Неаполитански крадци на ролекси атакуват Европа

Жертвите са богати собственици на луксозни часовници за десетки хиляди евро

Обирите се извършват по стриктна схема

Седемдесет обирджии, специализирани в кражбите на култовите часовници “Ролекс” от китките на

техни притежатели, потеглят всяка седмица от Неапол към Европа – би тревога полицейският шеф от Неапол Алфредо Фаброчини.

Групирани в банди от 5-6 души, обирджиите обикновено се насочвали към туристически райски кътчета, където прескъпите часовници се носели доста небрежно.

В Испания такива дестинации били Ибиса и другите Балеарски острови,

в Гърция – остров Миконос, после Френската Ривиера, Швейцария с нейните баровски зимни курорти.

Крадците правели набези и в големи столици като Виена,

където през август двама 40-годишни неаполитанци проследили предприемач от ресторант до дома

му и преди той да влезе в него му отмъкнали часовник на стойност 120 000 евро.

При пътуванията си в чужбина крадците винаги се дегизирали като туристи, пътували с фалшиви документи,

като най-често се придвижвали с взети под наем автомобили или с такива с фалшиви

регистрационни номера.

Обикновено основната група била предхождана от “сигналист” със задача да идентифицира целта в комбина с местен “базов ятак”.

Другата важна фигура в набезите бил “постът”, който в деня на обира контролирал от възлови кръстовища трасето и територията на акцията.

Накрая в нея се включвали “изпълнителите” – най-малко двама души,

понякога трима и по-рядко четирима. Те издебвали набелязаната жертва в момент, когато е сама, спирали я под някакъв предлог и задигали часовника от ръката, стремейки се да избягват насилието, но само за да не повредят плячката.

След “удара” групата се прибирала у дома, а откраднатата стока задължително тръгвала по свой собствен път. Тоест часовниците били поверявани на “мулета” – винаги жени, които си тръгвали от мястото на обира с добре скрит пакет с часовник за десетки хиляди евро. Отнасяли го в един от трите неаполитански квартала с висока наситеност на всевъзможни трафици, където предавали плячката на “свои” търговци. В замяна получавали парите за крадците и им ги отнасяли.