Тя е висока над 40 метра, изработена е от сребро и блести над всичко наоколо. Това е прочутия монумент на Чингис хан, който е един от най-мащабните паметници в целия свят.
Намира се край монголската столица Улан Батор. Статуята изобразява великия войн яхнал своя кон, а в ръката си държи златен камшик.
Според легендите именно на това място Чингис хан е намерил прочутия си камшик.
Около монумента са разположени по-малки фигури, показващи армията на Чингис Хан, която му помага в успешното начинание да обедини монголските племена и така да постави началото на Монголската империя – една от най-големите в световната история.
Освен, че е супер впечатляваща отвън, огромната статия може да бъде посетена и отвътре.
Във вътрешността на Чингис хан е монтиран специален асансьор, който ще ви отведе до главата и гърдите на коня му, от където може да се полюбувате на панорамната гледка наоколо. Статуята е издигната през 2008-ма година.
Овчата битка: Как българи побеждават армията на великия Чингис хан
„Великият хан” на Монголия е роден по бреговете на река Онон около 1162 г. Първоначално е наречен Темуджин, което в превод означава „желязо” или „ковач”. Чак през 1206 г. получава името, което всява ужас – Чингис хан.
Между 1206 г. и 1227 г., монголският лидер Чингис хан завладява повече от 12 млн. кв. метра територия – повече, от който и да е владетел в света. Той е безмилостен и след себе си оставя милиони мъртви хора. На него обаче се приписва модернизирането на монголската култура. Той позволява религиозната свобода и спомага за осъществяването на контакти между Изтока и Запада.
Чингис хан е победен от българи
През месец май 1223 г. войниците на Чингис Хан победили Киевска Рус при Калка. Българите чули за това и водени от Кан Габдула Челбир, се подготвили за война.
По време на управлението на Челбир, Волжка България се простирала от Каспийско море до Северния ледовит океан.
Неслучайно като място на сражението между монголци и българи били подбрани Жигулеевските възвишения.
Жителите на Болгар построили редица заграждения, сътворявайки дяволски капан, който принуждавал монголските воини да загинат, посечени от меч или да се издавят в река Волга.
За българската стратегия даже Лъв Философ, живял през 9 век, е написал съчинение. Ето извадка от него: „Българите предпочитат да се сражават от разстояние срещу своите врагове. Тяхна особена тактика са привидно разпръснатият строй, засадите, обкръжаванията, заблуждаващите привидни отстъпления. И по това се съди, че военната стратегия на българите тук и край реките Волга и Кама е идентичен.“
По време на българо-монголската битка Чингисхановите бойци били водени от Бахадир Субадай – най-добрия техен военачалник, славещ се като винаги побеждаващ. С 50 000 войници достигнал до южната граница на Волжка България и се изправил пред малочислена армия, която много бързо го обърнала нарочно на бягство.
Тръгнал да ги гони, Бахадир Субадай сам влязъл в клопката им и клането започнало. Оцелелите монголци били едва около 4000 души според Джагфар Тарихи, а пък китайски летопис твърди, че оцелели изобщо липсват. След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингис хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235.
Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: „Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение“.
Зареждане ...