Напиши есе: Как една обява извади на показ тоталното оглупяване

къща Албърта Канада есе думи реакции
Мила възрастна жена от Албърта, Канада намери оригинален начин да продаде къщата си.

Имотът на езерен бряг е оценен за 1,7 млн. канадски долара.

Ала Вагнер решава да не продава дома си по стандартния начин заради бавната процедура, която би отнела прекалено много време. Тя решава, че най-подходящо би било къщата да отиде при някого, на когото ще носи вдъхновение.

Така дошла идеята за конкурса с есе на тема: “Защо местенето в тази къща би променило живота ви?”. Ограничението е 350 думи.

Все още можете да се включите на страницата на конкурса във Фейсбук.

В България, Европа, тази история извади на показ нещо, за което от години си говорим къде явно къде под сурдинка. А именно: тотално оглупяваме!

Защото бързо стана ясно, че потребителите в социалните мрежи четат единствено заглавията на новините.

Затова и написаха думата “есе” в коментарите.

Честно казано, това ме шокира!

Че масово не се чете ми е ясно от години, но че дори любопитните новинки се гледат само като картинки… това вече е тревожно.

Кой може да повярва на това, че пишейки трибуквена дума, му се гарантира участие в конкурс за имот за милиони? Това от една страна, а от друга: лековерието не е ли признак на ниска обща култура?

О, нещастно българско образование!

Наистина ли вече не си достатъчно, за да приучиш хората в тази страна на елементарни, животоспасяващи дейности? Няма тогава да се чудим, как възрастни хора изхвърлят пари на непознати, как никой и никога не чете ситния шрифт в договорите с банките или мобилните оператори. Как стана така, че мързелът победи всичко, най-вече желанието ни да бъдем по-умни, по-информирани, по-наясно. Едно заглавие, една картинка и наивно вярваме, че вече знаем всичко.

Тъжно и болно, никак не е смешно, въпреки майтапчийските коментари в мрежата.

Единственото, за което се сещам е, че бъдещето вече не ме плаши. Направо ме ужасява! Най-добре изкуствения интелект моментално да заеме полагащото му се място и човекът да отива в пенсия.

 

Автор: Паолина Тотева