 млн. лв. По това предложение се заформи дебат.

Красимир Вълчев от ГЕРБ – СДС обърна внимание, че тези 20 млн. лв. няма да бъдат за възнаграждение, а БАН

има най-голям проблем

и предизвикателство с възпроизводството на научния потенциал, т.е. със задържането на учените. Същото е в Селскостопанската академия, която заради историческия малшанс сега не получава тази възможност, която ще има БАН“, каза още Вълчев.

Във финансовата рамка

на парите на държавата се залага дефицит от 5,9 милиарда лева или 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт.

Очаква се и поемане на нов

дълг от 7,3 милиарда лева,

с част от които ще се покрият стари задължения на страната.

След като до късно снощи депутатите гласуваха промените в бюджетите на ДОО и Здравната каса от днес им предстои работа по държавния бюджет.

При първото гласуване

на законопроекта депутатът от ДПС Йордан Цонев предупреди, че с икономическата и финансовата си политика новите управляващи оказват натиск и помпат инфлация.

„И ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, която той, за да помни акцента си, освен че си беше написал на таблото

„Икономиката, глупако!“,

аз бих ви посъветвал да го напишете това с една добавка

„Икономиката, глупако, не репресиите“, заяви Йордан Цонев, а вицепремиерът Асен Василев отговори, че няма опасност да влезем в дългова спирала:

„Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП, е по-малък от дълга, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет и то по-малък значително“.

Проектът бе сравнен и с пица,

но докато Петър Кънев от БСП намери изобилие в нея, Томислав Дончев бе на коренно различна позиция.

„Днешната пица е доста по мазничка, с дебела плънка,  с доста шунка и френско сирене“, каза Кънев и Дончев настоя: „Бих казал, че това е голяма мазна кутия от пица, в която няма пица“.

 

 

- реклама -