Небето е по-достъпно: 85 хеликоптерни площадки в Турция, какво е положението в България?

Турция прави сериозна крачка към по-бърз и гъвкав въздушен транспорт. Броят на хеликоптерните площадки (heliport) в страната е нараснал четири пъти за последните две десетилетия – от едва 21 през 2002 г. до цели 85 в края на миналата година. Данните са от отчета на Главна дирекция „Гражданска авиация“ към Министерство на транспорта и инфраструктурата.

Още по-впечатляващо е, че близо половината от тези съоръжения – 40 на брой – са изградени върху покриви на сгради като повдигнати площадки. Това ги прави изключително удобни за използване в големи градове, където пространството е ограничено. Други 41 площадки са на земно ниво, а 4 са разположени върху кораби.

Развитието не спира дотук – в момента се разглеждат още 11 заявления за изграждане на нови хеликоптерни площадки.

А как изглежда България на този фон?

Контрастът е силен. По официални и публично достъпни данни в България броят на сертифицираните хеликоптерни площадки остава значително по-нисък – около 10–15 действащи площадки, като повечето от тях са разположени към болници или специализирани обекти.

Регулацията и контрола се осъществяват от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията.

В последните години България започна да развива система за въздушна спешна помощ (HEMS), като първите лицензирани площадки са основно към големи болници в София, Пловдив и Варна, временни или специализирани площадки за медицински хеликоптери и ограничен брой частни площадки.

Въпреки че през 2023–2025 г. бяха предприети стъпки за изграждане на национална мрежа от десетки медицински площадки, проектът все още е в процес на развитие и далеч изостава от турските мащаби.

Разширяване с ясна цел – бързина и спасение

В Турция повечето от действащите площадки са с по-малък капацитет (heliped), но ролята им е ключова. Те се използват не само за въздушни таксита и частни полети, но и при извънредни ситуации.

Под ръководството на Главна дирекция „Гражданска авиация“, тези съоръжения се превръщат в жизненоважна част от системата за реагиране при бедствия. При земетресения, пожари и други природни бедствия те служат за спасяване на пострадали, евакуация, гасене на пожари, въздушни линейки и медицинска помощ.

Кой изгражда площадките?

В Турция изграждането на нови хеликоптерни площадки се извършва координирано на местно ниво – с участието на областни управи, общини, университети, държавни институции и частни инвеститори.

В България процесът е значително по-централизиран и силно обвързан със здравната система и държавни програми, особено по линия на въздушната спешна помощ.

Две различни скорости

Сравнението показва ясно различие:

Турция: 85 действащи площадки + активно разширяване

България: около 10–15 площадки + начален етап на развитие

Турция изгражда широка мрежа, която обслужва както гражданския транспорт, така и реакцията при бедствия. България тепърва изгражда своята система, основно насочена към медицинска помощ.

Разликата не е просто в числата – тя е в стратегическия подход. Докато Турция вече интегрира хеликоптерния транспорт в ежедневната инфраструктура, България все още прави първите си стъпки към подобна система.