Нов остър тон от Скопие: „Въпросът с България се решава за един следобед“

Проблемът с България ще бъде решен за един следобед, ако така решат няколко членки на ЕС. Това заяви северномакедонският вицепремиер и министър

на транспорта Александър Николоски.

„Добре е, че водим достойна политика по отношение на евроинтеграцията и не унижаваме собствената си нация и държава. Не коленичим, а водим политиката си достойно“, каза той относно позицията на премиера Християн Мицкоски, че е готов да чака десетилетия без конституционни промени, които

са задължителни за евроинтеграцията.

„Това, което зависи от нас, го правим. По Плана за растеж сме далеч пред страните в региона, което ще бъде потвърдено и в новия доклад, който се очаква през юни. В частта за реформите изпълняваме това, което се изисква, но има сегменти,

върху които нямаме влияние“, допълни Николоски.

По повод неговата по-ранна позиция, че Албания няма да стане членка на ЕС в близко бъдеще, Николоски каза, че продължава да стои зад това мнение, като уточни, че причината не е в недостатъчните реформи в Албания, а в несигурността

в самия съюз по отношение на разширяването.

Според него е ясно, че „проблемът не е само София, а че тя е добро оправдание, за да не бъде решен проблемът.“ „Чакаме няколко големи столици да решат дали искат разширяване на ЕС, или не. Ако има политическа воля, въпросът с България може да бъде

решен за един следобед“, допълни той.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат

включени в преамбюла на македонската конституция.

Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди

три години постановява, че Скопие изразява

съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република

Северна Македония потвърждава ангажимента,

че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Тази клауза де факто и де юре означава,

че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.