изкуственият интелект

Нова схема: Измамници ни ловят с изкуствен интелект

Нова схема: Измамници ни ловят с изкуствен интелект.

Измамниците, дебнещи в интернет, все по-често използват изкуствен интелект и така бандити, които дори не говорят български, стигат до все по-голям брой жертви. Това каза пред „Телеграф“ прокурор Илиян Илиев от Софийската районна прокуратура.

Около 2923 досъдебни производства са образувани в СРП за различни измами, казва той. Данните са от 2020 г. насам. За същия период осъдените лица са 263.

„Наблюдава се развитие на престъпленията, свързани с информационните технологии, без значение дали се касае за директно използване на информационната технология за въвеждане на жертвата в заблуждение, или за събиране на първоначални данни за банкови сметки“, казва Илиев. По думите му най-масовата схема е „Спечелихте награда от томбола“.

Награда

Съобщенията за наградата жертвите често получават в приложението Месинджър на Фейсбук. Обикновено се съобщава за спечелен модерен телефон. Жертвата се приканва да плати минимални разходи за доставка от порядъка на 100 лв. Хората, които се хващат на въдицата, изпращат първоначално по-малки суми.  Но после под различен претекст – например, че има забавяне или блокиране на стоката, им се предлага равностойността на телефона в размер на над 3000 лв.

За целта те трябва да получат код, с който да освободят тези пари. Въпросния код се изпраща чрез някоя от спедиторските фирми. Този код обаче по никакъв начин не е обвързан с паричните средства, които уж ще получат. Но пък за сметка на това, за да го получат, жертвите плащат.

Обвинителят казва, че по делата масово установяват хора, които посещават офиси на спедиторски фирми и изпращат въпросните кодове менте. „Тези лица отново са били наети през социалните мрежи, като на тях им е обяснено, че кодовете, които изпращат, са промоционални и чрез тях клиенти могат да получат намаления в онлайн магазини“.

Те се явяват „мулета“. Те реално не получават пари, а ги нареждат пак през спедитор на измамник, който стои по-високо във веригата. Оказва се изключително трудно, на практика невъзможно, разследващите да стигнат до мозъците на тези схеми.

Сметки

Парите обикновено се изпращат в сметки извън територията на страната. „Стигали сме до сметки в бившите съветски републики, Великобритания, Испания и Нигерия“, обяснява прокурор Илиев.

„Прави впечатление, че законодателството на редица страни, впрочем вече и в България, дава възможност едно лице да открие банкова сметка дистанционно, тоест използвайки свободните ресурси в интернет. Така на мен лично ми се е случвало по досъдебно производство да стигна до сметка в Испания и след запитване по правов ред се установи, че сметката е открита от китайски гражданин, който е предоставил телефон от територията на Великобритания, но е подал заявлението чрез ай пи адрес във Франция.

По този начин ние разследваме във всички посоки, правят се искания за европейски заповеди за разследване, пращат се молби за правна помощ, които трябва да се преведат, това са много разходи и много време“, казва Илиев. Обикновено крайните дестинации на парите са такива, с които страната ни няма договори за международна правна помощ, или в голяма част от случаите парите се нареждат към дружества, които извършват търговия с криптовалута. Парите първо се обръщат в криптовалута и след това тя се прехвърля по други сметки.

Пробив

Друга честа онлайн измама е свързана с кражбата на електронен подпис.

„Има много дружества, които предлагат тази услуга. Извършителите използват пропуски в системата за сигурност на тези дружества“, казва Илиев. Бандитите често пробиват т.нар. таен въпрос, свързан с възможността за смяна на паролата.

Тайният въпрос е отворен и всеки, който достъпи до съответния профил и се опита да въведе парола, която се оказва грешна, получава отворен-написан таен въпрос и съответно отговаря на него. „Част от въпросите са елементарни и свързани с общодостъпна информация най-вече за улеснение на ползвателя на профила и когато въпросът е отворен и видим за всички, извършителят на престъплението успява да налучка отговора и така да получи достъп до електронния подпис на жертвата.

След това с него се правят нареждания от банковите сметки на жертвата към други сметки, които са открити чрез електронен подпис – отново откраднат – на лица, които не подозират нищо и в крайна сметка след това парите се нареждат извън България.

Лъжат ни за наем на имот, взимат капаро и духват

Според прокурор Илиев се наблюдава тенденция на увеличаване на измами, свързани с наеми на жилища в столицата. Отново чрез обява във Фейсбук гражданите се заблуждават, че ще им бъде отдаден имот. Плащат капаро, както и суми за ремонтни дейности, след което се оказва, че са излъгани.

„Установяват се чести случаи, при които едно жилище е отдадено неколкократно в един и същ период от време на множество лица, които са заплатили определени суми. Тук е много трудно да се разграничи дали изначално извършителят е нямал намерение или е нямал възможност да предостави въпросното жилище на жертвата на престъплението“, казва обвинителят.

За да не станете жертва на такъв вид измама, обвинителят съветва да сравните наемите в района. „Ако е с 30-50% по-евтин, това обективно предполага да има проблем било то с имота, било с наемодателя“, казва той. Искайте документ, който да удостоверява възможността човекът срещу вас да отдава този имот под наем, тоест документ за собственост, или ако няма такъв – то да предостави пълномощно.

Направете проучване в интернет, вижте отзивите за този човек.

Заблуждават богаташи, че инвестират в акции

Друг вид измама, която набира сила в столицата, е инвестиционната.

По-заможни хора, които искат да инвестират парите си в акции, нерядко попадат в клопката на измамниците. Те стоят зад дружества, които не са регистрирани на сайта на Комисията за финансов надзор като такива, които имат право да извършват търговия с акции.

Измамниците често се представят за посредници на големи международни компании. На жертвите се предлага да инвестират в акции. Престъпниците наемат много хора, които да работят в кол-центрове и да звънят и предлагат „услугата“.

Договорите никога не се подписват на живо, а се пращат по куриер. Контрактът е предварително подготвен, тоест пострадалият не се вижда с управителя на въпросното дружество посредник, чрез което той инвестира. Комуникацията винаги е онлайн. „Инвестираните“ пари се нареждат в сметки на името на хора с нисък социален статус, а после изчезват.

Разследващите призовават хората винаги да проверяват фирмите в КФН. „Ако те не фигурират там, е налице голяма вероятност да се касае за измама. Всяко дружество може да се провери и чрез свободните ресурси в интернет кога е регистрирано и какъв капитал има“, казва Илиев.

- реклама -