НС обсъжда проекторешения, свързани с ПВУ (Видео)

НС обсъжда проекторешения, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това предвижда точка трета от дневния ред за работа на народните представители.

Депутатите ще продължат с разглеждането на проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост.

Вносители на проекта са

Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народни представители.

Народното събрание ще обсъди и проект на решение за задължаване на Министерски съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, предложено от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.

Миналата седмица народните представители обсъдиха какво може да се направи за запазване на въглищните централи по повод на проекторешението, внесено от „Възраждане“.

До гласуване на проекторешението

не се стигна заради изчерпване на времето на пленарното заседание.

От „Възраждане“ поискаха предоговаряне на ПВУ в частта за декарбонизация в енергийния сектор и либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно.

От ГЕРБ-СДС подкрепиха предоговаряне на цели по Плана в частта енергетика. От „Продължаваме Промяната“ предложиха България заедно с Румъния и Гърция

да издейства дерогация на ангажиментите

за намаляване на емисиите на въглищните централи, както и да се приеме нова енергийна стратегия на страната, припомня БТА.

Вчера пленарната зала отхвърли искането на „Продължаваме Промяната“ (ПП) в програмата за четвъртък да бъде включено и внесеното от тях проекторешение, свързано с ПВУ.

Никола Минчев настоя трите проекта да

бъдат разгледани днес, но предложението му за включване в дневния ред бе отхвърлено с 90 гласа „за“, 10 „против“ и 91 „въздържал се“, след прегласуване.

От ПП предложиха НС да приеме проект на решение за изготвяне на позиция на България и иницииране на срещи с Румъния и Гърция,

във връзка с отразяването

на последиците от войната в Украйна върху енергийната сигурност в региона и Националния план за възстановяване и устойчивост,

но предложението им не бе прието.

Днес Кирил Петков заяви: „Виждаме, че имаме общи приоритети и за въглищните централи, както и че е важно геотермалите да ги експлоатираме максимално – това е чиста българска енергия.

Искам да кажа отново, важно е в тези преговори да не влезем сами. Централите са важни не само за българската

енергийна система, а и за целия район.

Единственият възможен начин да успеем да направим предоговаряне, е да влезем регионално в дискусията с Брюксел – да поканим колегите от Гърция, Румъния и Западните Балкани, да кажем колко е важно за нас като регион, не само като старан, такова предоговаряне, особено по време на война, и да се опитаме да поискаме дерогация за тези критерии.“

„Ние през цялото време сме били

от страната да защитим нашата енергетика и въглищни централи. Горд съм, че когато имаше очаквания за затваряне на капацитета, ние успяхме да удържим възможността днес да имаме тази дискусия.

Ако имаше ангажимент с физически капацитет и затваряне тази дискусия

щеше да е много по-трудна.

Нашата политика не се е променяла и ние сме били винаги адекватни с висок приоритет да направим всичко, което е по силите ни.“

Днес в програмата е и първо гласуване на промени в Закона за медиацията, в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за електронното управление.

На второ четене депутатите ще

обсъдят изменения в Закона за енергетиката, както и Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни.

Депутатите започнаха работа с гласуването на промени в Закона за медиацията, внесени от Министерския съвет, като го приеха на първо четене.

Предвижда се от 1 януари 2024 г.

да се въведе задължителна съдебна медиация по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища.

В търговското право е предвидено

изплащането на дружествен дял при прекратяване на дружество с ограничена отговорност също задължително ще минава през медиация. Съдът ще има възможност страните да участват в такава процедура, когато е предявен иск за парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка и др.

Правосъдният министър Крум Зарков

разясни, че медиацията е важен способ по две причини: „Важна е за самата съдебна система, заради прекомерната натовареност на съдилищата, но и осигурява ефективно и евтино средство за решаване на спорове.

Трябва да се види в кои видове дела е най-ефективна.

Това са разводите, спорове за родителски права, разногласия за упражняването на тези права, разпределяне на ползване на собствената вещ, делбата и други дела, които често се проточват в съдилищата без особен успех.“

Със 154 гласа „за“ и 25 „против“, всички от които на „Възраждане“ законопроектът бе приет. А заради бързо постигнатото съгласие, председателят на

правната комисия Радомир Чолаков

предложи да се скъси срока за предложение между първо и второ четене на три дни. Това също бе прието със 113 гласа „за“. Несъгласни бяха от „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“.

Народното събрание ще разгледа проект на решение за възлагане на Министерски съвет провеждане на преговори

с правителството на САЩ

относно сключване на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000. Проектът е внесен от Делян Добрев и група народни представители.

По-късно днес двама министри

ще бъдат изслушани от депутатите по казуса с обявения за издирване от Русия български журналист Христо Грозев. Пред Комисията за контрол над службите за сигурност ще се явят министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев и министърът на външните работи Николай Милков.

- реклама -