Научете историята на най-известните крепости в България

крепости

България се гордее с голямо наследство от крепости. Строени главно през Средновековието, всички те са имали отбранителни функции и се намират на стратегически места.

Много от древните крепости са разрушени през вековете в различни битки. Онези, които оцеляват обаче и до днес ни разказват за героичното минало на страната ни. При реставрациите им са открити следи от няколко исторически епохи.

Вижте кои са 7-те крепости, които всеки българин трябва да впише в списъка на посетените места:

1.  Асеновата крепост

Асеновата крепост се намира на три километра южно от Асеновград, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. Разположена е на естествен скален масив, недостъпен от три страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.

крепости

Асеновата крепост има три големи строителни периода – през IX, XI и XIII век.

Първоначално е изградена малка крепостна кула, която впоследствие се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и богатият земеделски район, превръщат крепостта Петрич (както се нарича тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.

През 1204-та година крепостта попада под кръстоносна обсада и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Там той издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.

През 1231-ва година цар Иван Асен ІІ прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Именно това е причината крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934-та година е преименуван на Асеновград.

крепости

Дългогодишните археологически разкопки на средновековната крепост изцяло разкриват основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища.

Първият етаж на църквата вероятно е предназначен за костница, но така и не изпълнява подобна функция, на вторият е разположена самата църква, пазеща стенописи от XII век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница.

2. Крепост „Царевец“

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е сред най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, намиращ се в старата част на Велико Търново.

През IX век тук възниква старобългарско селище, което бързо започва да се разраства. През XII век е изградена крепостната стена, която е запазена и до наши дни. Тя е с дължина 1100 метра, дебелина на места до 3,40 метра и височина над 10 метра.

крепости

Крепостта има три входа. Главният е отбраняван от кули и е разположен на запад. Асеновата порта (вторият вход) се намира на северозападната крепостна стена. Третият – Френкхисарската порта, е в югоизточния край и се охранява от Балдуиновата кула, наречена така на името на латинския император Балдуин Фландърски.

През 1185-а година, след като Търново става столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс. В най-северния край на Царевец се намира Лобната стена – скален нос, издаден към р. Янтра. През XI – XIV век от това място са хвърляни изменниците в държавата, а през XVI век там е построен манастир. На самия връх на крепостта се намира Патриаршеската църква, която е възстановена през 1981-ва година. Под нея се намира царският дворец.

крепости

Разкопките разкриват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, домове на аристокрацията, 23 храма и 4 манастира. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

3. Крепост Кракра

Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на неголямо скалисто плато. Смята се, че крепостта е построена по времето на хан Омуртаг. Крепостната стена е изградена по самата граница на платото и е с дебелина 2 метра.

крепости

Открити са останки, които доказват, че крепост на това място съществува още през VІ–V век пр.н.е. Историята обаче отвежда до името на болярина Кракра Пернишки – български военачалник, живял през X-XI век. Той е владетел на крепостта и селището Перник в началото на ХІ век, както и на още 35 крепости в района. Пернишката крепост устоява на две византийски обсади – през 1004 и 1016-та година.

От крепостта се открива изглед към близката местност Кървавото. Легенда разказва, че през 1016 г. Кракра устоява на 88-дневна обсада, при която загиват много византийци. Тяхната кръв окъпва местността, оттам идва и името й.

крепости

Освен запазените основи на жилищни сгради, посетителите могат да различат и основите на три християнски църква. Археолозите откриват и сребърен печат на цар Петър (927–969), който прекарва време в крепостта на път за срещата си със свети Иван Рилски. Печатът е единственият намерен на владетел от това време.

4. Крепостта край село Мезек

На възвишението Калето, намиращо се в околността на село Мезек, се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ век. Тя изпълнява функциите на гранична стражева крепост.

крепости

Според някои историци, това е крепост Неутзикон, докато други учени смятат, че на това място се намира крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

Стените на крепостта са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, а от външната страна са украсени с тухли. До 1900-та година крепостта завършва със зъбери. Отбраната е подсилена с девет кули, високи над 10 метра. Мезешката крепост съществува до османското нашествие в края на XIV век. Открити са железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, доказателство, че крепостта е фортификационно звено в миналото.

крепости

Много добре запазена е до началото на XX век. Частично разрушена е около 1900-та година, когато оттам се вземат камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-засегната е северната й стена. 

Крепостта е обявена за Народна старина и архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието. При ясно време от кулите се открива панорама към Бяло море.

5. Крепост „Баба Вида“

В северната част на Видин, на брега на река Дунав, се намира крепостта „Бабини Видини кули“, наричана по-кратко „Баба Вида“. Същественият градеж се извършва през Второто българско царство. Иван Страцимир – последният български владетел преди България да попадне под османска власт, живее в крепостта.

крепости

Съществува легенда, според която Вида е най-голямата от три дъщери на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърля всички предложения за женитба, изгражда замъка и остава в него до края на живота си.

По време на османското нашествие в крепостта се обособяват складови помещения за храна и боеприпаси, както и караулни помещения. След Освобождението обектът се използва от военните и достъпът е забранен.

Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962-ра година разкриват останки от римската, византийската, ранната и късната българска и османската епоха.

крепости

През 1964-та година средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

Около крепостта е изкопан огромен ров, който някога се пълни с вода от Дунава, преминава се чрез подвижен мост. „Баба Вида“ има девет ъглови и междинни кули, от които днес функционират само две. При археологически разкопки са открити останки от параклис от XII-XIV век.

6. Ловешка крепост

Ловешката крепост е разположена на живописния хълм Хисаря, намиращ се в град Ловеч. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 75 на Държавен вестник от 1967-ма година.

Първото заселване на хълма датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.), а археологически разкопки показват и следи от тракийски заселници.

крепости

Крепостта е изградена през Римската епоха, но е прочута с Ловешкия мирен договор с Византия от 1187-ма година, който поставя началото на Второто българско царство.

Тук лежат останки от седем църкви. Разкопки разкриват множество накити, оръдия на труда, предмети от бита и керамика. Особен интерес представляват двете находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и синът му Михаил. Едната се състои от 16 монети, поставени в гърне, а другата – от 1430 монети, съхранени в стомна.

крепости

Ловешката крепост е завладяна през 1446-а година и една от последните, попаднали под обсадата на Османската империя. Във вътрешността й е поставен огромен метален кръст, който се вижда от почти всяка точка на Ловеч.

7. Крепост Моняк

Крепостта Моняк е разположена на 586 метра надморска височина в Родопите. Намира се само на 11 километра от град Кърджали. Построена е през XII-XIII век.

Има важна стратегическа роля, тъй като пази прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.

крепости

Латините обсаждат крепостта през 1206-а година, по време на Четвъртия кръстоносен поход. Тук е коронясан за втори и последен император на Латинската империя Хенри – брат на загиналия в Асеновата крепост Балдуин Фландърски.

От крепост Моняк се открива спираща дъха гледка към яз. „Студен кладенец“ и град Кърджали.

*В материала са използвани снимки и информация от официалния туристически портал на България