Зад сдобряването на Турция и Русия стои невидима дипломация. Русия и Турция са постигнали нормализиране на отношенията си по време на тайни преговори в узбекистанската столица Ташкент. Медиатори са били редица високопоставени личности, сред които известен турски бизнесмен, началникът на турския генерален щаб Хулуси Акар и казахстанският президент Нурсултан Назарбаев.
Това съобщава турският в. „Хюриет“, позовавайки се на дипломатически източници.
В края на юни Анкара и Москва успяха да затоплят отношенията си, които бяха значително влошени след инцидента с руския изтребител Су-24, който беше свален от турските ВВС през ноември.
Съобщението за актьорите на помиряването между двете държави идва в деня, в който президентите на двете страни – турският държавен глава Реджеп Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин, се срещат за първи път след инцидента със сваления руски боен самолет.
Според говорителя на турския президент Ибрахим Калън бизнесменът Чавит Чаглар „е изиграл много важна роля“ в решаването на политическата криза. Роля също така е имал и казахстанският президент Назарбаев, както и началникът на турския генерален щаб ген. Хулуси Акар.
Изданието посочва, че въпреки малкото внимание към това изказване на Калън, именно в него се намира същността за решаването на дипломатическата криза.
Според дипломатически източници, пожелали анонимност, то се е развило по следния начин. В края на април ген. Акар е казал на Ердоган, че е възможно да има отворен канал, който да се използва за решаване на кризата. Той е заявил на държавния глава, че текстилният инвеститор Чаглар има бизнес в руската федерална република Дагестан.
Самият Чаглар в миналото е бил политическа фигура, като е служил като министър в кабинета на Сюлейман Демирел през 90-те и познава дагестанския президент Рамазан Абдулатипов.
Абдулатипов от своя страна пък има достъп до Путин чрез неговия главен съветник Юри Ушаков.
Чаглар и Акар се познават от времето на политическата кариера на бизнесмена и генералът го е представил в положителна светлина пред Ердоган. Чаглар е и човекът, който предоставя своя частен самолет на служители на турското разузнаване МИТ през 1999 г.. С него те заминават за Кения и да задържат лидерът на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан.
След съвместна среща между Чаглар и Акар президентът дава зелена светлина за операцията по сближаване на отношенията.
Назначен от Ердоган като човек за връзка с руския съветник Ушаков, говорителят Калън започва да пише чернова на извинителното писмо от името на Ердоган до Путин.
Благодарение на Чаглар и дагестанския държавен глава Абдулатипов започват дипломатически совалки между Анкара и Москва, като съдържанието и формата на подготвяното писмо се коригира както от турска, така и от руска страна през май и юни.
Каква дума използваха посредниците за извинение на Турция към Русия?
В края на юни Калън получава обаждане от казахстанското посолство в Турция, че Нурсултан Назарбаев се е срещнал с Путин, който е казал, че ако Ердоган е готов да изпрати писмото, Путин ще го приеме.
Турският президент обаче, въпреки че иска подобряване на отношенията, не е готов да изпрати писмо с думите „извинение“ и „компенсации“ в него.
Ден по-късно от казахстанското посолство отново се свързват с Калън със съобщение, че Назарбаев ще се срещне по-късно с Путин в рамките на срещата на Шанхайска организация за сътрудничество в Узбекистан. Ако писмото пристигне до срещата между двамата лидери там, дори и с лека промяна в думите, може да помогне за подобряване на двустранните отношения.
Калън пише нова чернова на писмото, в която съвместно с рускоговорящи дипломати от казахстанското посолство избират руската дума „извините“, която да използват в текста и която не е толкова силна колкото думата „извинение“.
Независимо от думата за извинение, явно писмото е имало ефект, след като се стигна до днешната среща на Ердоган и Путин.