Мини сериалът „Чернобил“ по HBO ни върна към събитията от пролетта на 1986 г.
Някои експерти го обявиха за неточен и пълен с изкривени факти, много зрители от бившите съветски републики отказаха да го гледат, тъй като е прекалено реалистичен, други обвиниха създателите му в изкривяване на фактите, а четвърти съжаляват, че не е направен от руснаци, вместо от американци, въпреки че признават точността в предаването на съветската действителност.
Едно е сигурно – той разбуни духовете до максимална степен. Създателите му не претендират за документалистика и признават, че в петте епизода има елементи, които са създадени с цел по-голям драматизъм, но в основата си сериала се гради на исторически факти и лични спомени от преди 33 години.
Официално статистиката на СССР, непроменена от 1987 г., е за 31 смъртни случая, макар повечето оценки да варират от четири хиляди до стотици хиляди смъртни случая. Вероятно никога няма да се разбере точният брой загинали или засегнати от радиацията след най-тежката ядрена катастрофа в света.
Но какво точно се случва?
На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на съветската АЕЦ “Ленин” експлодира по време на учение за аварийно спиране на системите и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента.
Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тест, но на практика изходната мощност пада до 30 MW.
При опит да се възстановят желаната първоначално мощност, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW.
За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, управляващите пръти, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.
Ядреният реактор е графитен, тип РБМК – важна особеност, тъй като при опита на операторите да спрат реактора с аварийно ръчно спиране, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим.
Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква частиците в атмосферата.
Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари – общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като в първите часове не е установено наличието на радиация. Пожарникарите успяват да спрат огъня от разпространение към трети енергоблок, тъй като покривът на централата е съставен от битум, вместо от огнеупорни материали. Към 6 часа сутринта огънят е напълно потушен.
Веднага са приети в болница 213 души, умират 31, 28 от които от остра лъчева болест – повечето са пожарникари и спасители.
Повечето жители на близкия град Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината, благодарение на вятъра.
Цялото население – около 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента, а от зоната са евакуирани общо над 150 000 души.
В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. „Зона за отчуждаване“, като оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Припят е силно замърсен и ще остане изоставен, тъй като плутоният се нуждае от близо 24 000 години, за да намали само наполовина силата си. Вълци, диви коне, бобри, глигани и други животни сега населяват града. Сред животните, живеещи около Чернобил, има по-висока смъртност, повишена генетична мутация и по-ниска раждаемост.
В следващите месеци и години борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара. През есента на същата година е възстановена работата на 1 и 2 блок, след дезактивация на работните помещения, а през декември 1987 г. е пуснат и 3 блок, след като е разделен от 4ти, който е покрит със саркофаг. Активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва чак през декември 2000 г.
В момента се изгражда нов купол, който да покрие авариралия реактор.
По него работят специалисти от 26 страни. Дори след 3 десетилетия радиацията там е толкова висока, че според предписанията хората, работещи по бетонния саркофаг, трябва да престояват в зоната не повече от пет часа на ден за един месец, след което да почиват 15 дни.
Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
Възможно е да отидете на контролирана екскурзия в опасната 30-километрова зона около Чернобил. Туристически агенции организират обиколки в изоставения град Припят, като след излъчване на сериала те са се увеличили с 40%.
Екскурзията доскоро струваше 100 долара, като включва посещение на два апартамента, детска градина, училище и други емблематични сгради. Забранена за посещение е болницата, в която е оказвана първа помощ на пожарникарите – техните дрехи все още са в подземието и излъчват високи нива на радиация.
Зареждане ...