Ако работим на официалните празници – Бъдни вечер, Коледа, Нова година, работодателят трябва да ни плати двойна надница. Ако сме на подневно изчисляване на работното време, т.е. по принцип не би трябвало да работим в почивни и празнични дни, ние полагаме и извънреден труд, за което ни се полага още едно увеличение. Когато извънредният труд е положен на официален празник, увеличението е 100%, но върху двойната надница. Така в този случай ние трябва да получим четворно увеличение на възнаграждението си.
Това обясни Теодора Дичева, която е директор на дирекция „Правно обслужване на инспекционната дейност” в Главна инспекция по труда (ГИТ), в интервю за БГНЕС.
„Няма право никой, особено неспазвайки процедурата, да ви кара да полагате извънреден труд”, подчерта специалистът. Трябва да се знае, че по принцип извънредният труд е забранен. Ако се наложи да работим по празниците обаче компенсацията е в по-високо заплащане”.
Ако работим 5 дни в седмицата и почиваме събота и неделя, то и официалните празници би трябвало да са за нас почивни дни. Когато обаче се наложи да работим събота или неделя, или по време на празници, то полагаме извънреден труд и трябва да ни се плати повече. Освен това има максимална допустимост на положения извънреден труд, т.е. не може да се работи безкрайно дълго време, независимо от причините за това. Изключение, разбира се, има. Такива са случаите, когато се отстраняват аварии, последиците от тях или от бедствия, или когато се оказва медицинска помощ, но това са екстремни ситуации и се отнасят до съвсем тесен кръг работещи, обясни експертът.
Когато работим през работни дни в извън работното време, ние полагаме извънреден труд, за което се плаща 50% за работа. Това се отнася само за работниците, които не са на ненормиран работен ден. Тоест, ако човек е работил 2 часа след законно установеното работно време, той е положил извънреден труд и ако това е в делнични дни, ще му се плати пропорционално за отработени часове с увеличение 50%. Когато работи по същия начин, но през съботни и неделни дни, увеличението е 75% за положения труд. А когато работи през дните на официални празници, увеличението е 100%, посочи Дичева. При ненормиран работен ден оставането след работа не е извънреден труд, но ако човек бъде повикан да работи в почивен или празничен ден, вече е.
По-различно е заплащането по празници при сумирано изчисляване на работното време, на каквото работят например в болниците, в някои търговски обекти. Този вид работно време е съобразен с графици и се отчита на определен период – от месец до 6 месеца. Ако работата по време на празник ни се пада по график, то този труд за нас не е извънреден. Тогава се плаща с увеличение само заради работа през празнични дни, т.е. двойна надница. Дали има положен извънреден труд става ясно едва в края на периода. Тогава няма как да се установи дали този труд е положен в празничен ден или в работен, поради което той се заплаща с увеличение от 50% и то едва след отчитането. При такъв работен план няма и основания да откажем да работим на официален празник или неработен ден, ако самата смяна ни се пада тогава.Все пак, ако се договорим, може да ни се плати и повече от определеното в Кодекса на труда възнаграждение. Има работодатели, които така стимулират своите работници.
Работодателят няма право да ни кара да работим на Коледа или Нова година. Ако все пак това стане, то има ред, по който това трябва да стане. Този ред включва задължително отделна заповед, както и запознаване на работника с причината, поради която се налага работата в празничен ден.
Законът е предвидил и случаи, в които дори и тогава можем да откажем да работим по празниците. Те са свързани с основателна причина и този наш отказ не може да е основание да бъдем уволнени. Ограничение за полагане на извънреден труд е предвидено по закон за лица, ненавършили 18 години, както и за бременни работнички или служителки. Майки на деца до 6-годишна възраст или се грижат за деца с увреждания, както и трудоустроени работници или служители, могат да работят извънредно само с тяхно писмено съгласие за всеки отделен случай. За лицата с намалено работно време поради работа при специфични условия на труд, извънредният труд също е забранен, освен ако не се налага отстраняването на аварии или предотвратяването на бедствия, или преодоляването на последиците от тях.
Най-често хората, които работят по празници, се жалват в ГИТ не толкова за това, че са работили повече, а основно затова, че не им е било платено повече. В тези случаи инспекторите правят проверка. Ако се установи нарушение – дават предписания. Разбира се има случаи, в които работодатели подлежат и на санкция, на административно наказание. Това наказание е с минимален размер от 1500 лв., максималният е много по-висок.