пилоти-любители, професионалисти, обучение, курсове

На фокус във FN: Учебните центрове за пилоти-любители не смогват на желаещите да летят в небето

За съжаление, няколко авиоинцидента през последните месеци приключиха трагично.
Малък самолет се разби край Ихтиман в края на май. През април малък самолет падна край село Оризари. Преди това семейство загина в Македония, след като Чесна-та им се разби в труднодостъпна местност на 35км. от Скопие.
Тези инциденти ни провокираха да проверим как се взима правоспособност да управляваш самолет у нас.
На въпросите ни отговори Георги Влайков, “Отговорен ръководител” на един от центровете – „Авиоотряд Варна“.
Развитието на авиацията, увеличаването на броя на полетите и навлизането на все повече авиокомпании у нас изискват и повече пилоти. Гладът за престижната и добре платена професия все повече се усеща в последните години.
Но за да стигнеш до високите заплати от по 7 000 лева месечно, да обикаляш света и почиваш няколко дни в седмицата, се иска не малко труд, постоянство и значителна финансова инвестиция.
пилоти-любители, професионалисти, обучение, курсове
Въпреки че цената му никак не е малка – между 13 000 и 20 000 лв за България и региона, като в световен мащаб има центрове, в които достига и до над 35 000 лв. за бривет за пилот-любител, учебните центрове не смогват да поемат всички желаещи.
Лицензираните учебни центрове в България са само 8, като не всички предлагат и теория и практика.
Те предлагат курсове за любители пилоти – PPL и за професионални пилоти – АТPL.
Много често желаещите завършват първо любителския курс и след натрупване на достатъчно летателни часове, като минимумът е 200, записват и курса за професионални пилоти. Той е разделен на модули, в зависимост към кой отрасъл на професията ще се насочите, а цената започва от 20 000 и може да достигне до 100 000 лв.
Според Георги Влайков, “Отговорен ръководител” на един от центровете – „Авиоотряд Варна“, който оперира на летище Лесново, най-близо до София, голяма част от желаещите се насочват към комерсиални полети, но не липсват и такива, които искат просто да имат свободата да разгледат България от високо.
След завършване на курса за любител, може да наемете самолет и да отидете до морето само за час, да осъществите бизнес среща във Варна и следобед да сте обратно в софийския си офис.
Противно на очакванията, има и много дами, за които да летят сами е мечта. Влайков казва, че при тях има все повече жени, особено за любителския бривет, а възрастта и на двата пола е средно 30 години, за тези които се стремят и към професията и към 50 за любителите.
За любителския курс теоретичната част е 100 астрономически часа, 9 теми, като върху всяка се държи изпит.
Сред тях са въздушно законодателство, човешки фактор, метеорология, комуникация, аеродинамика, летателни характеристики и планиране на полета, конструкция и експлоатация на самолет, навигация.
Практическата част включва минимум 45 летателни часа, в които заедно с инструктор се правят различни упражнения. Курсът може да бъде завършен за месец – два, ако желаещият напредва бързо и има време, или да продължава с години при по-заетите обучаеми.
След завършване на любителския курс, пилотите нямат право да извършват комерсиални полети, но ако решат да превърнат хобито в професия, трябва да завършат и курса за професионални пилоти, ATPL.
Отново има теоретично обучение, което надгражда вече усвоените знания и добавя нови, като изпитите са на английски език – международния авиационен език.
Авиошколите изпитват недостиг и на инструктори, които да обучават пилоти.
Изискванията към тях са освен да са завършили инструкторски курс, да имат минимум 200 летателни часа и желание да въвеждат новите желаещи в света на полетите. Част от тях ползват тази позиция като стъпало в кариерното им развитие като професионални пилоти, което се случва обикновено, когато пазарът на пилоти е свит и няма голямо търсене.
Инструктори стават и хора с над 8 хиляди летателни часа, които вече не искат да летят комерсиално на големите самолети.

Автор: Силвия Стоянова

- реклама -