Едуар Мане "Закуска на тревата"

Най-скандалните произведения на изкуството: Голата закуска на Едуар Мане

Произведенията на Едуар Мане заемат изключително място в историята на изкуството.

Малко революции в областта на изкуството са били така решаващи и с толкова много последици, както революцията, която предизвиква той.

Картините му създават нова естетика, отразяваща непознат до този момент свят. Мане се разделя с академизма и общоприетите стереотипи. Той е последният от великите класици и първият художник на съвременността.

Едуар Мане е роден в Париж на 23 януари 1832. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние – дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот.

Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.

Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр.

Прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Холандия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на холандския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

През 1863г. са създадени две от неговите най-значителни творби „Закуска на тревата” и „Олимпия”.

Първата от тях, отхвърлена от „Салона”, била изложена в „Салона на отхвърлените”, предизвиква присмех и поредния скандал. Творбата е заклеймена като безнравствена и груба. Наполеон III изразява мнението, че картината накърнява общественото чувство за срам.

Това осигурило провала й.

В картината Мане иска да покаже голотата. Ослепителната белота на женската кожа контрастира с черните дрехи на заобикалящите я мъже. Този похват на Мане оказва решаващо влияние върху Сезан, Гоген, а по-късно и върху платната на Матис и Пикасо.

Картината привлича публика като магнит, но дори и прогресивната критика я подлага на унищожителен коментар.
Никой дотогава не се е осмелявал да изобличи по този начин лицемерието на „доброто общество“. Необичайно силните контрасти са направо обида за окото, привикнало към официалната живопис в „Салона“. „Обид“а е и тенденцията към опростяване на тоналността и формата, и пренебрегването на валидните още от ренесанса правила за перспективата. Към тези формални предизвикателства се прибавя и съдържателното – голотата на известната дама от парижкия нощен свят.
В каталога на „Салона на отхвърлените“ „Закуска на тревата“ е вписана просто като Le Bain – Банята.
Персонажите в „Закуска на тревата“ са композирани в триъгълник, обърнат към дълбочината на пространството. Основата му е образувана от долната част на разположената в една плоскост група от три лица в естествена големина. Централната фигура е на професионалния модел Викторин Мьоран. Другите два модела са братята на Мане. Във видимо противоречие с „групата на гражданите“ се намира непознатата къпеща се в задния план.
Мане е много обиден и огорчен от реакцията към платното му.
През 1986 г. картината е прехвърлена в Музея Д’Орсе.
„Олимпия“ е заимствана от Тициановите Венери. Но отново е отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станало единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят 2 пазачи, които да внасят ред.
Произведенията от късния период от творчеството на художник са по-малко известни за широката публика.
През 1881 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антонен Пруст, френското правителство награждава Мане с Ордена на почетния легион.
Умира от сифилис в Париж през 1883 г.
- реклама -