Най-екстремалните истории за оцеляване: Хюстън, имаме проблем и съдбата на „Аполо 13“

Аполо 13

И до днес никой жив човек не е успял да стигне по-далеч в Космоса от екипажа на  „Аполо 13“. Той е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на Земята, след обиколка около Луната.

Мисията има задача да извърши кацане в района на лунния кратер Фра Мауро с надеждата за по-богати геоложки проучвания за разлика от предишните две мисии „Аполо 11“ и „Аполо 12“, кацнали в сравнително равнинни райони. Проблемите обаче започнали още с формирането на екипажа – разпри между космонавтите, лоша физическа подготовка и извънбрачни връзки няколко пъти принудили НАС да прави промени. Най-големият удар обаче дошъл когато седмица преди изстрелването, един от астронавтите хванал шарка от детето си. Наложили се спешни тестове на екипите, които тренирали заедно, а от там и промени в последния момент.

Хюстън, имаме проблем

Именно от борда на „Аполо 13“ идва емблематичното радиосъобщение, запечатало се в масовото съзнание. Фразата е изпратена до командния център от Джон Суайгърт, който близо 55 часа след изстрелването на кораба включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно кислороден резервоар номер 2 експлодира. В този момент „Аполо 13“ се намира на близо 320 хиляди km от Земята.

Уредите отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба, кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер 1 налягането бързо спада. Това, което астронавтите виждат през люковете е как около кораба се образува облак от изтичащ замръзнал газ – остатъка от 150 килограмовия охладен под критичната температура кислород на резервоар номер 1. Появяват се аномалии в курса и вибрации по корпуса на кораба. По необясними причини връзката със Земята се прехвърля от главната антена на четирите спомагателни антени. Има съществена разлика в показанията на компютрите и датчиците на кораба с тези в Контролния център в Хюстън. Последователно излизат от строя електрозахранването, кислородните запаси и горивните камери на сервизния модул. Налягането в първи резервоар бързо спада и с това шансовете за работата на животоподдържащите системи в командния модул се клонят към нула. Налага се, с цел пестене на електроенергия, необходима за операциите при приземяване, да се изключат всички бордови системи, включително и главния компютър на командния модул.

Така 57 ч. 37 м. 00 с. след старта, тричленният екипаж напуска „Одисея“ и заема местата в двуместния „Водолей“. Визуалното ориентиране по звездите е невъзможно заради ледените парчета кристализирал облак, „заобикалящ Аполо 13“. Така единствения видим ориентир за астронавтите е слънцето.

Бързо обаче разбират, че лунния модул няма да ги върне на Земята – той е крехък и в него има кислород за двама, а на е за трима

Следват часове на опити, в които космонавтите палят захранването на командния модул. Със съдействието на центъра в Хюстън те сменят непрестанно курса, като идеята е „Одисея“ да ги докара възможно най-близо до Земята. На 114 час от излитането на „Аполо 13“ тримата астронавти заемат местата си в спускаемата капсула.

Тя се приводнява в южния Пасифик, където на около 5 км. ги очаква американския самолетоносач „Иво Джима“. Тримата астронавти са качени на борда на кораба с помощта на хеликоптер, където са посрещнати от възгласите на моряците като герои.

На следващия ден астронавтите са транспортирани до Хавай, където ги очакват семействата им и президента на САЩ Ричард Никсън.