Започва заседание на парламента, който заседава извънредно заради кризата в Украйна.
В дневния ред е
изслушване на министър-председателя,
министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване във връзка с конфликта Русия-Украйна, напрежението НАТО-Руска федерация и ролята на България.
Искането за това НС да заседава извънредно
беше внесено на 24 януари 2022 г. от 59 народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС.
По-рано след заседанието на Министерски съвет, министър-председателят Кирил Петков заяви, че българската позиция е изцяло в посока деескалация на конфликта между Русия и Украйна.
„Нашата
отбранителна стратегия ще бъде
изградена на база българска армия – ще търсим методи за финансиране на армията ни така, че тя да заеме достойното си място в НАТО, а не да бъде само консуматор на сигурност”, съобщи Петков.
Още в началото на заседанието
депутатите се скараха
как да протече изслушването – дали да бъде, както искат “Продължаваме промяната” – първо да бъде изслушан премиерът и министрите, след това към тях да се зададат въпроси, а накрая на закрити врата и на шефовете на служби. ДПС пък настояха, както членовете на Министерския съвет, така и шефовете на служби първо да направят изложенията си, а накрая на закрити врата да се зададат въпроси към тях, защото това било логично. ГЕРБ поиска същото, но с уговорката
политическите въпроси да
са в открита част.
„Ако бяхте поканили още 10-15 човека, щяхме да откриваме и закриваме през 15 мин. Така, както сте го предложили вие, означава министрите и шефовете да излязат и да кажат, каквото имат и да си ходят. Не приехте предложението на колегата Кристиан Вигенин
да се приемат специални правила
за изслушването на това заседание“, скочи срещу ГЕРБ социалистът Георги Свиленски. Той поиска да се приеме предложението на “Продължаваме промяната”.
В крайна сметка така и стана – за него гласувана 126 ”за”, 2 “против”, а 76 се въздържаха.
ГЕРБ: Наблюдаваме тежки институционални парадокси
НАТО освен отбранителен, е и политически съюз. Трябва да нямаш връзка с реалността да твърдиш, че всяваме паника в период на международен конфликт. Това заяви зам.-председателят на ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов по време на извънредното заседание на парламента, посветено на конфликта НАТО-Русия.
„Предизвикахме този дебат, за да може в ситуация на конфронтация между американското и руското правителство да видим управлението доколко е готово за различни сценарии. Да се оформи национален дневен ред, очертаващ недвусмислено
интересите на българската
външна политика.
Готови ли сме в тази ситуация да браним тези ценностни разбирания или ще демонстрираме консуматорски ресурс? Наблюдаваме тежки институционални парадокси в управлението. Оказа се, че премиерът, МВнР и МВР
излизат с три отделни декларации,
вместо да има една единна отчетлива позиции“, започна изказването си Даниел Митов от ГЕРБ.
Митов увери, че ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепи присъствие на съюзнически войски, ако това е в национален интерес.
Той обясни, че от ГЕРБ искали извънредното заседание на парламента, за да разберат доколко правителството си дава сметката за сериозността за ситуацията и подготвено ли е да посрещне различни кризисни сценарий. ГЕРБ правят това
не да всяват паника, а да осъзнаят
колко е важно българската държава да има ясна позиция, близко до националния консенсус.
Митов наблюдава тежки институционални парадокси в управлението. Декларациите от представителите на правителството говорят за НАТО като отделена структура. Възприемат съюзническите усилия като чуждо присъствие, критикува Митов.
Според него всичко изговорено до момента от управляващите са лични мнения. ПГ на ГЕРБ ще подкрепи съюзническо
присъствие на НАТО срещу руската агресия.
Митов настоя да не се вдига прах с фрази като национален интерес. За опозицията националният интерес е България да бъде силен и надежден съюзник на НАТО, подчерта Даниел Митов.
Той напомни всичко платено от ГЕРБ за армията и запита дали управляващите ще поемат ангажимента да платят следващите F-16. Ако в днешния ден предложите смислена позиция, ГЕРБ са готови да подкрепят усилията на правителството в името на европейската демокрация.
Премиерът: България няма повече да е консуматор на сигурност
Министър-председателят Кирил Петков обяви: „Ясно искам да заявя, че позицията на българското правителство е много ясна и изчистена. Още в началото ние заявихме, че ще сме конструктивен член на НАТО и ЕС и позицията ни е ясна и изчистена:
Първо, ние ще сме
конструктивен съюзник на НАТО и ЕС
и нашата позиция е декларирана от самото начало – България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не би трябвало да се упражнява по тази тема. Първата и най-важна позиция за България е, че ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалиране на напрежението. Деескалацията е целта, която ние като правителство си поставяме на най-висок приоритет.
От друга страна искам да заявя, че вчера свикахме заседанието по сигурност към МС и аз като министър-председател бях информиран от службите, както ще бъдете информирани и вие днес.
Ескалацията е реална
и българското правителство следи на ежечасна база всичките развития в този конфликт. Мога да ви уверя, че нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматор на сигурност, а да сме конструктивни партньори, съюзници и да сложим българската армия като приоритет за нашата стратегия за отбрана“.
По думите на Петков инвестициите в отбрана оттук нататък ще бъде на база наличните дефицити: „Като държава ние имаме различни варианти как да участваме и нашият избор е
да приоритизираме българската армия
с български войски, под българско военно командване. За пръв път това е основният приоритет. И когато това е основният приоритет, дефицитите реално ще се откроят къде са. Ще използваме кризата, за да инвестираме в местата, където има най-реална нужда. Армията трябва да има пълна боеспособност в своята отбрана. Тази стратегия изцяло се контролира от нашите съюзници от НАТО и сме ги информирали, че с тях ще говорим в един глас. Като стратегия предлагаме –
следим ескалацията, работим за деескалация
и всички дипломатически приоритети са приоритет номер едно. Втори приоритет – инвестираме в българската армия под българско ръководство“.
Имаме готов план за прибирането на нашите дипломати от Украйна, ако видим, че рискът се покачва. В пълна готовност сме, в пълна готовност са и самолетите, които ще пратим да ги вземат. Взели сме мерки без да има критична ситуация,“ каза Петков.
Той подчерта, че до този момент няма изпратени бойни кораби в Черно море. Единственият факт са самолети, които прелитат над страната ни, но те са част от засиления въздушен полицейски патрул – т.нар. еър полисинг.
„Омикрон до този момент е под контрол. Управлението на здравната криза за сега работи добре. Ако бяхме работили със стария модел трябваше всичко да е затворено сега. Моделът с интензивните легла ни даде възможност да управляваме кризата с минимални щети върху икономиката“, каза още Кирил Петков.
Посочи, че през началото на февруари сметките на ток и газ ще са по-ниски, заради компенсациите от декември и януари ще влязат в тези сметки. „Бизнесът ще получи глъдка въздух, както и битовите потребители на газ“, допълни той.
Янев: България не е на прага на драматичен конфликт
Всички в страната смятат, че едва ли България е на прага на драматичен конфликт на нейна територия или на чужда територия. Всъщност ние говорим за мерки, които страната ни е в състояние да предприеме. Това заяви от парламентарната трибуна министърът на отбраната Стефан Янев по повод напрежението между НАТО и Русия около границите на Украйна.
Той поясни, че
България ще продължи да разчита
на дипломатическите усилия за преодоляване на кризата.
По думите му България вече не желае да бъде просто консуматор на сигурност, а пълноправен и пълноценен член на НАТО, поради което от правителството са потърсили най-добрата опция.
Взехме решение, заедно с дипломатическите усилия, България да направи стъпка в посока на развитие на собствения си отбранителен потенциал в посока
подготовка на батальонна бойна група
от български войски, под българско командване, с използване на националната командна верига, което да бъде и нашата позиция в рамките на обсъжданите мерки в НАТО, обясни Янев.
Военният министър увери, че „не предвиждаме ескалация, нито планове този контигнент да отиде извън България“.
В България няма чужди военни бази, а съоръжения, които се използват от партньорите ни от НАТО и САЩ. Това настояха премиерът Кирил Петков и военният министър Стефан Янев пред депутатите. Поводът бе искането на “Възраждане” “американските бази у нас” да бъдат премахнати до една година.
Чужди бази на българска територия няма, имаме съвместни съоръжения по договор със САЩ от 2006 г., настоя Янев. Той подчерта, че става дума за четири съоръжения. Две от тях са авиобазите “Граф Игнатиево” и “Безмер”, които се ползвали за кацане на военните и две бази за съвместни тренировки – в Ново село и в складовата база в Айтос.
В тези съоръжения е имало учения и на други страни членки на НАТО. Да, в момента има бойна техника и около 200 войници в Ново село, потвърди той за ученията.
Сувeренитетът на България и независимостта започват от начина на мислене и самоопределянето. Докато вярваме, че политиката ни зависи от някой друг, най-вероятно ще е така. Но мога да ви уверя, че за нас българският интерес е първи, каза и Петков.
Ние сме в два съюза, влизаме и в трети. Ние сме независима държава. Това не са чужди бази, а общи съоръжения. Контролът и капацитетът, който те могат да дадат на българската армия, трябва да се използват максимално, настоя премиерът.
Генчовска: Последните действия на Русия насочват към повишен риск от агресия
Очевидно Русия се стреми да внесе разделение сред съюзниците и ги третира като различни категории – тя подкопава принципа на неделимост на сигурността и се връща
към сферите на влияние от Студената война.
Това заяви по време на извънредното заседание на Народното събрание външният министър Теодора Генчовска.
„На фона на руските агресивни действия, изключително важно е единството и солидарността на съюзниците, както и категоричната защита на фундаменталните принципи и ценности, на които се базира европейската сигурност.
Няма стъпки от руската страна в посока деескалация
– последните ѝ действия и реторика насочват към повишаване на риска от военна агресия“, подчерта тя.
Министърът призова за подновяване на дискусиите в съвета „НАТО – Русия“ по ситуацията във и около Украйна с цел намаляване на риска и контрол на въоръженията.