Рана Плаза срутване сграда здание шивашки фабрики шивачки работници

Най-ужасните промишлени катастрофи: Трагедията Рана Плаза и „шивашкият“ проблем

На 24 април 2013 година в град Савар, окръг Дака в Бангладеш, се срутва осеметажна сграда.

На място загиват 1134 души, ранени са повече от 2500. От отломките на зданието са спасени затрупани 2500 човека.

Десетки хора са погребани в общ гроб без да бъдат разпознати.

Рана Плаза срутване сграда здание шивашки фарбики работници шивачки

Катастрофата се превръща в най-мащабната по отношение на човешките жертви в историята на човечеството и е сравнима единствено с атентатите в Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година.

Сградата, със собственото име Рана Плаза, е на осем етажа, като по данни на пожарната последните четири са изградени незаконно. Тя е собственост на Сохел Рана – по това време лидер на партията Авами Лига. В зданието се разполагат няколко шивашки фабрики, магазини и банка. Като цяло там се трудят ежедневно около 5000 човека.

В навечерието на трагедията, на фасадата са открити големи цепнатини и е заповядана евакуация на всички, намиращи се там хора плюс съседните сгради.

На заповедта се подчиняват служителите на банката и почти всички магазини, намиращи се на долните етажи. Шивашките фабрики обаче продължават да работят. Те са на непрекъснат цикъл на работа и произвеждат дрехи за някои от най-известните и големи модни марки в света като Benetton, Primark, Mango, The Children’s Place, GAP и други.

На следващия ден, в час пик, сградата се срутва. От нея остава само първия етаж. Според официалните данни в този момент в сградата са се намирали 3122 служители. Сред загиналите най-много са работничките в шивашките фабрики и…техните деца.

3-4 часа след срутването ООН предлага помощ на Бангладеш за издирването на оцелели, но правителството отказва.

На 25 април е образувано наказателно дело срещу Сохел Рана и собствениците на петте шивашки фабрики. Обявен е национален траур. Рана се опитва да избяга от правосъдието, но три дни по-късно е заловен при опит да премине границата с Индия.

Междувременно избухват безредици. Хиляди работници излизат по улиците, блокират шосета с искания за по-високи заплати (в този момент те са 35 евро на месец) и компенсации.

В началото на май 16 шивашки фабрики в Дака и околностите са затворени, а министърът на текстилната промишленост обявява, че това е само първа крачка за преминаването към по-безопасен труд.

17 дни след катастрофата под отломките на Рана Плаза е намерена жива и почти без никакви наранявания жена. На 13 май спасителните дейности официално са прекратени.

Шест години по-късно, борбата на работниците в Бангладеш продължава.

В началото на януари тази година над 50 000 работници (предимно жени) от шивашката индустрия започнаха серия от протести в столицата Дака с искане за по-високо заплащане. Те се изправят срещу многомилиардната модна индустрия, злоупотребяващите си шефове, които са готови на всичко само и само производствената цена да бъде ниска.

Модната индустрия, включително изданията са обвинени, че тактично мълчат за социалната цена на красивите дрехи, на които се възхищаваме.

Трагедията в Дака постави въпроса за т.нар. корпоративна социална отговорност. Или иначе казано дали фирмите са готови да се разделят с част от печалбата си в името на безопасността и благоденствието на тези, които създават продуктите.

Вина за това имаме и ние като потребители – готови ли сте да платите повече, за да може някоя шивачка в Шри Ланка или Бангладеш да работи при по-приемливи условия? Или в битката за по-ниската цена сте готови на всичко?

 

- реклама -