На фокус във FN: Пет развенчани мита за европейските избори

Европа съдебната система Евробарометър докладите Хашоги ЕС Брюксел превозвачи Деня на Европа земеделски санкции Русия продължение ЕС БРекзит Великобритания европейски парламент избори решение

Две седмици преди гласуването за Европейски парламент, социолозите у нас дават противоречиви данни за предстоящата избирателната активност. За момента е ясно, че тя прогресивно намалява и отдавна е под 50%.

Много важно е на този фон да стане ясно, че противно на общото мнение изборите за евродепутати не са продължение на вътрешно-държавните избори.

Става дума за представители в Европа, които трябва да се съобразяват от една страна с българските приоритети, от друга с политиката на целия съюз и от трета – с интересите на парламентарните си групи.

санкции Европейски парламент избори ЕНП ПЕС ГЕРБ БСП

374 милиона души имат право да гласуват за евродепутати. Това е вторият най-голям демократичен избор в света след Индия.

При това, оказва се, болшинството от европейските избиратели все още не са взели своето решение.

Едно е сигурно – тези избори са решаващи за бъдещето на съюза и то не просто в дилемата про или анти обединена Европа.

Дори не става дума и за това кое от двете течения ще вземе контрола върху политиката на ЕС. От една страна стои френският президент Еманюел Макрон с твърдението, че изборите са решаващи и са в най-опасния момент за Европа след Втората световна война. А от другата страна е унгарският премиер Виктор Орбан, който прозира във вота в края на май шанс да бъде насърчена „либералната демокрация“.

Какъвто и да е крайният резултат, Европейският парламент ще има ключова роля в следващите пет години за политиката на блока, който се бори със замърсяването на околната среда, колеблив икономически растеж, задлъжнели банки, миграцията, възхода на Китай, непредвидим американски президент, собствен вътрешни разделения и, разбира се, Брекзит.

Доклад, публикуван неотдавна от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), установява, че избирателите далеч не са толкова поляризирани и всъщност все още избират своите позиции.

Изследването на ЕСВП показва, че отношението към националните и европейските институции и усещането дали „системата“ работи в техен интерес са най-добрите индикатори за настроенията на избирателите.

Според изследователите този подход разделя избирателите на четири типа:

Домът Старк“, вярващите в системата (24% от избирателите) – основно намиращи се в Германия, Австрия, Чехия, Дания и Швеция, те смятат, че и европейските, и националните системи работят. Тези избиратели са предимно финансово стабилни и имат средно и по-високо от средното образование.

Денерисианците“, про-европейските изостанали (24% от избирателите) със силно представителство в Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Испания, те са силно скептични по отношение на своята национална политическа система, но вярват в европейската система. Тези избиратели имат най-ниски средни доходи, сравнено с останалите групи, и са съставени предимно от Милениали и представители на Поколението Х.

Врабците“, жълтите жилетки (38% от избирателите), преобладаващи във Франция, Гърция и Италия, те не вярват в политиците и политическите системи, както на национално, така и на европейско равнище. Мобилизираните „врабчета“ са средно над 50 години и имат същите доходи като Дома Старк. Във Франция и Италия в тази група преобладават жените.

Свободният народ от севера“, националистите евроскептици (14% от избирателите) – съсредоточени предимно в Австрия, Дания и Италия, те смятат, че националните им политически системи работят и искат да видят репатриране на власт от Брюксел. Тази група включва така наречените бейби-бумъри и избирателите, които идеологически се намират малко по-надясно.

Авторите на доклада – Иван Кръстев, Марк Леонард, Сузи Денисън  смятат, че той разбива 5 мита за европейските избори.

Първо, избирателите не са остро разделени „за“ или „против“ Европа. Огромна част от тях – 97 млн. са все още колебаещи се.

Второ, обратно на това, което много политици говорят, тези избори няма да са само сблъсък на тези, което искат отворена Европа, и тези, които искат затворена Европа на националните държави. На тези избори избирателите от 4-те групи ще откликнат много повече на ясни послания за промяна.

Трето, също обратно на това, което се говори най-често, това няма да са избори само за въпроса за миграцията. Изследването на ЕСВП установява, че вътрешните проблеми като ислямския радикализъм, корупцията, здравеопазването, икономиката и стандарта на живот също ще формират ключови бойни полета за спечелване на гласове.

Четвърто, Европа не е остро разделена на изток и запад. Проучването на YouGov в 14 държави-членки разкрива, са налице и сериозни регионални разногласия. Но няма ясна разлика в регионалните становища по въпроси, свързани с европейските ценности.

Пето, Европейските избори няма да са просто друго издание на националните. Според изследването на ЕСВП това може да бъде първият наистина транснационален избор за Европейски парламент. Данните от проучванията, събрани в Европа, разкриват, че има неизбежна национална динамика, но ключовите общоевропейски въпроси като способността на Европа да се противопостави на САЩ или Китай, заплахата от национализъм, климатичните промени взимат връх в общественото съзнание.

В заключение: Става ясно, че мнозинството европейски избиратели искат промяна, но не от крайно ляво или крайно дясно. В този смисъл традиционните партии трябва да се адаптират към променящия се политически пейзаж, излагайки смели, напредничави планове, които да резонират с исканията на избирателите и да им дават надежда.

В крайна сметка решението е в европейския избирател. Който ще реши на база собствените си морални догми и най-вече във връзка с усещането си за това как живее.

Няма да е изненада, ако се окаже, че вотът в България е по-скоро наказателен, свързан с благоденствието и/или злоупотребата с обществени средства, отколкото с общите за Европа предизвикателства. Възможно е също системните партии да бъдат „наказани“ и да се окажат в положението да се налага да търсят съгласие с популистите, които от своя страна може и рязко да се успокоят и преминат в умерена фаза, притиснати от обстоятелствата.

Вие решавате! Гласувайте!