Най-кървавите спортни истории: Мачът, който вместо с голове се прочу с обезглавяването на съдията

Спортът е състезание, често буквално битка за първото място. Той може да бъде синоним на грацията в художествената гимнастика, или на силата на юмрука в бокса. Но може да бъде и нещо повече – феърплей, място на което поставяш общото над личното, арена, на която да човек може да надскочи себе си. Но може да бъде и терен за изваждане на най-демоничните човешки превъплъщения. През тази седмица сме ви подбрали 7 от най-кървавите спортни истории, които не могат да бъдат забравени. А и трябва да бъдат помнени – за да останат като единични злокобни сценарии, от които и Спилбърг би имал какво да взаимства.

Историята на най-кървавия жълт картон във футбола

30 юни 2013г. Един обикновен неделен ден в един бразилски квартал – Пиу II – незнайна точка на картата на света. До този ден. Когато един футболен мач на кален терен завършва с челни заглавия в световните медии.

Две врати направени от дървени стълбове, без мрежи. Терен, на който тревата е блед спомен, без трибуна за публиката или табло. Само зелен фон от палми, бананови и мангови дървета.

На този фон в неделния ден трябва да се изиграе поредната футболна среща.

Но вместо мач се разиграва истинско клане като от филм на ужасите.

30-годишният Жозенир дос Сантос Абреу получава жълт картон в средата на второто полувреме. Недоволен от решението на рефера го напада. 20-годишният съдия  Октавио да Силва вади нож и го пробожда. Всичко се развива за секунди. Докато пътува към местната болница Жозенир умира. Новината бързо стига до стадиона. Публиката избухва и напада съдията.

Октавио да Силва е вързан, удрян, ритан, бутилка от алкохол е счупена в главата му, прегазен е с мотоциклет, пронизан в гърлото. Тялото му е разчленено – отрязани са краката и ръцете му, главата – отсечена и забита на кол. Зверското клане е заснето с телефони. От полицията така и не установяват моментът на смъртта.

„В първия момент не повярвах, че това се е случило“, казва Валтер Коста дос Сантуш, шеф на регионалната полиция и водещ следовател по случая. „Не мисля, че човешките същества могат да бъдат толкова извратени, за да направят това.“

Цяла седмица зверството е останало скрито от света. Когато медиите разбират – целият свят узнава за ужасяващата история в един квартал, невидим до онзи момент дори за бразилците.

Октавио да Силва

20-годишното момче живеело с баща си, брат си и сестра си в малко жилище на неасфалтиран път в квартал Пио XII в Санто Антонио. През деня помагал за животните, носел трупи, за да прави ограда. След работата ходел на вечерно училище, искал да стане счетоводител. Възхищавал се на Неймар.

Месеци преди фаталния мач, да Силва бил намушкан от друг мъж в рамото и зад ухото. След този инцидент бил доста уплашен. Не криел, че ходи на мачове с нож, но по време на срещата го оставял настрани, разказват негови приятели.

Жозенир дос Сантос Абреу

2 дни преди фаталния футболен мач Абреу празнувал своя 30-ти рожден ден. Мъжът не трябвало да играе в този ден. В последния момент го повикали в отбора, разказва майка му. Като тийнейджър напуснал училище, за да започне работа и да помага на майка си. На 13-години паднал от дърво. След инцидента се отключило неврологично заболяване, получавал епилетични припадъци.

На терена по време на игра Абреу бил известен с агресивния си стил.

Понякога развълнуван по време на мач получавал припадъци на терена. Абреу можеше да е малко непредсказуем, но всички знаели как да се справят с избухванията му. Когато играта загрубяла, играчите били разделяни, докато гневът им не изпари.

Полковникът от полицията Са разказва, че е незаконно съдията да носи оръжие на футболен мач. Но не и невъзможно, особено при мачове на аматьори в Сао Луис, където полицейското присъствие не е задължително. Съдиите започнали да носят нож или лютив спрей. Заради ниските заплати съдиите споделяли, че не биха рискували живота си и ще се защитават както могат.

Арестите

Луис де Суза е обвинен за убийството на съдията. „Не си спомням много“, казал де Суза след ареста. Бил пиян. Признава, че е ударил да Силва с бутилка в лицето и с дървен кол, но отрича да го е убил. Твърди, че ако не е бил пиян не би извършил това престъпление и се разкайва.

Рамундо Марсал е другият арестуван. И той отрича да извършил убийството. Марсал обвинява за случилото се изпитият алкохол и липсата на полиция.

И докато в Пиу II се клаха …

Часове след варварското убийство, на 2 000 км на юг, в Рио де Жанейро, националният отбор на Бразилия печели купата на конфедерациите след победа с 3:0 над Испания. Неймар получава Златната топка за най-добър играч в турнира и Бронзовата обувка за третия най-добър голмайстор на турнира.
И докато цяла Бразилия е в еуфория от победата, двама мъже лежат под могили от пръст и разтопени свещи.

Защото там някъде се приема за нормално  да се ходи въоръжен на футболен мач, да снимаш с телефона клането на едно 20-годишно момче, вместо да му спасиш живота и да го изправиш пред правосъдието.

Всъщност, там правосъдието най-често е улично. Защото институциите липсват. И не само там…