Стоунхендж

Нови разкрития за Стоунхендж! Какво не знаем за светилището?

Два кръга от големи камъни, две вътрешни каменни подкови, два наземни вала и ров – всеизвестният паметник от неолита и културен символ на Великобритания не изглежда особено впечатляващо.

И през последните сто години е изучаван надлъж и нашир в огромни детайли и с всички технически средства на съответното време. Наскоро учените излязоха с нови разкрития – откъде са дошли хората, погребани на това място, например.

Flashnews събра откритията от последното десетилетие.

Комплексът от камъни – мегалити Стоунхендж се намира недалеч от град Солсбъри на около 130 км западно от Лондон. Построен е приблизително 3000 години преди нашата ера и още 1300 години след това е бил дострояван. Догадките за това каква е целта на съоръжението са много – от предположението, че е храм на друидите, крепост, гигантски календар, древна обсерватория, до обикновена наказателна каменоломна на римляните, които са карали древните брити да работят там, за да се пазят от бунтове.

Но древните камъни мълчат по въпроса и на учените се налага да измислят нови методи, за да изтръгнат късчета информация от тях.

Камъни от планините

Нови данни за комплекса в Солсбъри станаха известни миналия месец. Една от загадките на Стоунхендж – за произхода на част от камъните, беше разбулена. Външният кръг на образува трилитон – композиция от три 30-тонни пясъчни блокове, разположени под формата на буквата П.

Предположението е, че те са доставени от район на около 30 км от Стоунхендж. Вътрешният кръг и подковата са изградени от така наречените bluestones – сини камъни. Още през 1920 година британският геолог Херберт Томас, сравнявайки скалните отломки, предположи, че сините камъни са добити от планината Пресели в Западен Уелс – приблизително на 260 км от Стоунхендж. С помощта на нови технологии за анализ, специалистите открили, че по-големите каменни блокове идват от Марлборо Даунс, в близост до Западен Бъркшър, а по-малките от планините Пресли.

Гигантските каменни блокове за построяването на мегалитния паметник са пренасяни по „каменна магистрала“ от пътища и реки.

В началото учените смятаха, че за транспортирането на олтарния камък е била използвана само лодка, но сега са открили, че той е бил транспортиран и по суша, и по вода.

Как точно древните хора са стигнали до идеята за транспортен коридор засега не е ясно.

Хора отдалече

Друг факт стана ясен съвсем неотдавна. Отдалече в Стоунхендж са пристигали не само материали, но и хора.

Още през 17 век британският любител-историк Джон Обри открива във вътрешния кръг на съоръжението 56 малки ями. Но едва през 1920 година са направени разкопки и именно там са открити останки от погребение – кремирани са 25 души.

Огънят, от гледна точка на историците, разваля всичко, защото буквално разрушава материалните паметници. Но екип от изследователи от Оксфордския университет откри как да извлече нова информация дори от костната пепел, използвайки методи за радио-въглеродно изследване. Така те откриват, че топлината „запечатва“ изотопите на стронция. Тъй като изотопите попадат в тялото от външната среда, и като се вземе предвид периодът им на разпад, може да се прецени дали става дума за местни жители или пришълци.

След анализ на фрагменти от кремирана човешка кост от ранния Стоунхендж, датиращ от 3-то хилядолетие преди Христа, учените са заключили, че най-малко 10 от 25 души не са живели в близост до мегалитния комплекс. В костите им е установено съдържание на стронциевия изотоп, което съответства на западните територии на Великобритания и Уелс.

Това, между другото, е точно областта, от която са взети сините камъни за самия Стоунхендж. Така се оказа, че хората в късния неолит се движели между Западен Уелс и местоположението на Стоунхендж и, както учените предполагат, може би дори и са взели със себе си много сини камъни за строеж.

„Това е рядка възможност да разгледаме контактите и обмена на материали в неолита, който датира отпреди 5000 години“, смятат археолозите.

Не един – много комплекси

Освен това днес Стоунхендж не е най-големият такъв комплекс: през 2015 г. британски археолози са открили останките на каменен паметник с 15 пъти по-голям размер от Стоунхендж и само на 3,2 километра, в Durrington Walls.

Общият брой на камъните е около 90, като всеки от тях е с височина около 4,5 метра. Вярно е, че тези камъни няма да поразят никого с мащаба си: всички са били погребани под земята и никой не стои изправен. Макар да не е ясно защо са инсталирани и то по едно и също време със „Стоунхендж“, учените се надяват, че изучаването на всички натрупани артефакти ще хвърли светлина върху древната история на Великобритания и може би ще разкрие значението на тези структури, които днес условно са наречени ритуални.

Предположението за цял комплекс от ритуални структури, чийто център е Стоунхендж, бяха потвърдени през 2014 г. Тогава приключва четиригодишен изследователски проект за „скритите квартали“ Стоунхендж. С помощта на подземен радар, учените сканираха околността около паметника. Те намират 17 неизвестни до момента изкуствени съоръжения – кладенци, канавки и ровове, най-вече под формата на концентрични кръгове, както и самия Стоунхендж, както и могила с дървена конструкция отвътре.

„Стоунхендж несъмнено е голям ритуален обект, на който вероятно хората са идвали ​​специално отдалече. Но той не е самостоятелен обект. Това е част от много по-сложна среда и ритуална дейност, осъществявана на много места около паметника“, заяви ръководителят на проекта Винсент Гафни, който е археолог от университета в Бирмингам.

Това твърдят учените.

Според ширещите се митове за Стоунхендж, той е бил построен от магьосника Мерелин, от извънземни или като военен обект в наши дни. Това, което безспорно науката не може да обясни за момента е как неолитните хора, много далеч от бронзовата епоха, са успели да транспортират камъните, да ги изправят и след това да ги издялат? А как са обработили и сглобили конструкцията? По този повод мненията са най-разнообразни. Каква е истината обаче вероятно никога няма да разберем!

- реклама -