Най-коварните вируси, покосили човечеството: Инфлуенца през 1919 г. убива повече от 20 млн. души

През последните десетилетия се увеличава тенденцията за появата на все повече нови и смъртоносни болести, а в същото време „старите“ мутират бързо, което коства все по-големи усилия за усъвършенстване методите за лечение. Цял свят е в напрежение от разпространението на коронавируса в началото на годината, който вече уби 81 души, а за други близо 3 000 е установено, че са заразени. Кои са най-пагубните заболявания, които покосиха човечеството ще ви припомним през настоящата седмица. За някои от тях вече дори може да сме забравили, но означава ли това, че те са завинаги изчезнали от Земята?

С наближаването на есенно-зимния период винаги възниква въпросът – кой грип ще ни атакува.

Инфлуенца или грип е една от най-заразните инфекции по целия свят.

Симптомите му са описани за първи път преди повече от 2400 години от Хипократ. Първата достоверно описана пандемия е тази наблюдавана през 1173 г. През тази година от заболяването са обхванати Италия, Германия и Англия.

За вируса са характерни висока температура, главоболие, силни мускулни болки и катарално възпаление на горните дихателни пътища.

Разпространява се циклично, във вид на епидемии, които е възможно периодично да прерастнат в пандемии. По време на пандемии може да се поразят от 30 до 50% от населението на Земята.

Най-фаталната такава е испанската грипна епидемия от 1918 г., която причинява смъртта на повече от 20 милиона души.

България също е била сериозно засегната от тази пандемия.

За 24 седмици грипът убива повече хора, отколкото СПИН за 24 години.

Сред жертвите на пандемията са бляскави умове и таланти като социолога Макс Вебер, художниците Густав Климт и Егон Шиле, поета Гийом Аполинер. Любопитна подробност е, че сред покосените от болестта е и Фредерик Тръмп, дядото на сегашния американски президент Доналд Тръмп.

В България се смята, че жертвите на пандемията са били около 80 000 души.

Според една от версиите огромната смъртност по време на грипната вълна от 1918 г. се дължи на специфичен щам на испанския грип, който е бил изключително агресивен. Счита се, че силният имунитет в този случай не е бил предимство, защото  вирусът е действал смъртоносно при по-силните организми. Според съвременни проучвания, които се основават на медицински доклади и свидетелства от периода на пандемията, вирусната инфекция не е била по-агресивна от предишни грипни вълни.

Причина за мълниеносното й разпространение и високата смъртност са следвоенните обстоятелства – недохранване, лоша хигиена, свръхнатоварени медицински лазарети и болници. Това е довело до развиването на бактериална суперинфекция, която убива голяма част от пациентите обикновено след по-продължително залежаване.

Вирусите на грипа са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори.

При стайна температура загиват за 2-3 часа, а при 56-60°C за няколко минути. При минусови температури могат да останат активни половин година. Всички дезинфекционни средства дезактивират вируса бързо.