Най-големите политически скандали в света: Как „Уотъргейт“ промени отношението към властта

Тази седмица ще ви разкажем за няколко гейт-ове, които са разтърсили държавите по света и са довели до сваляне на правителства и промяна на отношението към властта.

Когато в тълковният речник търсим значението на думата гейт там пише: политически скандал, компрометиращ известни политици и придобил широка публичност (по името на аферата „Уотъргейт“ в САЩ през 1972 г., превърнала се в символ на голям и шумен политически скандал).

Така, че започваме с аферата “Уотъргейт”. Тя променя основите на Америка – променя институциите, начина, по който те взаимодействат, отношението към президента и не на последно място – отношението към правото. 

Скандалът започва на 17 юни 1972 г. със залавянето на петима души, влизли тайно през нощта в щаба на Демократическата партия в комплекса “Уотъргейт”, за да поправят оборудването, което преди това е поставено за подслушване. 

Подслушването

Обществото не знае, че петимата са агенти на ЦРУ, наети тайно от кампанията по преизбиране на президента Ричард Никсън, а подслушването е поставено заради параноята на американския президент, който иска да научи плановете на опонента си демократ. 

Затова какво се е случило обаче разбира ФБР, институция, която току-що се е простила с първия си директор – Дж. Едгар Хувър, стоял начело на бюрото за разследване 48 години. За него се носят легенди, че има досие за всеки политик, съдия и голяма клечка в САЩ. Много президенти са искали да го уволнят, но никой не се осмелява и в крайна сметка смъртта върши работата вместо тях. Така на 2 май 1972 г. – месец преди “Уотъргейт” – страховитият Хувър, изградил една могъща институция, получава инфаркт. 

Никсън бърза да назначи наследник, който да е верен на президента, да държи нещата “под контрол”, а след залавянето на петимата влезли в  “Уотъргейт” скандалът да бъде потулен. 

Скандалът става известен с името си защото поставените лица на Никсън са хванати в централата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт във Вашингтон.

Не винаги обаче властта е силна, има и хора с морал. Дясната ръка на починалия Хувър – Марк Фелт, решава да продължи разследването въпкреки натиска от новия си шеф. Той също започва да се среща с журналиста Боб Уудуард от Washington Post, който заедно с колегата си Карл Бърнстийн водят паралелно журналистическо разследване.

Фелт става тайният им източник с псевдоним Deep Throat (Дълбоко гърло), кръстен на известна порноактриса за времето си от редактора на вестника. Същият редактор Хауърд Симънс се застъпва за журналистите си да продължат с материалите и разкритията въпреки огромния натиск от Вашингтон и обвиненията във фалшиви новини. 

Скоро “Уотъргейт” сваля доверието от  Никсън.

Назначен е специалният прокурор Арчибалд Кокс и той тръгва по следите, обкръжението на президента започва да го напуска, правният секретар на Белия дом  Джон Дийн се обръща и споделя, че операцията е координирана от Никсън. 

В последен опит да се спаси на 20 октомври 1973 г. Никсън нарежда специалният прокурор Кокс да бъде уволнен. Главният прокурор отказва да изпълни заповедта и подава оставка, неговият заместник също. Третият по ред склонява и уволнява Кокс, а денят става известен като “Клането в събота вечер”. 

Опитът се оказва безсмислен. Назначен е нов специален прокурор Леон Джаворски, който обвинява в конспирация “цялата президентска свита” (както е озаглавена книгата на Уудуард и Бърнстайн, по която после Робърт Редфорт прави филма All the President’s Men.), а Никсън е назован като “необвинен съконспиратор”, тъй като президент на САЩ не може да бъде обвинен.

Освен обвинението новият специален прокурор Джаворски настоява да получи и записите на Белия дом, които отразяват разговорите на президента. Нискън отказва и делото (United States v. Nixon, 1974) стига до Върховния съд на САЩ, който нарежда той да ги предаде. 

Веднъж предал ги, от тях става ясно, че Никсън е координирал всичко, упражнявал е натиск и се е опитвал да потули разследването. Конгресмените напускат американския президент, като го заплашват с импийчмънт и точно преди долната камара да повдигне импийчмънт, Никсън подава оставка на 9 август 1974 г. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки.

Амнистията

На 8 септември 1974 г. следва обща амнистия от новият президент Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория мандат на Никсън. Това слага екрай на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга“ заради оставката му. Тази „размяна“ на услуги не е доказана, но амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 г. от Джими Картър.

Защо “Уотъргейт” преобръща САЩ

Скандалът въвлича всички власти.

Изпълнителната, законодателната, съдебната, така и четвъртата власт – в лицето на Washington Post, който не сваля темата от вниманието на обществото.

“Уотъргейт” показва, че върховенството на правото се крепи на отделните личности – от Марк Фелт, който решава да не се подчини на новия си директор, през Уудуард и Бърнстийн, които не спират да разкриват пред обществото историята, редакторът, който им го позволява, върховният съд, който се застъпва за разследващите, специалните прокурори, които не спират, и не на последното място – съпартийците на президента. Те забиват последния пирон, казвайки на Никсън, че времето му е изтекло.

След “Уотъргейт” следват промени във всички институции – нови баланси и проверки, ограничаване на намесата на Белия дом в разследванията и преосмиляне на ролята на ФБР, ЦРУ и Департамента по правосъдие. 

След аферата става ясно, че президентите могат да бъдат разследвани.

За разследването си журналистите-Боб Удуърд и Карл Бърнстайн получават награда „Пулицър”, а днес терминът „Уотъргейт” символизира злоупотребата с власт.   Холивуд екранизира историята под името „Цялото президентско войнство”.

Режисьор на филма е Алън Пакула, а главните роли – на репортерите от „Поуст” – изпълняват Дъстин Хофман и Робърт Редфорд.

- реклама -