На фокус във FN: Животът след коронавируса

Как COVID-19 промени нашето разбиране за живота? До какви краткосрочни и дългосрочни последици може да доведе опитът от съвместен контрол върху заразата?

Ще мине време докато хората отново започнат безпроблемно да се срещнат на концерти и публични събития, но рано или късно ще се върнем към това. Човекът е социално животно и обича да е в компанията на себеподобни.

Имаме щастието, че тази пандемия се появи в ерата на високите технологии. Това ни даде възможност да продължим да общуваме, да празнуваме празници, семейни тържества и да продължим да работим. Ако това се беше случило преди 20 години, преживяването щеше да е далеч по-драматично от гледна точка общуване.

Това коментира Еми Уеб – основател на Института Future Today.

Не мисля, твърди тя, че сегашното състояние на нещата дава представа какъв ще бъде животът ни в бъдеще. По принцип ние, хората, сме социални същества. Технологията помага много, но не замества методите на взаимодействие, които повечето от нас харесват. Така че, щом това стане възможно, отново ще започнем да се събираме не виртуално, а в реалния свят.

На обратното мнение е Ейми Залман – преподавател в университета Джорджтаун.

„Няма да се върнем към предишния си живот при никакви обстоятелства. Мисля, че пандемията даде сериозен тласък на хората да мислят какво могат да правят онлайн“.

Пандемията ни кара да осъзнаем, че Интернет трябва да е обществено достъпен. Нуждаем се от нови решения, така че децата да продължат да учат и хората да общуват независимо от местоположението. Ще видим увеличение на инвестициите в комуникационни платформи, смята Залман.

Хорст Опашовски – германски футуролог и съветник на няколко канцлера, включително на Ангела Меркел, направи прогноза за Дойче веле за перспективите след коронакризата.

Изключително популярният 79-годишен експерт е обект на засилен медиен интерес във връзка с живота „след коронавируса”.

сн. БГНЕС

През 2004 г. футурологът е публикува изследване от 500 страници, в което говори за това, каква ще бъде Германия през 2020 година. В него, между другото, става въпрос и за възможна масова епидемия и предупреждение, че страната трябва да се подготви за такава заплаха.

За разлика от повечето експерти, които говорят за тежка икономическа криза, рецесия, масова безработица, Опашовски е настроен оптимистично за периода след пандемията. Той смята, че много от промените ще бъдат към по-добро.

Семейството отново ще стане център на общественото внимание

Хората, преживели времето на коронавируса, ще станат по-уверени в себе си. Успоредно с това ще се засили и усещането за общност. Според футуролога, преходът от индивидуален егоизъм към осъзнаване на общността е неизбежно. „Семействата станаха по-сплотени, по-внимателни и по-толерантни един към друг” подчертава той. „Затоплили са се дори отношенията с неприятните съседи, които ви действат на нервите”, смята Опашовски.

Достатъчно е да се види как хората си помагат един на друг, как се отнасят към възрастните хора от съседния вход, с които едва са се поздравявали преди. Възрастните, които се оплакваха от липсата на разбиране и равнодушие у младото поколение, сега са изненадани от готовността на същите тези млади хора да помогнат.

родители хора деца семейства бездетни истерия отнемане социални държава стратегия баща ДНК

Основа в обществените отношения стават взаимопомощта и солидарността. Основното в човешкия живот вече не е работата, а семейството, жилището, в което живееш, градината.

В това няма нищо необичайно – откакто съществува човечеството, по време на външна заплаха хората са отивали „при своите”, където се чувстват защитени.

Пренареждането на приоритетите не е лесна задача

В продължение на седмици и месеци много семейства живееха и продължават да живеят, общувайки тясно помежду си, решавайки възникващите неизбежно проблеми, някои от които много сериозни. Всичко това, според Опашовски, води до „мирна семейна революция”. Времето, прекарвано на работа, включително и за път до там и обратно, все едно е спряло. Това е като спиране в бокса по време на състезание на Формула 1 – спрели сме, поели сме си въздух, което съвсем не е толкова лошо, казва ученият.

Опашовски не гледа на бъдещето през розови очила – след коронавируса ще трябва да се откажем от много неща. Но и готовността това да се случи също се е увеличила.

родители, деца, игри, семейство, карантина ДАЗД позиция

Сериозните кризи често водят до преоценка на ценностите и преразглеждане на приоритетите, особено сред младите хора. Това не е безболезнен процес, но тенденцията е ясна – при общуването все повече ще се цени отговорността, възможността да разчиташ на някого и готовността му да помогне.

Алфа-мъжкарите остават в миналото

Обичайната йерархия, доминирана от „алфа-мъжкарите” окончателно ще остане в миналото, убеден е футурологът. Политиците, които постоянно говорят за „една лодка”, ще трябва да се примирят, че хората вече няма охотно да предават в техните ръце управлението на тази лодка. Тези, които са на власт, ще трябва да преразгледат социално-икономическите приоритети.

Ще започне да се отделя по-голямо внимание на медицината и здравеопазването, като тук въпросът не е свързан само със заплащането на медиците, но и със статута, обществената и икономическата роля на здравеопазването.

„Няма да се изненадам, ако здравеопазването в обществен и икономически смисъл измести от първото място автомобилостроенето в Германия”, твърди Опашовски.

В търсене на специалисти

Тази пандемия показа определени уязвими места във всички страни. Логистиката е една от основните области, където може да се нуждаем от повече специалисти с умения за планиране, смята Еми Уеб. Много компании, държави, градове са изправени пред проблеми при управлението на информационните потоци, човешките потоци и доставките. Системите за доставки в нашия свят са по-сложни от всякога в човешката история. Подозирам, че това не е последната пандемия, така че мисля, че ще видим приток на специалисти в тази област и увеличаване на търсенето за тях.

Други области, които напоследък привличат много внимание, са вирусология и синтетична биология. Тази криза засили интереса към генното инженерство и изчислителната биология. И, разбира се, към изкуствения интелект.

Тази пандемия може да демонстрира, че ще има нарастващо търсене на многостранно квалифицирани специалисти. Например специалисти, които са запознати с биологията и изкуствения интелект и са в състояние да разработят сложни модели. Или на тези, които разбират световните вериги на доставки, както и изменението на климата и ситуацията на световния пазар на храни.

Потърпевши са младите

Истински трудно в условията на пандемия е на младите хора. Особено на тези, които са във възрастта на социалното израстване.

„Опитвайки се да си представя как пандемията ще се отрази на съвременното общество, мисля за децата си. Те са на 27 и 21 години“.  Това разказва Джери Капланд – преподавател в университета Станфорд.

Пандемията има пагубно влияние върху живота им, защото на тази възраст личната комуникация е от първостепенно значение. Но сега всичко е променено, всичко е заседнало, дори такова обикновено нещо като намирането на партньор.

Мисля, че това ще има много сериозно въздействие върху тях: те ще се научат да ценят общуването с други хора и ще разберат, че това е дар, който може да бъде отнет. А от друга страна, личната комуникация е опасна: когато прегръщате и целувате някого, общувате тясно с някого, това крие определени рискове за здравето. Така че, мисля, че те ще бъдат много по-внимателни да се държат във всякакви социални контакти или по време на физическа интимност. И това ще остане с тях до края на живота им.

В заключение

Има някакъв малък шанс да забравим пандемията. Така както се случи след Испанския грип. Епидемията отне живота на почти 100 милиона души, много повече от жертвите на двете Световни войни взети заедно. Но човечеството не обича да си спомня този епизод от историята.

Въпреки че хората ще са нетърпеливи да се върнат към нормалността, те ще открият, че това не е възможно, пише в книгата си „Утре ли е вече?“ политологът Иван Кръстев.

Ще се окаже, че в света от вчера има нещо притеснително. Разликата между минало и настояще е, че не е възможно да знаем какво е бъдещето на настоящето, но вече живеем в бъдещето на миналото. И знаем, че бъдещето на вчерашния ден е пандемията от COVID-19, която преживяваме днес. И затова вчерашната нормалност ще ни се струва едновременно желана и плашеща.

- реклама -