Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за противодействие на корупцията.
С него съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се разделя на две.
В тримесечен срок от влизането на този закон в сила Народното събрание избира членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията.
Съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, приеха депутатите.
До избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията, заварените при влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Новият закон за противодействие на корупцията влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на направени промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които влизат в сила от 1 март 2024 година.
Народните представители създадоха Временна комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване. Предложението за създаване на комисията е на БСП и срещна подкрепата на всички политически партии, с изключение на двама депутати от ПП-ДБ.
Комисията ще обърне специално внимание на възникналите съмнения при последните 4 избора е описано в мотивите на вносителите. Комисията ще е от 12 народни представители – по двама от всяка парламентарна група и ще бъде създадена за срок от 3 месеца. Членове на комисията от ГЕРБ ще бъдат Радомир Чолаков и Александър Ненков, от ПП-ДБ – Божидар Божанов и Явор Божанков, от “Възраждане” – Деян Николов и Даниел Проданов, от ДПС – Йордан Цонев и Хамид Хамид, от БСП – Иван Иванов и Георги Свиленски, а от ИТН – Тошко Йорданов и Станислав Балабанов. Предстои да се реши кой ще е председател на комисията.
Народните представители приеха на първо гласуване три законопроекта за изменения на Закона за българското гражданство.
Предлагат се редица промени, сред които придобиване на българско гражданство чрез натурализация, както и лицата получили българско гражданство да получават съответния документ на официална церемония и решението да се обнародва в „Държавен вестник.
Първият законопроект е внесен от Радомир Чолаков и с него се цели да се запълни празнота в Закона за българското гражданство.
Предлага се всички укази, с които се предоставя, възстановява, освобождава или лишава от българско гражданство да се обнародват в „Държавен вестник“,
като по този начин ще се даде възможност обществото да бъде информирано.
Предвижда се и лицата, придобили българско гражданство, да получават удостоверенията на специална официална церемония.
Вторият законопроект е внесен от Костадин Костадинов и група народни представители и с него се цели да се прецизира правната уредба, регулираща придобиването на българско гражданство чрез натурализация.
Със законопроекта се предлага да се въведе изискване за чисто съдебно минало на кандидата за българско гражданство не само в Република България,
но и в държавата му на произход, респективно в държавата на пребиваване.
Предлага се съкращаване на срока за представяне на документите за освобождаване от друго гражданство, както и уеднаквяване на условията за придобиване на българско гражданство при сключване на брак с български гражданин,
като се въвежда изискване за тригодишен срок на съжителство, който да бъде приложим във всички случаи и при наличието на данни, че бракът е фиктивен, българското гражданство да се отнема.
Предвижда се отпадане на изискването при кандидатстване за българско гражданство на основание български произход възходящият роднина от български произход да е починал като български гражданин.
Въвежда се като задължително условие за всички случаи на натурализация владеенето на българския език и се прецизира възможността за получаване на българско гражданство при интерес за Република България или когато лицето има особени заслуги към нея.
Предлага се отказът от българско гражданство да се допуска само ако лицето е погасило всичките си публични задължения към Република България и се въвежда изискване кандидатът за българско гражданство по натурализация да отговаря на законовите изисквания и към момента на издаване на указа за българско гражданство.
Третият законопроект е внесен от Николай Алгафари и група народни представители и с него се създава възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация, когато лицето е подало молба за освобождаване от досегашното си гражданство,
но не е възможно да се освободи от него по причини, за които не отговаря.
Вносителите уточняват, че това са лица, които по принцип имат право да получат българско гражданство, но е необходимо да се освободят от другото гражданство, което имат.
„Всички граждани от страни като Сирия,Куба, Ливан, Украйна, Русия и Ирак със статут на постоянно пребиваващи в нашата страна, плащащи данъци в България, ще могат да получат българско гражданство след окончателното приемане на поправките.
Това важи и за хората от тези страни, които са лекари, инженери, IT-специалисти, търговци и спортисти“, написа народният представител от ГЕРБ Николай Алгарфари.
Той благодари на всички колеги, които помогнаха несправедливостта спрямо хората от тези страни и спрямо техните деца да бъде поправена.
„Разочарован съм, че БСП се въздържаха от подкрепа. Но не съм никак изненадан, че Руди Гела гласува „против“, доказвайки за пореден път, че е враг на демокрацията“, допълни Алгафари.
След това депутатите ще разгледат на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В трета точка по предложение на „БСП за България“ парламентът ще обсъди и проекторешение за създаване на временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване.
„Ако наистина изборите са манипулирани и фалшифицирани, както излизат не един, не два записа в интернет пространството, то това е пряко свързано с националната сигурност на страната“,
заяви Борислав Гуцанов от левицата вчера при приемането на програмата на парламента за периода 20-21 септември.
Председателят на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи,
че винаги са отстоявали, че трябва да има публичност и прозрачност по отношение на вота на българските граждани.
„Въпреки че опозицията предлага създаването на такава временна комисия, ние ще я подкрепим“, заяви тя.
Предложението за временната комисия за машинното гласуване предвижда тя да се състои от 12 народни представители – по двама от всяка парламентарна група. Срокът на работа на комисията е планиран да бъде 3 месеца.
Зареждане ...