Неволята в чужбина връща българите вкъщи

Има една точка, по която повечето предизборни кампании през последните години много си приличат – призивът да спрем „изтичането на мозъци“ и да върнем българите от чужбина у дома. Новата власт в лицето на „Прогресивна България“ не направи изключение. Тезата е засегната в програмата й e не просто от родолюбие и патриотизъм. Държавата кани тези хора, за да работят тук, да харчат тук, да плащат данъците си тук,

а и да ударят едно рамо на демографския срив, пише Марица.

44 600 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България през 2025 година. Това включва както български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, казва НСИ в демографския си обзор за миналата година.

Тази част от статистиката винаги пали оживени дискусии: малко ли са,

много ли са, защо избират да се върнат. На първите въпроси отговорът е: числеността на миграцията към България е по-малка от предходната година с около 7-8 хиляди души, но пък е четири пъти по-голяма от изходящия поток, тези, които напускат България – 9555 души. А на втория въпрос: „Защо?“, вариациите са много и различни и в голяма част от случаите причините са лични. Защото пътят назад е също толкова труден, колкото и емиграцията – започваш на чисто.

„Връщат се от чужбина не защото в България става по-добре, а защото и в чужбина стана зле“

И като теглиш чертата в края на месеца, реално няма особена разлика“ е един от лайтмотивите на наблюдателите на процеса. Последните кризи – ковид, войната на Русия в Украйна и тази в Близкия изток връхлетяха цяла Европа без изключения и разпердушиниха икономиките на куп държави. С последствията държавите и гражданите им се справят кой както може.

Цените галопират както у нас, така и в Германия, Испания, Великобритания, където имаме големи диаспори.

Работните места вече не изглеждат толкова добре платени на фона на разходите. Трудно става и да се изпращат пари на роднините в България. Доказват го цифрите на БНБ – емигрантските пари намаляват осезаемо, а навремето цели фамилии разчитаха на тях и шеговито отбелязвахме, че българите в чужбина са най-големият донор на икономиката ни.

През миналата година у нас са влезли 1.407 млрд. евро, което е с 11.7 млн. по-малко от 2024-та.

Чувствително са намалели парите, идващи от Германия и Испания, което не е изненада на фона на икономическите спадове, които и двете държави бележат. Засега без осезателна промяна е размерът на парите, идващи от Острова и САЩ. Статистиката на БНБ е показателна, но не дава цялата картина, тъй като отчита само парите, идващи по банков път и чрез компаниите за парични преводи.

„Връщат се неуспелите, тези, които не са намерили ​прилична работа и работодател“

– това е втората хипотетична теория. Любима е на хейтърите. И тъй като криза има навсякъде, по-добре да я бориш у дома, където и стените помагат, обясняват те. Голяма част от българите, избрали живот зад граница, тук са оставили апартаменти и къщи, които пустеят. А в чужбина ​живеят под наем. Ежемесечният разход за покрив над главата никак не е за подценяване.

Носталгията разболява

Не е въпрос само на сметки къде ще си прекараш живота. Тънкият момент – далеч от роднини, приятели, дом и нашенските особености, влияе също. Липсват ти такива неща, които са трудни за проумяване, но са факт – слънцето, миризмата на липи, лютеницата, разказват емигранти. И използват всеки възможен момент, за да се върнат – дори и за малко.

Неотдавна в Лондон се проведе кариерен форум Bulgaria Wants You, където се събраха над 1000

българи. Работодатели, които отидоха дотам, за да наберат кадри, признаха, че най-честият въпрос не е бил каква е заплата, а как се живее в България, каква е реалната икономическа обстановка и какви са възможностите за развитие.

Последния уикенд пък в София се проведе „България на пет морета“ от

кампанията Bulgaria wants you на продуцентите Иван и Андрей, чиято цел от години е да обърне тренда на емиграцията.  Бизнесът у нас, така или иначе, е принуден да внася работна ръка от трети страни. Далеч по-добре е да върне своите обратно.  Ето две автентични истории, които илюстрират как живеят българите в чужбина и какво им липсва от България.

Въртим се в омагьосан кръг: работа- в къщи, нямаме социален живот

Семейството на Елена от Пловдив емигрира във Великобритания преди около седем години като по учебник. Първо съпругът с ясното съзнание, че ще работи нискоквалифициран труд в строителството. В Лондон има приятели – българи, които вече са утъпкали пътеките и ще му помогнат да се установи. След няколко години на Острова пристигат и Елена със 7-годишното им момиченце. И така новият им живот започва, но все нещо ги тегли към стария.

„И до днес използваме всяка възможност да се приберем в България –

къде цялото семейство, къде на части“, разказва жената. Почти непрекъснато ровим в сайтовете на авиокомпаниите, за да хванем изгоден полет, независимо кога се пада. Това е само най-видимото измерение на носталгията, казва тя.

Липсва й всичко – от тривиалните (за нас) баница и лютеница, през хубавото време и слънцето,

та до начина на живот. Семейство Драгневи първо се установили в Лондон, а няколко години по-късно се преместили в малко градче наблизо, защото столицата е „твърде шумна, стресова, огромна“.  Живеят в къща под наем при нелоши условия, но разходите за нея непрекъснато скачат. „Наемът е около 1450 паунда, последно платихме ток 320 паунда, таксата към общината за комуналните услуги е 140 паунда“, изброява най-наедро Елена. „Започваме месеца с едни 2000 паунда (над 2300 евро)

разходи.“ Заради инфлацията и там наемът е бил актуализиран с 10 на сто съвсем скоро.

Животът на домакинството се върти в кръг работа – вкъщи и заниманията на дъщеря им. Това е една от отличителните белези на живота в емиграция – англичаните са вежливи, но студени, определено липсва социалният живот във вида, в който го познаваме от България, прави сравнение Елена.

За разлика от родителите си обаче, 13-годишната Ники се чувства на

мястото си именно в Англия. България й е смътен спомен от детството, всичко осъзнато и реално свързва с чуждата страна. Нейните приятелки са тук, училището, интересите. За детето България е морето и планината покрай отпуските на семейството и нищо повече. Сантименталната връзка почти я няма.

„Аз обаче не смятам да умра в чужбина. Със сигурност със съпруга ми ще се върнем,

но трябва детето да завърши гимназия и да реши какво ще прави оттам нататък. Дотогава сме вързани. Колкото и да ми липсва родината, не мога с лека ръка да объркам образованието на дъщеря ни. Освен това, от всичко, което чувам, в България образованието не е такова, каквото ми се ще и на каквото сме свикнали тук. Учението на Острова е доста практически насочено и се стараят стресът за учениците да е сведен до минимум.

За сметка на правилата, които са от строги по-строги“, смее се тя и разказва поучителна случка.

Миналата година платили глоба, наложена им от английското училище, задето Ники не отишла на първия учебен ден. А не отишла, тъй като самолетът от България бил отложен с един ден и въпреки че предупредили, че по независещи от тях причини детето ще отсъства, и приложили съобщението на авиокомпанията за доказателство, не отменили глобата.

Да, тук има ред и ясни правила и на повечето хора не им минава през ума

да ги нарушават за щяло и нещяло. Това пък е другата огромна разлика с България, посочва тя. „Много по-лесно е да живееш в подредена държава, а родината ни, за съжаление, не е такава. Въпреки че обичам безмерно България, не мога да свикна с дребнотемието, беззаконието и простотията, на които сме свидетели у нас“, отбелязва Елена.

Следят процесите у нас изкъсо – с българска телевизия, онлайн медии и социални мрежи.

Стресът обаче в чужбина е много по-голям, защото няма на кого да разчиташ. Най-големият проблем е да останеш без работа. Който има високодоходна и сигурна работа, вероятно живее спокойно, но за останалите всичко е въпрос на сметки, допълва жената. Самата тя работи като

помощник-възпитател в детска градина в компанията на

още много емигранти от различни държави. Позиционирала се е добре, работодателят я цени и въпреки това усеща „една идея по-различно отношение“ като чужденка. Англия е една от най-пъстрите откъм жители държава, но напоследък емигрантите са от съвсем друг сой,

деликатно отбелязва Елена.

Извън емоциите, цената на живота в Англия се повишава бясно, също като в България. Разликата обаче е, че у нас семейството има собствен апартамент, от онези, които статистиката нарича „тъмни прозорци“ – стои празен в 99% от годината, за да ги приюти за кратко, като се приберат. Храната в България догонва по цени английските магазини, та понякога ги и минава, за сметка на това дрехите са много евтини, счита семейството.

Лидия се мести от Берлин, избра селце край Бургас пред Пловдив

Преди десетина години Лидия, съпругът й и детето им правят важен избор – емигрират в Германия. Сега семейството, увеличено междувременно с още един член, отново е на кръстопът, но решението е точно обратното на взетото през 2015-а – връщат се обратно в родината.

„Мотивите да заминем за чужбина бяха очевидни – вечно безпаричие, живот

„от заплата до заплата“, безнадежност, че нещо в държавата може да се промени“, казва Лидия. Сега обаче стягат куфарите наобратно, „защото е ужасно да си самотен“. Това е най, най-общо казано и

трудно се обяснява на хора, които не са го изпитвали,

защото говорим за емоция, посочва дамата. Германия преди десетилетие или две няма нищо общо с Германия сега, категорична е Лидия. Живее в Берлин, но чака с нетърпение да смени адресната регистрация с малко населено място край Бургас. „В момента строим къща там, стане ли готова, веднага се връщаме. Кога точно обаче ще се

случи това, е трудно да се каже. От 2000 километра трудно се движат нещата“, признава дамата.

„От поне пет години мисълта да се върнем у дома не ни дава мира“, връща се назад във времето тя. Катализаторът бил затварянето покрай ковид пандемията. И в България всички бяха затворени, но си бяха у дома. Оттогава малко по малко нещата се обмислят, планират, разиграват се сценарии. Едно

такова решение обаче се взима бавно и трудно –

така както семейството е започнало новия си живот в Берлин от нулата, така ще го започнат и у нас, нищо че са в родината. Промяната е голяма. Едното <210> дете е родено в България, но по-малкото – в Германия. България за тях е място, където идват за кратко, като на екскурзия. „За тях понятието „у дома“ е съвсем различно от нашето усещане. И за двете деца прибирането в България е пълно с неизвестни. И за нас, възрастните, е така, но ние много силно и осъзнато го искаме“, казва тя.

Желанието на семейството съвпаднало с държавната програма „Избирам България“,

която подпомага финансово и логистично нашенци, които искат да се завърнат в родината. Проучили я внимателно, кандидатствали и в отговор получили имейл, че не са одобрени. „Защо, така и не разбрахме“, казва Лидия.

Това обаче не обърнало плановете им. Търсенето на имот в България не

се оказало никак лесно. Първо на дневен ред излязъл Пловдив, защото семейството има близки роднини тук. „При разходките ни из града аз виждах как се променя – Старият град, Капана, центърът, става туристически град, но извън тази ареа нещата не изглеждат толкова добре. От друга страна, ние идваме от голям град, в пъти по-голям от Пловдив, и не харесваме този живот. Определено търсехме спокойствие и простор“, разказва Лидия.

Бързо минали на план Б – селата около Пловдив.

„Цените на имотите ни изумиха, не можехме да си ги позволим“, възкликва тя. Още повече че семейният съвет предварително бил решил да не теглят банков кредит, а да се справят с парите, които са спестили. Така, покрай приятели, стигнали до селото край Бургас и налели основите на бъдещия си живот. Лидия е оптимист, че всичко ще се нареди както трябва да се нареди – за децата ще се намерят училища (вече е направила консултация с

местното регионално управление по образование), а за нея – подходяща работа с немски език.

Когато преди повече от десет години българката пристига в Германия, нещата потръгват. Не е стояла дълго без работа. „Минах през какво ли не – чистене, работа като касиерка, в лаборатория, в детска градини, училище.“ Сега е преподавател. „Не мога да кажа, че нямаме пари и едвам свързваме двата края.

Но вече преценяваме живота в чужбина с други измерители.

Тук хората са мили и студено вежливи – и дотам. Мога да кажа, че много трудно сме създали приятелства. Знаеш, че си сам, и разчиташ само на себе си. И да, в Германия за всичко има ред и правила, дори за най-елементарните неща, и всеки ги спазва. Но понякога и те дотягат – неща, които в България се разбират от само себе си, тук се обясняват надълго и нашироко, пишат се мейли и напомняния по сто пъти.

Големият плюс на завръщането е, че за семейството разходът за наем отпада.

„Оттам ни идва оптимизмът“, признава Лидия. А в Германия разходите за живот са много големи, включително и данъците. Често роднини и приятели я питат за цените на храните в магазините и я карат да сравнява, особено в годините на висока инфлация.

За хранителните стоки наистина лека-полека цените започват да се изравняват,

има по-скъпи от тук и по-евтини. Да, наистина в Берлин можеш да си купиш хляб за 75 евроцента, но той няма нищо общо с истинския хляб, съгласява се тя. Плодовете и зеленчуците са категорично по-скъпи в Германия. Цяла Европа страда от такива цени,

криза се усеща навсякъде, убедено е семейството.

За сметка на това обаче, услугите са в пъти по-изгодни в България, категорична е тя. И дава за пример как при последното идване в родината им се развалила колата. „Ако това се беше случило в Берлин и трябваше да плащаме на майстор, по-скоро щяхме да спрем автомобила от движение, отколкото да го ремонтираме. Ако в България сме платили 1000 евро, в Германия щяхме да платим пет пъти повече“, пресмята на око тя.