Всеки трети интервюиран или 32.6% посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28.1% – времето след 1989 г.
Това показва изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), а данните са публикувани на страницата на Народното събрание.
Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани, интервюирани по домовете им.
По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%.
Привърженици на периода на управлението на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60 % от нискообразованите респонденти,
57 % от крайно бедните,
40 % от живеещите в селата,
36 % от живеещите в малките градове. В най-висока степен носталгия към тези години декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи,
посочват от Центъра.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често: хора на възраст между 30 и 39 г.,високообразовани респонденти,
жители на столицата и градовете – областни центрове,
респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
От Центъра посочват, че през 2023 г. гордостта от българския произход преобладава като емоция сред пълнолетното население на страната.
86% от интервюираните са горди, че са българи, според данните.
Анализът показва пряка връзка между гордостта,
че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските граждани – 98% от хората,
изпитващи гордост,
че са българи, определят себе си като патриоти, 96 % от тях са емоционално привързани към България, а 94 % – към родното си място.
Гордостта, че са българи доминира във всички социално-демографски групи, отбелязват от Центъра.
Всеки трети българин посочва, че славната българска история е основание да се гордее с произхода си.
Красотата на българската природа е втората основна причина, посочвана от пълнолетните жители на страната като повод да се гордеят, че са българи.
За всеки четвърти респондент повод за гордост са природните богатства и природните красоти.
Това се отнася основно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в малките градове и селата. С българските традиции и ритуали се гордеят 12 % от българските граждани.
Нематериалното наследство на страната ни е повод за гордост за хората, посочили,
че запазването на българската култура и традиции е от първостепенна важност за страната ни.
Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1 %), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5 %),
лошото управление на държавата (8,3 %), корупцията на всички нива (7,2 %).
Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (77%) определят себе си като патриоти.
* Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. от НЦПИ и е представително за пълнолетното население на страната.
Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани.
Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
По метода на полустандартизираното интервю лице в лице, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата).
Максимална грешка при дялове от 50%: +/– 3,5%. Изследването на НЦПИ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката и резултатите от проучването са сравними с данните от изследвания на Центъра, проведени от 1999 г. досега.
Зареждане ...