Новини под опашката на Коня: От градската десница да не ровят много в миналото си, за да не останат без кандидати.
Това е един от анализите,
които нашите приятели хакерите успяха да прихванат от свръхсекретните руски анализатори. Те от своя страна, както вече знаем, са заели стратегическа
позиция под „опашката на коня“.
И следят изкъсо родният политически сезон. Който тази година се оказва доста горещ не само заради сахарските жеги у нас.
В сърцето на София,
точно пред сградата на Народното събрание, насред жълтите павета има статуя на цар. Той е руснак. Освен това е на кон,
който логично също е руски.
Конят има опашка, тоже русская, а под опашката, това, което службите не искат да знаете – е скрит изкуствен интелект, който наблюдава и анализира събитията в страната.
Понеже България е пръв борец
срещу режима на Путин и неотдавна изгони всичките му шпиони, закъсалото руско разузнаване разчита основно на анализа извиращ под опашката на коня.
Ние, сме група супер хакери
и успяхме да бръкнем дълбоко в руския изкуствен интелект и да източим всичко ценно оттам. И понеже напоследък е модерно
да се публикуват записи,
решихме да изпратим до медиите тези супер секретни анализи бликащи под опашката на коня.
Доклад 1:
В Народното събрание избраха председателите на парламентарните комисии. Партиите, които официално не са в коалиция, но подкрепят правителството си разделиха шефските места.
ППДБ, които излъчиха правителство и уж управляват сами, оглавиха само две комисии. От ГЕРБ, които уж не са партньори на управляващите взеха цели 10 председателски места. А, ДПС дето и ГЕРБ и ПП и ДБ и всяка партия в България все не ги обича и е против тях се уредиха с цели 5 шефски поста в парламента.
Най-голям отзвук предизвика избирането на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов за председател на Комисията по външна политика.
Анализ:
Шефските места в парламентарните комисии са знакови за всяко управление. Когато властта е еднопартийна и с монолитно мнозинство, на тези постове се избират депутати, които са първи резерви за министерските постове в съответния ресор.
В случаите, когато има коалиционно управление, партньорите във властта обикновено разпределят местата в комисиите обратно на министерските постове, така ресорите, в които са министри от една партия, шефовете на парламентарните комисии са от друга, за да се контролират взаимно.
В сегашното управление, обаче партиите, които очевидно си партнират във властта бягат от термина коалиция като тротинеткаджия от народна носия и затова се налага абсурдния термин „сглобка”. В тази сглобка, на покрива под яркото слънце са министрите на ППДБ, а отдолу в основите й са ГЕРБ и ДПС.
Шефовете на парламентарните комисии, представляват не правителство в сянка, както се опитват да го представят някои удобни медии, а по-скоро правителство на сянка. Външният министър Мария Габриел, например, която единственият представител на ГЕРБ в кабинета, ще се отчита пред своя лидер Борисов. Финансовият министър Асен Василев, пък който е шеф на една от партиите дето уж сами управляват ще трябва да се отчита пред Йордан Цонев от ДПС.
Предложение:
Към всички политици от ПП и ДБ, които обещаваха на избирателите си, че ще изчегъртат Бойко Борисов – както сте тръгнали да го чегъртате направо да му изтъркате и гърба.
Доклад 2:
Румен Радев откри Роженския събор. Снима се под гигантския пилон с българския флаг, по бяла риза. Държа патриотична реч, в която нарече всички, които са против пилона безродници. А, след това успя да забърка и дипломатически скандал като коментира, че Украйна настоявала да води война с Русия, но трябвало да има предвид, че сметката за тази война я плаща цяла Европа.
В опит да си повдигне акциите, кандидат-кметът на ППДБ Васил Терзиев веднага се заяде с Радев, като защити недоволните от пилона, че не били безродници.
Анализ:
Радев с маршова стъпка е тръгнал към създаването на своя политическа формация, която да се позиционира като националистка и проруска. Има една особеност – оказа се, че прословутият пилон е построен с пари от дарения на държавни фирми. В периода, в който държавата се управляваше от президента. С други думи, Радев си прави патриотична кампания с държавни пари.
Трябва да се признае на президента, че много точно уцели адресатите на епитета “безродници”. Именно Васил Терзиев, който натрупа милионите си с помощта на роднините си от ДС, а сега публично се отрече от тях, за да влезе в политиката представлява най-близкото до определението на този епитет.
Що се отнася до Украйна, нашият човек малко се поизсили. Вярно ,че дни по-рано друг наш човек – британският министър на отбраната Бен Уолъс си позволи да атакува украинската власт, но малко след това Уолъс каза, че е много уморен и си подава оставката. А, Радев остана да стърчи под пилона като единствен европейски лидер със снимка на Путин в джоба.
Предложение:
Да следим колко време напред Радев ще успява да си прави предизборна кампания с финансирани при неговото управление проекти. Така ще можем да пресметнем колко богата е била реколтата на служебното му правителство.
Доклад 3:
Знакови лица от градската десница номинираха видния костовист Вили Лилков за кмет на София. При положение, че неговата партия ДСБ е една от безбройните миниатюрни формации, които издигнаха кандидатурата на Васил Терзиев. Лилков е праволинеен антикомунист и върл противник представителите на бившата ДС. Точно обратното на младия милионер Терзиев, който не само е наследник на видни дейци на комунистическите тайни служби, ами и е стартирал бизнеса си под крилото на бивши агенти на ДС.
Анализ:
От лагера на Терзиев веднага извадиха компромат. Как през 2005 г. правилните сили номинирали Светослав Гаврийски за кмет и той можел да спечели, но после едни лоши хора извадили бившия агент на ДС Минко Герджиков за кандидат, разцепили вота и така се прецакали. Тези същите лоши хора сега били в Инициативния комитет на Лилков. Само дето самият Лилков беше един от хората, които най-яростно работеха тогава за избирането на Гаврийски.
Ама това са истории от миналото. Никой не се вълнува от минали работи. Като например как Терзиев е спечелил първия си милион.
Предложение:
От градската десница най-добре ще е да не ровят много на дълбоко в миналото си, че накрая съвсем ще останат без кандидати.
Доклад 4:
ГЕРБ и ППДБ официално се разбраха да подпишат общо споразумение за управление. Това не било коалиционно споразумение, понеже те уж не са в коалиция, ами са направили „сглобка”. Тоест документът, който ще подпишат вероятно е нещо като скица. Или кадастрална схема.
Анализ:
Само преди няколко седмици Христо Иванов каза, че не е лошо да се подпише някакъв общ управленски документ. А ние казахме, че напоследък каквото каже Христо Иванов то взема, че се случва. Председателят на „Да, България” май най-сетне сбъдна отдавнашната мечта на Иво Прокопиев – да е малък политически играч, който не е на преден план, но е балансьор в отношенията между управляващите формации, които носят главната отговорност. Нещо като ДПС.
Значи, ако Христо Иванов е Ахмед Доган на умните и красивите, тогава Ивайло Мирчев трябва да е техният Пеевски, а ролята на Йордан Цонев, очевидно остава за Антоанета Цонева.
Предложение:
След като правителството си взе Росенец от „Лукойл”, може да отдели един малък парцел там Христо Иванов да си построи вила. Нали отдавна му е мерак.
Доклад извънреден:
Президентът Румен Радев успя да атакува управляващите по всички актуални теми. Часове след като бе отнета концесията на “Лукойл” на пристанище “Росенец”, и от регионалното министерство обявиха, че прекратяват търгове за ремонти на пътища за над 4 млрд. лв., направени от служебното правителство, Радев заяви, че Христо Иванов е слуга на Бойко Борисов и на Делян Пеевски, а Васил Терзиев е “човек, който е предал родителите си, ще предаде и родината си”.
Анализ:
Отбелязваме със задоволство, че нашите доклади се четат задълбочено в Руското посолство и явно стигат и до агентурата ни в България. Още преди седмици предложихме, ако искат да успокоят Радев от правителството да консултират с него раздаването на държавни поръчки за ремонт на пътища. Е, сега президентството е извадено от държавните поръчки и Радев яростно атакува.
Притеснително е, обаче че президентът изрича нашите анализи паралелно с публикуването им. Докато обясним, че Христо Иванов успешно работи като теляк на Бойко Борисов, Радев го нарече негов слуга.
Симптоматичното припознаване на Васил Терзиев в президентското изказване за “безродниците”, пък направо като изкопирано от днешния ни доклад.
Малко се получава като онзи виц, в който Путин се оплакал, че часовникът му избързва и как звъннал на британския премиер да му изкаже съболезнования за атентата, пък той още не се бил случил.
Предложение:
Добре е, че руският изкуствен интелект “Под опашката на Коня”, тайните служби на Путин и агентите им в България работят в синхрон. Само дето Радев като ще играе ролята на първа цигулка в руския хор, е добре поне да изчака музиката да засвири.
Нека да му издействаме поне една държавна поръчка, която да направи иначе си разваля прикритието. С други думи: “Радев, не си ти когато си гладен.”