Наталия Шукадарова: Важно е да се гарантира продоволственото обезпечаване със зърно не само за една година напред

Наталия Шукадарова е член на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на най-голямата земеделска организация у нас – Националната асоциация на зърнопроизводителите. Участвала е в множество работни групи, комитети и публични дискусии, свързани с нормативната уредба, с програмирането на бюджетни и европейски средства и с изготвянето на стратегии и политики в селскостопанския сектор.
Притежава опит и компетенции в предоставянето на становища, позиции и анализи по въпросите, свързани с функционирането на агросектора. В края на февруари ИСС прие становище на тема „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027“, по което Шукадарова беше докладчик. Войната обаче промени коренно плановете. Потърсихме я за коментар за събитията. 

– Няма как да не започнем с актуалните въпроси, свързани с последните събития около войната в Украйна и последствията от нея. Българското правителство обяви, че 1 млрд. и 100 млн. лева отпуска държавата за закупуване на зърно, включително за фураж. От своя страна зърнопроизводителите заявиха, че не са ясни правилата по сделката. Закъсняла ли е тази акция?

Реално до преди две седмици нямаше и намек от потенциална заплаха за продоволствената сигурност на страната. За съжаление ситуацията в момента налага спешни и адекватни действия в посока гарантиране на националната сигурност във всички аспекти. Вярвам, че страните по сделката ще положат необходимите усилия, за да финализират условията и механизма за набавяне на зърно за държавния резерв. Важно е да се гарантира продоволственото обезпечаване със зърно не само за една година напред, а да се има предвид и необходимият минимум от ресурси за гарантиране на реколтите през следващите години, чрез продължаване на селскостопанския производствен цикъл.

– Вие сте член на икономическия и социален съвет и наскоро бяхте докладчик по становището, което Съвета прие  на тема “Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027“.  Кои са ключовите моменти в становището?

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони е основният инструмент за провеждане на селскостопанските политики за периода 2023 – 2027 г. За да даде резултати, този инструмент е необходимо да балансира трите стълба на устойчивост – икономически, социален и екологичен. ИСС счита, че политиките в националния стратегически план следва да са насочени към

създаване, укрепване и запазване

на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства. Едновременно с това, ИСС подчертава важността и на подкрепата за малките и семейните стопанства, които създават заетост и поминък за населението в селските райони.

Няколко са основните нови елементи в реформираната Обща селскостопанска политика 2023 – 2027 г., които са отразени и в становището на ИСС. На първо място, това е задължението на държавите-членки за включване в стратегическите планове на доброволни за изпълнение от страна на земеделските производители схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните т. нар. еко-схеми, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, чрез своите стратегически планове по ОСП, държавите-членки е необходимо да демонстрират

по-голяма цялостна амбиция в сравнение с предходните години

по отношение на специфичните цели, свързани с околната среда и климата. В Стратегическия план следва да бъде включен националният ни принос за постигане на целите на ЕС за 2030 г., набелязани в Зелената сделка. По-конкретно в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. В това отношение, в становището на ИСС се подчертава, че приносът от страна на държавите-членки към амбициозните екологични цели в сферата на селското стопанство,

следва да е финансово обезпечен,

да гарантира икономическата стабилност на земеделските стопани и да не допуска компрометирането на продоволствената сигурност на ЕС.

Също така, новост в реформираната селскостопанска политика е прилагането на т.нар. социална условност. Тя обвързва получаването на подкрепа от европейските земеделски фондове със спазването на национално приложимите условия на труд и заетост. Необходимо е държавите-членки да предприемат съответните мерки, за да гарантират, че достъпът на работодателите до директните плащания е обвързан с условията за изпълнение на приложимите условия на труд и заетост.

В становището на ИСС се изказва подкрепа за дигитализацията на земеделските стопанства, за уязвимите и специфичните селскостопански производства в страната, за младите земеделски стопани, както и за жените земеделски стопани, за последните до този момент липсва целенасочена подкрепа в Стратегическия план. Отчетена е водената национална политика за

балансирано разпределение на средствата между земеделските стопанства

чрез въвеждане на тавани на директните плащания и прилагане на по-амбициозно допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост за малките и средните земеделски стопанства от различните браншове. Изтъкната е нуждата от увеличаване на възможностите за управление на риска и от засилване ролята на финансовите инструменти. Подчертана е необходимостта от засилване на процесите на сътрудничество и коопериране между земеделските стопани, от засилване на значението на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС)., от повишаване на знанията и информираността на земеделските и горските стопани чрез осъществяване на непрекъснато обучение, консултации и трансфер на знания.

ИСС подкрепя и по-амбициозен процент на национално съфинансиране към бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. До този момент през двата периода на прилагане на Програма за развитие на селските райони е определено минималното допустимо по регламент национално самоучастие в размер на 15 %.

От 2023 г. националното съфинансиране ще бъде 60 %,

което ще компенсира значителното намаление на бюджета от Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони и ще увеличи възможностите за постигане на целите в заложените интервенции за развитие на селските райони.

– Смятате ли, че при сегашната ситуация и наличието на война в Украйна мерките, които предлагате биха били приложими?

Факт е, че когато държавите-членки изготвяха своите стратегически планове за селскостопанските политики за периода 2023 – 2027 г.

на дневен ред не стояха нито войната, нито заплахата за продоволствието,

нито необходимостта от интензивна хуманитарна помощ, нито бежанската криза. Целите, разписани в регламентите на ЕК и заложени в стратегическите планове на държавите-членки, са планирани за постигане в мирно време и в спокойна пазарна среда. Твърде възможно е част от заложените цели и мерки да станат неприложими. Времената са динамични и сегашната ситуация налага да бъдем гъвкави и да извеждаме спешните задачи на преден план.

– Има ли вероятност Европа да промени стратегическите си планове конкретно по Общата селскостопанска политика и ако да в каква посока?

Вече се чуват гласове на европейските лидери в този аспект. На извънреден Съвет на министрите на земеделието, проведен на 02.03.2022 г.,

част от държавите-членки споделиха необходимостта от ревизия,

както на стратегическите планове, така и на стратегиите на Европейската зелена сделка, в посока гарантиране на хранителния суверенитет на Съюза. За съжаление, много е трудно да се работи за „зелени мерки“ и позеленяване на селскостопанските практики, когато ЕС се оказва силно зависим от трети страни по отношение на хранителните ресурси. Участници в Съвета на министрите изтъкнаха необходимостта от впрягане на целия производствен потенциал на Европа, за да се избегнат продоволствени кризи.

– Какъв е полезният и спешен ход на страната ни, който бихте отличила и е посочен в становището?

България следва да се възползва от благоприятните си природни възможности и ресурси за развитие на селското стопанство и

да работи за повишаване на производствения капацитет.

Едновременно с това, обаче, не бива да се изоставят благоприятните селскостопански практики, грижата за почвите и опазването на компонентите на околната среда, които са част от националната ни култура на земеделие. Страната ни следва да поддържа тази линия на политиката, която е насочена към създаване, укрепване и запазване на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства. Паралелно с това, е необходима и мотивираща подкрепа за малките и семейните стопанства, които създават заетост и поминък за населението в селските райони.

- реклама -