Най-ужасните промишлени аварии: Бопалската катастрофа, при която загинаха 15 000 души

Бопалска трагедия катастрофа завод пестициди авария взрив отравяне

След края на сериала „Чернобил“ по HBO мнозина обвиниха създателите му в русофобия и изкривяване на истината. Много експерти го обявиха за неточен и пълен с изкривени факти.

Официално статистиката на СССР, непроменена от 1987 г., е за 31 смъртни случая, макар повечето оценки да варират от 4 хил. до 93 хил. смъртни случая.

Това ни вдъхнови да ви разкажем за няколко от най-ужасните аварии от последните години. Причините могат да са човешка грешка, немарливост, подценяване на опасностите или неглижиране на мерките за безопасност. Едно е ясно – промишлените аварии са ужасяващи и с тежки последици не само са хората, но и за природата.

Разбира се, няма да подминем и Чернобил.

Но преди аварията в ядрената централа друг ужасяващ инцидент отнема десетки хиляди животи.

Става дума за Бопалската катастрофа:

На 3 декември 1984 г. половин час след полунощ в индийския град Бопал се случва ужасяваща технологична катастрофа. В резултат на авария в химическия завод на Union Carbide (Юниън Карбайд) умират 15 000 души (от които 3000 още в първия ден) и пострадват в различна степен между 150 и 500 хиляди души.

През 1970 г. правителството на Индия предприема политика по привличане на чуждестранни инвестиции в местната промишленост. Union Carbide Corporation (UCC) получава разрешение да построи в завод за селскостопански пестициди в Бопал, столица на щата Мадхя Прадеш.

Заводът е построен от дъщерната компания Union Carbide India Limited (UCIL).

Отначало е планирано, че заводът ще изнася част от продукцията си. Опитвайки се обаче да се конкурира с други химически заводи, заводът в Бопал преминава към по-сложни и опасни производства.

Неплодородните 1980-1984 г. намаляват търсенето на продукцията на завода и той е подготвен за продажба през юли 1980 г. Но купувач не е намерен и работата в завода продължава със старото оборудване, което вече изобщо не отговаря на нормите на сигурност.

Заводът произвежда популярния по онова време инсектицид Севи, който се съхранява в района на завода в три частично вкопани резервоари, всеки от тях с вместимост около 60 000 литра.

Непосредствена причина за трагедията става аварийното изхвърляне на пари на метилизоцианат, нагрял се до температура на кипене (39 C), което на свой ред довежда до повишаване на налягането и задействане на аварийния клапан.

В резултат от 0:30 до 2:00 часа на 3 декември в атмосферата са изхвърлени около 42 тона отровни пари. Облакът от метилизоцианат покрива близко разположените, гъсто населени гета и железопътната гара, намираща се на 2 км.

Големият брой на жертвите се обяснява именно с гъсто населените предградия, несвоевременното информиране на населението в среднощните часове, недостигът на медицински кадри, а също така и от неблагоприятните ветрове – облакът от химични изпарения се разнася далеч извън територията на завода.

Причината за катастрофата и до сега не е установена официално.

Сред версиите преобладава грубо нарушение на техниката на безопасност и преднамереното саботиране на работата на завода.

Някои вестници съобщават, че собствениците на завода в първите часове преднамерено крият състава на отровното вещество, за да не разгласяват търговската тайна на предприятието. Това увеличава броя на жертвите, тъй като не дава възможност на лекарите да предприемат ефективно лечение.

Американската компания „Юнион Карбайд“ (Union Carbide), отговорна за тази трагедия, през 1987 г. в рамките на извънсъдебно споразумение е изплатила на жертвите на аварията 470 млн. ам. дол. Компанията е придобита от „Дау Кемикъл“ – втората в света в сферата на химическата индустрия, през 2001 г.

На 7 юни 2010 г. индийски съд осъжда 7-те виновници за трагедията на 2 години затвор.

Според някои данни общият брой на пострадалите се оценява на 150 – 600 хил. души, което дава основание трагедията в Бопал да се счита за най-голямата в света техногенна катастрофа по брой на засегнатите.