Неизпратена телеграма ражда Съединението

Благодарение на първите два документа днес имаме независима Българска православна църква. Благодарение на онази, непусната телеграма, днес празнуваме Деня на Съединението на България.

Симеон Радев разказва подробно

в своите „Строители на съвременна България как Гаврил Кръстевич „пише“ историята на Съединението: „На 9 часа вечерта (5 септември – б.р.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича.

В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобщение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на по-голямо усложнение)

не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината.

То било изпратено в телеграфната станция, но след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич сам лично повикал ординареца веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал: „Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане.“

Продан Тишков е роден през 1860 г. Наричат го Чердата, което означава стадо селски говеда. Но заради напетия му вид и комичния му опит за аристократични обноски, приятелите започват да го наричат „Фон Черда“ – по аналогия с полско-немския аристократ Август фон Дригалски, който по онова време е началник на армията в областта.

Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и бързо се обръща в Чардафон. Към него по-късно Захарий Стоянов иронично добавя Велики, описвайки

Продан като „смешник, пияница и патриот“.

Акцията по Съединението по принцип е планирана за 15 септември. Но сърцето юнашко на Чардафон не трае. На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите:

„Господин префект, в името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. И така ускорява акцията. Тя започва да се провежда още същата нощ, завършвайки на следващия ден. И в нея се откроява обаятелният образ на една жена – Недялка Шилева,

остана в историята като Горноконарската Райна Княгиня.

Родена е на 27 август 1867 г. в родолюбивата възрожденска атмосфера на село Голямо Конаре. Родителите й Стоян и Чубра Шилеви се занимавали със земеделие. Недялка учи писмо и четмо при даскал Еню Бекирски. Той е сподвижник на Васил Левски, след което продължава образованието си в девическата петокласна гимназия в Пловдив. Там нейна учителка е Екатерина Каравелова.

По време на събитията от 1885 г. Недялка е на 18 години.

Нейният чичо Петър Шилев, учител в Голямо Конаре, е подпредседател на местния Таен революционен комитет, където основна роля има Продан Тишков. Чардафон Велики лудо се влюбва в Недялка и успява да плени сърцето й. Възлага на Недялка да ушие ресните на знамето.

И поради липса на време – да изпише с блажни бои върху него няколко патриотични призива: „Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята“, „Свободата не ще екзарх, иска Караджата“, „Съединението прави силата“.

На 5 септември 1885 г. следобед, след срещата с префекта, четниците се събират на селския площад и по решение на комитета обявяват Съединението.

Под командването на Чардафон четата е готова

да потегли за Пловдив. На Недялка е възложено да състави списък на четниците – 326. Свещениците Иван Генов и Тодор Райков освещават знамето и поръсват със светена вода четниците. Водачеството на четата е възложено на Чардафон Велики. Но Недялка моли и тя да бъде приета в четата с думите: „Където всички мрат, там и аз ще мра!“

На път за Пловдив към дружината на Продан се

присъединяват над 200 души от Цалапица, предвождани от Иван Добричков, както и над 120 четници от Костиево, Карнофоля, Мързян, Царацово, водени от бай Иван Арабаджията.

Вечерта четата се разполага на бивак край Пловдив. Някой от четниците се стъписват и започват да съжаляват, че са тръгнали по такова опасно приключение. Тогава Недялка скача на крака и казва: „Не ви е срам, стари и мустакати мъже.

Погледнете на мене, която съм слаба жена,

най-младата помежду ви!“. Никой не възразява и четата потегля към Пловдив.

След арестуването на Гавраил Кръстевич майор Данаил Николаев предава пленника срещу разписка не на кого да е, а именно на храбрата Недялка Шилева, за да го отведе веднага в село Голямо Конаре и да не допуска никого до него.

След провъзгласяване на Съединението Недялка Шилева става народна учителка в родното Голямо Конаре и съпруга на Чардафон Велики. След това била учителка в училището „Маразлията“ в Пловдив, а по-късно в училище „Св. Седмочисленици“ в София.

Руският император Александър II

I е категорично против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „Нека той да прави, каквото знае“. По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията.

А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги.

Шампанското се лее като вода, а подполковник

Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.

Може би най-малко известният около Съединението факт е, че в крайна сметка България е принудена да направи малък териториален компромис – връща Кърджали и района Тъмръш в Родопите на Османската империя. В Народното събрание депутатите обвиняват правителството в малодушие и пораженство. Край на дебата слага премиерът Петко Каравелов със знаменитата си фраза: „Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите!“.

Днес е прието да се говори за необичайното за българите единодушие относно осъществяването и приемането на Съединението. Но това далеч не е така. Министър-председателят Петко Каравелов първоначално обявява самата идея за съединение за глупост.

Не че е против. Но разсъждава не толкова като политик,

знаещ руската позиция по въпроса, а по-скоро като главен счетоводител. „Не искам да прибавям румелийския борч към финансите на Княжеството!“ – е основният му мотив. Затова и съзаклятниците, включително и княз Александър, го държат настрана от заверата. Така на 6 септември 1885 г. Каравелов е изненадан от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна тълпа с викове:

„Да живее Съединението! Да живее Каравелов!“.

Той веднага разбира, че не може да върви срещу народната воля и прави характерния за българските политици завой на 180 градуса, произнасяйки пламенна реч, в която накрая взривява тълпата с думите: „Тая година в Тракия, догодина в Македония!“.

За разлика от него обаче патриархът на българската политика Драган Цанков остава непримирим противник на всичко, което не е съгласувано с Русия – и което може да укрепи властта на княз Александър Батенберг.

Британски дипломат е най-активният радетел

Дълбоко вкоренен в масовото съзнание на нашето общество е митът за традиционната българофобия сред управляващите британски кръгове. Но както е казал лорд Палмерстън, няма вечни врагове и приятели, а само вечни интереси. И ако през 70-те години на XIX век Лондон е защитавал яростно целостта на Османската империя, десетина години по-късно нещата се обръщат. Правителството на Нейно Величество Виктория разбира, че България не е „Задунайская губерния“, а възкръснал народ, който в името на националните си идеали е готов да се опълчи срещу „Освободителката“. Следователно, трябва да бъде подкрепен.

Затова и един британски дипломат се явява най-активният радетел на Съединението. Хенри Джонс, британски консул в Пловдив от 1883 до 1889 г., е типично по английски оригинална личност. Според Симеон Радев „подир обед той бе редовно пиян, но до пладне имаше необикновена дълбочина в идеите и в тоя полуден на трезвеност той пишеше до правителството си рапорти, които са образци на ясност и на документация… През всичкото време на румелийската криза той ободряваше националистите, повтаряйки им, че Русия е безсилна да им повреди и, че Турция няма да предприеме никаква военна намеса“.

Източник: Стандарт