Берлинската стена падане годишнина

На фокус във FN: Стената, която разделяше два свята

Днес отбелязваме 30 години от падането на Берлинската стена.

Студената война, глобалната борба между диктатурата и демокрацията, приключи в Берлин на 9 ноември 1989 г.

Символът на разделението между Изтока и Запада, на битката между комунизма и капитализма – Берлинската стена, издигната от диктатурата на Германската демократична република (ГДР), по-известна като Източна Германия, през 1961 г. падна.

155-километрова охранявана граница от бетон и бодлива тел: Гражданите на Западен Берлин живееха на остров на свободата насред комунистическата ГДР, разказва Дойче веле.

И през десетилетията много източни германци гледаха към недостъпния Запад в отчаяния си копнеж, надявайки се, че един ден може да избягат …

Всичко това се промени в един миг на 9 ноември 1989 г., когато на пресконференция на живо по държавната телевизия беше обявена нова политика за пътуване в Източна Германия. Новината е съобщена (твърдят, че по погрешка) от члена на политбюро на ГДР Гюнтер Шабовски.

Законът, който влезе в сила незабавно даде право на всички източногермански граждани да пътуват на Запад.

И тогава.. хиляди хора се втурнаха направо към охраняваните гранични пунктове в сърцето на Берлин, които ще бъдат отворени само часове по-късно.

Образите на хора, празнуващи заедно от двете страни на границата, обиколиха целия свят, трогателно бележейки края на разделението на Германия. По-малко от година по-късно, на 3 октомври 1990 г., страната, разделена на Изток и Запад след Втората световна война, отново се обединява.

Но това знаменито историческо събитие стана възможно само със съгласието на победителите от Втората световна война: Западните съюзници – САЩ, Великобритания и Франция – и комунистическият Съветски съюз.

Магията на „гласността“ и „перестойката“

Още преди падането на стената, активистите за граждански права в държавите от Източния блок настояват за гласност и перестройка в собствените си страни. В Полша контактите между комунистическите лидери и обединеното демократично движение „Солидарност“, което все още беше официално забранено, започнаха още през лятото на 1988 г.

Тези контакти доведоха до така наречените разговори около кръглата маса, в които участваха не само членове на политическата опозиция, но и представители на силно влиятелната католическа църква в страната.

Сред тези представители на църквата беше Карол Йозеф Войтила, който като папа Йоан Павел II открито изрази съпричастност към движението „Солидарност“ по време на трите пътувания, които направи в родината си като понтифик.

Неговият авторитет като глава на католическата църква засилва вярата сред противниците на комунистическото правителство, че може да има положителен обрат на съдбата.

Един важен момент е през юни 1989 г., – тогава на опозиционните кандидати беше разрешено да участват в парламентарни избори за първи път в историята на комунистическата Полша – но с един условие. Ръководството на страната, което беше на власт от десетилетия, трябваше да получи предварително две трети от всички парламентарни места, докато останалата трета може да бъде избрана свободно.

Пробив в системата

Аксел Клаусмайер, директор на фондация „Берлинската стена“, твърди, че политиката на Горбачов за „гласност“ (отвореност) и „перестройка“ (реформа) са явен пробив от доктрината на Брежнев – политика, която има за цел да гарантира, че страните от Варшавския договор (Съветският съюз) и неговите спътници не биха се отклонили от политическия курс, заложен от Кремъл.

Горбачов

С Горбачов, твърди Клаусмайер, изведнъж се появява нова политика: „Без значение какво се случва в нашите братски социалистически страни, тези държави са отговорни за себе си.“

Решението СССР да НЕ нахлува в Полша, Унгария или Източна Германия, след призивите за демократични реформи станаха все по-силни и по-силни, беше категорично различен подход, отколкото преди десетилетия.

Преди Горбачов призивите за свобода в Източния блок бяха брутално смазани от Съветите: в Източна Германия през 1953 г., Унгария през 1956 г. и бивша Чехословакия през 1968 г.

И така… Берлинската стена падна. Само ден по-късно, в България Тодор Живков подаде оставка – акт, немислим дори в най-смелите фантазии на демократите.

Официално СССР се разпадна през 1991 година. Същата година Михаил Горбачов получи Нобелова награда за мир.

А сега… 30 години по-късно, разликата между източните и западните части на най-голямата икономика в Европа все още съществува. Според канцлера Ангела Меркел… поне още 50 години ще са нужни, за да се изравни стандарта.

- реклама -