Не чакайте Спешна помощ

Не чакайте спешна помощ, по-добре извикайте такси. Този съвет често получават хора, които търсят помощ за болен на 112. Ако състоянието на пациента не е животозастрашаващо, далеч по-сигурно е бързото му транспортиране с такси или със семейния автомобил, отколкото чакането на линейка.
Причината е липса на лекари и критично малкият брой екипи в Спешна помощ. В София, например, където

минимумът е 80 екипа на денонощие, налични са едва 10-12, които в редки случаи стигат до 15.

50% от местата за лекари в спешните центрове в цялата страна от години стоят незаети. Липсващите медици в края на миналата година бяха над 350. Причината не е само ниското заплащане, признават медици, които са минали през спешни отделения. Те обясняват, че напрежението е огромно, а неразбирането и неглижирането на труда им ги кара да напускат. От години медици и шофьори

в Спешна помощ настояват за преминаване към по-висока категория труд, но това не се случва.

“Уморих се 15 години да говоря за проблемите в Спешна помощ”, казва пред “Труд news” д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ /НАРСМП/. Тя обяснява, че през последните години заради честите смени на правителства и министри, няма кой да чуе проблемите им.

В момента основната заплата на лекар в Спешна помощ

или спешно отделение е около 1 110 евро. “Трудно е да се работи Спешна медицина в България. Имаше някои положителни неща – заплатите ни не са толкова ниски, колкото бяха преди 10 г., имаме център за обучение и квалификация,

имаме по европейски проект нови ленейки и ново оборудване.

Част от спешните отделения бяха ремонтирани, филиалите на Спешна помощ бяха реновирани, но няма хора”, казва д-р Кателиева. Тя обяснява, че хора няма защото професията е рискова, тежка и често са обект на агресия.

“Ако един шофьор на Спешна помощ не изпълни повикването на код червено

– това са пациенти в животозастрашаващо състояние, със сърдечен или дихателен арест- в рамките на 8 минути, има опасност след това целият екип да отговаря за закъснение на повикването. Понякога това е невъзможно, защото разстоянията не могат да се вземат за 8 минути.

Но за да успеят, колегите ми дават всичко от себе си – движат се с максималната възможна скорост.

В спешната медицина животът е в минутите”, казва Кателиева и допълва, че резултатът са фишове за глоби и последващи дълги обяснения, за да отпаднат глобите. “Част от шофьорите ни стават и жертви на катастрофи.

Когато се движиш при специален режим, трябва да пазиш всички останали участници в

движението, нищо че и те са длъжни, виждайки светлината на лампата и чувайки сигнала на сирената, да осъзнаят, че някой се бори за човешки живот. И да отбият встрани, за да може линейката по-бързо да се придвижи в трафика. При случая преди дни край с. Момин сбор, колегата е бил и със светлинен и звуков режим, но явно никой от участниците в движението не му е съдействал и той се е озовал между

ТИР и автобус и е платил с живота си”, припомня трагичния инцидент д-р Кателиева.

Нейни колеги твърдят, че всички шофьори на линейки, които преди година заминаха за Кочани, за да докарат в български болници пострадали от пожара в дискотеката са

получили фишове за глоби, независимо от факта, че са били ескортирани от полицейски коли.

Спешни медици разказаха пред “Труд news”, че млади лекари влизат в Спешна помощ за по няколко месеца, което им осигурява добър старт за работа в болници из цяла Европа. Там стартовата заплата за лекари в Спешна помощ била 5 000 евро.

18 екипа обслужват Варненска област, нужни са още три

Първата оборудвана детска линейка бе дарена през 2023 г. на ЦСМП-Варна от благотворителната кампания “Аз вярвам и помагам”. До средата на миналата година автомобилът бе навъртял 100 000 км и с него бяха обслужени над 6200 адреса.

Спешните екипи, които обслужват населението на Варненска област,

са 18, но съгласно Националната карта за дългосрочните нужди от здравни услуги за региона са нужни 21. За попълването на незаетите лекарски позиции Центърът за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ реализира редица мерки, съобщи пред “Труд news” директорът му д-р Моника Агатова. Тя призна, че все по-малък брой млади специалисти се насочват към

спешната помощ след отличната подготовка, която получават в Медицинския университет във Варна.

“Текучество на кадри има в редица сфери, в здравеопазването – също. Досегът с професията е важна превенция за спирането на текучеството, а заплащането следва да е правопропорционално не само с инфлацията,

но и с предоставянето на насрещния дължим резултат”, коментира д-р Агатова.

Въпреки дефицита, организацията на ЦСМП за летния сезон е осигурена, като при необходимост в нея се включват и авиомедицински екипи, посочи тя. В пика на лятото, през юли и август, на месец екипите на центъра обслужват средно по 6000 адреса с общо 32 линейки, които са във Варна и филиалите на центъра в общините в региона. Един от спешните автомобили е специализираната детска линейка, дарена през 2023 г.

на ЦСМП от благотворителната кампания “Аз вярвам и помагам”.

Най-голямо е лятното натоварване в областния град, който обслужва и курортите на север. Заради тежкия сезонен трафик тази година на Златни пясъци ще бъде изграден целогодишен

противопожарен участък с екип от 17 огнеборци,

който ще обслужва още курортите Св. св. Константин и Елена, Чайка, кв. “Виница” и вилните зони в района. В проекта Община Варна ще инвестира 205 000 евро. Хотелиери настояват в комплекса да има и поликлиника, за да не бият път гостите им до Варна, ако се разболеят. На въпрос нужен ли е и филиал на Спешна помощ, д-р Агатова каза,

че преценката за такава необходимост е извън правомощията, с които тя разполага.

Спешната помощ може да се поеме от лекарските асистенти, т. е. от бившите фелдшери. Те в момента са вече бакалаври, с висше образование

и при едно добро обучение, биха могли да свършат тази работа качествено.

Нашата работа е за еднократни посещения и първоначално насочване на пациента. А лекарите, така ще са в болницата и доболничната помощ.

Това смята д р Асен Кърджиев, директор на Центъра за спешна помощ в Бургас.

Нямаме желаещи млади лекари, които да останат да работят при нас за постоянно. Обикновено те идват за по няколко месеца, и избират в коя болница да специализират.

Да чакаме лекар, който да остане да работи при нас,

е екзотика. Лекарите предпочитат болниците, образната диагностика, изследванията, и да са до пациента, коментира пред Труд news д – р Кърджиев. В момента лекарски асистенти се обучават в Бургаския държавен университет “Проф. д – р Асен Златаров” и на други места. Линейки за региона има достатъчно, макар че вече са на по 6 – 7 години.

Получени са през 2019 – 2020 година, нови, с необходимото медицинско оборудване.

През лятото е натоварено заради големия брой туристи, които пристигат по Черноморието. Навсякъде в курортите има филиали на Спешна помощ. – “Дано да можем да запълним щатните бройки,

иначе много извънреден труд трябва да даваме,

което ни идва малко “нагорно”, понеже сме бюджетно предприятие, каза още шефът на Спешната помощ в Бургас. Независимо от гражданството и местоживеенето на пациента в региона, линейките им са безплатни, а адресите ги получават на тел. 112.

Частни линейки транспортират за €1278 от Бургас до София

Според официалните обяви, частните линейки, транспортират пациенти срещу 0. 82 евро или 1. 60 лв. на километър. Така например от Бургас до София линейка би следвало да излиза около 640 лева за 400 километра, или 328 евро.

Това обаче не отговаря на истината, казаха за “Труд news” пациенти,

които са ползвали услуги на частни линейки. – “Най евтиното, което сме плащали по този маршрут е 900 лева. Но най – често цената е 2500 лева /1278 евро/, защото в нея влиза празният курс обратно. От Приморско до Бургас пък платили 280 лева в една посока”, посочиха те. Наскоро шофьорите на държавни линейки в страната се бунтуваха, заради глобите за превишена скорост,

които им налагат от КАТ. “Спасяваме човешки животи, а в замяна ни пращат фишове”, оплакаха се водачите.

КАТ са раздали камери и на всяко Районно управление. Униформените снимат и буквално заливат с фишове. Но от Спешния център връщат отговор коя кола е пътувала с пациент и при това положение 100 процента от глобите се анулират.

От началото на годината, КАТ са направили 240 фиша

в Бургаско, като от тях 109 са били връчени наведнъж. Само 11 случая обаче – 4%, не са имали право да ползват специален режим, е показала проверката.

Линейките и екипите в тях са изправени и пред друг риск

– обект на нападения са често от страна на недоволни пациенти, често от роми, или участници в движението, които ги нападат заради бързото каране. Последният случай в Бургас е от края на миналата година, когато полицията арестува пиян 51 годишен водач. Той извадил тръба и потрошил линейка, защото му пречела. После извадил и пистолет и го насочил към екипа, но полицаите навреме му сложили белезници.