Над 10 астероида носят имена на българи, като повечето от тях са и открити от наши сънародници. Има астероиди, наречени „Левски“ и „Христо Ботев“. Най-новият е с името „Хан Аспарух“.
Сред останалите звезди с бг имена има астероид „България“, който е наречен така от руската си откривателка още по времето, когато страните ни бяха братски. Съществува и небесно тяло, носещо името на Джон Атанасов.
Един от най-големите астероиди, кръстени на българи, носи името „Блага Димитрова“.
Той е с диаметър 23 километра. Следва го „Пловдив“ с внушителните размери от 20 км. Най-малкият засега астероид пък носи името на Елисавета Багряна – едва 8 километра. Има и звезда, кръстена на Климент Охридски, астероид „Гергана“, както и такива, които носят имената на български градове и исторически места – „Габрово“, „Шипка“, а една от звездите носи името на Георги Димитров.
Първият ни град, увековечен в Космоса, е Пловдив, но скоро след това го последва Шумен. Звездата се сдобива с това име, защото единият от нейните откриватели проф. Шкодров е бил дългогодишен преподавател и ректор на университета в този град.
Габрово пък става име на небесно тяло, защото то е било открито точно в деня на лъжата – 1 април. Любопитното е, че астрономът, който го вижда първи, е също руски учен. Един от малкото живи наши сънародници, на които е кръстен астероид, е бившият председател на БАН Иван Юхновски. Американци пък са нарекли астероиди и на двама известни бг астрономи – Проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Иванова.
Повечето от астероидите, които носят имена на българи, са открити от астрономи на Рожен, но няколко от последните, например „Левски“, са плод на бдението пред телескопа на друга организация – т. нар. Звездно общество. Малкото небесно тяло кръжи около Слънцето и има период на обиколка около него 4,7 години. „Звездното общество“ е откривател и на небесното тяло „Христо Ботев“. То получава името си след специална анкета с фенове на астрономията чие име да носи звездата. Гениалният ни поет-революционер печели с 34,13% в конкуренцията на хаотичен списък от имена като Паисий, Раковски, Стоичков, Бербатов, Гунди и Слави Трифонов.
Само откривателят може да кръщава
Кръщаването на астероидите е бавен процес, който се извършва от Центъра за малки тела в Харвард, САЩ. Първоначално новооткритата звезда получава номер, който се формира от годината и месеца, в които е забелязана за първи път. Този номер е уникален и се дава едва когато орбитата е изчислена достатъчно точно. След това откривателят има право да предложи име на намерения от него астероид. Той го внася за разглеждане пред специализирана комисия по имената към Международния астрономически съюз, която трябва да се произнесе в определен срок дали приема името.
Право да кръщава има само астрономът, който е открил небесното тяло. Той прилага кратка мотивация, обясняваща откъде идва името. Изискването е то да няма обиден характер и да не прилича твърде много на вече съществуващо име. Предложението става официален факт едва когато бъде публикувано в бюлетина на институцията.
Има и допълнителни изисквания, при които имена, свързани с политически, религиозни, военни събития, могат да се дават едва век след смъртта на лицето или съответната дата на събитието.
Алгебрата донесе астероид на Румен
Наш млад математик стана кръстник на астероид, след като грабна втора награда от престижното състезание за предуниверситетска наука Intel ISEF в Лос Анджелис. Небесно тяло носи името на Румен Данговски, възпитаник на СМГ.
Малцина знаят, че Румен и син на Цецка Цачева, бившия председател на Народното събрание.
Повечето са безименни
До момента имена имат 12 198 астероида, въпреки че за над 99 000 орбиталните данни са достатъчно добре известни, за да бъдат регистрирани. Те обаче имат само номера. За астероид се приема малко небесно тяло, но с диаметър над 50 м за разлика от метеоритите. Името означава „подобен на звезда“ и идва от гръцки език. За първи път е използвано през 1802 година от сър Уилям Хершел.
По-голямата част от тези небесни тела се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер. В последните години все повече внимание се отделя на откриването на потенциално опасните астероиди, чиято орбита пресича земната и поради тази причина съществува вероятност за сблъсък.