Ново изследване дава надежда за лечение на Паркинсон

Ново изследване дава надежда за лечение на Паркинсон. Клинично изследване при пациенти в ранен стадий на заболяването показва, че приложеното лечение забавя прогресията на двигателните симптоми. Това е резултат, който се определя като премиера, въпреки че трябва да бъде потвърден в по-голямо проучване, предаде АФП.

Изследването е имало за цел да отговори на въпрос,

над който специалистите си „блъскат главите“ от 30 години. Целта е да се идентифицира лечение, способно да забави прогресията на болестта. Това  обяснява водещият му автор Оливие Раскол, неврофармаколог от Университетската болница в Тулуза, Франция.

„През последните 30 години производителите похарчиха стотици милиони долари за клинични изпитвания със същата цел. Така и не успяха да постигнат резултат като нашия“, казва Раскол.

Изпитваното в случая лекарство е ликсизенатид,

разработено от френската лаборатория „Санофи“ (Sanofi), което вече се използва срещу диабет тип 2.

То принадлежи към клас лекарства, наречени GLP-1 рецепторни агонисти, индикациите за които са накарали учените да смятат, че могат да бъдат от полза срещу болестта на Паркинсон.

Невродегенеративно заболяване засяга около 10 милиона души по света.

То причинява двигателни проблеми като треперене, забавяне на движенията и други, и в крайна сметка може да се окаже силно инвалидизиращо във всекидневието.

Болестта на Паркинсон е свързана с постепенно изчезване от мозъка на неврони,

които произвеждат допамин. Наличните днес лекарства коригират тази липса на допамин, но не предотвратяват влошаването на симптомите с течение на годините, тъй като не се справят с причината.

Ето защо учените се стремят да открият лечение с невропротективен ефект, т.е. такова, което да подобри оцеляването на невроните, произвеждащи допамин.

Настоящото изследване, резултатите от което са публикувани в сп. „Ню Инглънд джърнъл ъв медисин“ (NEJM), е обхванало

156 души на възраст между 40 и 75 години в ранен стадий на заболяването.

На половината от тях е дадено плацебо, а на другата половина е приложено лечение под формата на подкожни инжекции.

В края на едногодишния период при групата на плацебо е наблюдавано влошаване на показател за двигателни симптоми, докато  в групата на ликсизенатид той е останал непроменен.

Оливие Раскол определя резултата като „скромен“, но по думите му той би могъл да бъде по-обещаващ при по-продължително наблюдение на пациентите, тъй като болестта на Паркинсон прогресира бавно.

Следващата цел на специалистите е направят по-мащабно изследване.

- реклама -