Нона Недялкова пред FN: Вече ще четем на децата си книжки на български, когато влезем в библиотеката в Лондон

Да съберат 200 български книжки за децата в Лондон до 3-ти март. Това е целта на кампанията в социалните мрежи, организирана от Нона Недялкова. Тя живее в Лондон от 4 години. Там е родила и двете си деца.

„Страхувам се, че децата ми ще проговорят на английски, а с мен няма да могат да говорят свободно на български. Затова имаме нужда от такива срещи на родители и деца от българската общност.“, споделя Нона пред FN. Затова създава във Фейсбук групата „Българска детска група за песни и танци в Лондон „Парашут“.

В нея вече членуват 140 човека. Всички от тях – жадни за общуване.

Остават броени дни до 3-ти март, крайният срок за събиране на детски книжки на български език. Успешна ли се оказа инициативата ви? Събрахте ли нужния брой книжки?

Изключително сме доволни от кампанията. Колкото и книги да се съберат, по-малко или повече от 200, инициативата е успешна. Защото обединихме десетки хора около идеята си. Много деца от България дариха книжки от личните си библиотеки. Деца от училища събраха дарения, доброволци откриха пунктове за събиране на книжки в няколко града в страната. Автори на детски произведения сами ни подариха част от своето творчество. Няма как всичко това да не ни прави много щастливи.

Какви книги получавате?

За всякаква възраст. Но засега преобладават книгите за по-големи деца. На нашите срещи в Лондон идват повече родители с малки деца от 0 до около 5 г. За тях са много интересни бебешките книжки, по които им разказваме различни истории. Всъщност идеята за създаване на детски сектор с българска литература ми хрумна докато наблюдавах майките в библиотеката. Виждам, че мамите идват, взимат от английските книжки и им разказват на английски. И си казах – колко хубаво би било да има такова нещо и на български. Аз съм сигурна, че те вкъщи им четат и на български, но в библиотеката е различно.

Когато си ходим до България, купуваме книжки, но те не са достатъчни.

Има много хора, на които книжките им стоят прибрани някъде. Грешно е да се дават пари при положение, че на толкова деца им трябват пари за лечение. По-добре средства да се събират за благотворителни кампании. А за книгите – по-добре да дадем втори живот на книгите, които децата вече отдавна са прочели.

Трудно ли убедихте ръководството на библиотеката в лондонския квартал Дагеман да отдели специален кът за българска литература?

Няколко майки започнахме да си организираме срещи в парковете през лятото. Четяхме на децата, танцувахме с тях, играехме, пеехме песни на български. Но стана есен и ни трябваше закрито помещение. Първо влязохме в местната църква. Там отначало бяха доста скептични, защото мислеха, че няма да се интегрираме като група. Но видяха, че опасенията им са напразни. Сега там провеждаме срещите си в понеделник.

Потърсихме и ръководството на библиотеката.

Първоначално искаха да им плащаме по 40 паунда на помещение. Но след дълга кореспонденция се съгласиха да ни допускат безплатно. И то точно в детската част на библиотеката.

Доста писма си разменихме, но те са много отворени. Особено след като им дадох довод защо защо трябва да сме точно на това място. При следващи наши срещи с директора, той е изразявал радостта си, че ние сме точно там. Защото представяме на децата библиотеката като място за срещи, за четене и споделяне. Правим го на срещите си в петък и събота в библиотеката. Започнахме да четем на децата книжки като ги правим малко като театър, за да им е по-интересно.

Съжалявам, че в България не могат да се случват така нещата. Всички казват браво, супер, но някой друг да ни организира.

Започнахте ли вече да подреждате рафтовете с български книги?

Част от дарените книги вече стигнаха до Лондон. Надписваме ги на латиница, за да бъдат въведени в системата. Това е много труд. Радвам се, че през цялото време до мен е Анита Константинова. Това момиче влага цялата си емоция да помага за кампанията и за срещите ни с децата. Благодарение на нея машината никога не спира – дори да пътуваме или да сме болни, има кой да ме замества. Така родители и деца са сигурни, че винаги ще има кой да ги посрещне.

Когато даряваме събраните книги – той се радва изключително много, все едно им даваме богатство. Те са го впечатлени. Никога не са кали – няма повече място. Аз виждам как им се променя мнението за българите.