Китай коронавирус живот икономика

На фокус във FN: Как коронавирусът промени живота в Китай

Китай навлезе в специален режим заради епидемията от COVID-19 преди почти осем месеца – на 23 януари тази година.

Първото полугодие на годината премина под знака на вируса и множество специални мерки и ограничения, а напоследък вече в опити за намиране на „ново нормално“ и минимализиране на загубите причинени от пандемията.

Към началото на август официалната статистика за коронавируса в континентален Китай е следната: общо 88540 случая, 4634 починали, понастоящем около 800 активни случая (повечето „вносни“ и/ли в Синдзян).

Китай остава затворен за чужди посетители – независимо от това, дали имат валидни визи или разрешителни за постоянно пребиваване, тези извън границите на страната за момента не могат да се завърнат. Китай избра да подходи с максимална предпазливост, за да избегне нови вълна на заразявания с вируса, във време когато епидемията не е под контрол в много региони по света. Планове за отваряне на държавата се правят внимателно, и при нужда, се променят бързо.

Едва в последно време се правят планове за поетапно допускане на чужди граждани.

В рамките на държавата ежедневието не е много по-различно на пръв поглед от предишни години, но промените са навсякъде.

Малки и семейни бизнеси тихо не оцеляха. Току-що приключи университетския семестър, който почти напълно бе осъществен виртуално. Чуждестранните студенти в много китайски университети са все още затворени в кампусите си, а тези от тях, които завършиха обучението си през изминалия семестър трудно намират решения за напускане на Китай заради масово спрените международни полети. По същата причина компании и инициативи с международен елемент са засегнати най-много – все още много чужди специалисти са извън Китай, без конкретна идея за това кога могат да се върнат на работните си места.

След десетилетия на ежегоден растеж, централните власти не поставиха икономически цели за растеж на икономиката през 2020.

Вместо това фокуса е към “стабилизиране” й и създаване на работни места. Премиерът Ли Къциан наскоро заяви, че властите на всички нива трябва да “затегнат коланите” и да минимализират всички несъществени бюджетни разходи. Официалните данни за безработицата са за около 6%, но официалната статистика не отчита заетостта на сезонни работници, както и тези които работят без договори.

Без ясни срокове за справяне с епидемията в световен план, Китай се обръща навътре – появяват се различни инициативи за стимулиране на вътрешния туризъм и пазаруването. Два скорошни примера в тези сфери са кампания на различни авиолинии и онлайн шопинг фестивала „618“.

China Eastern например предложи неограничен брой полети през уикендите до края годината за 3322 юана (около 820 лв.). Много от инициативите в областта на туризма през последните месеци са фокусирани върху промотиране на дестинации за кратки и самостоятелни пътувания, създаване и промотиране на семейни маршрути за лятната ваканция.

Една от най-промотираните инициативи за онлайн пазаруване отбеляза рекордни продажби.

Фестивалът се организира около 18-ти юни  – но реално продължава почти месец и включва промоции от всички онлайн платформи (Taobao, Tmall, JD, Pinduoduo, Little Red Book и др.). Тази година фестивала имаше подкрепа от власти на различни нива, които издаваха ваучери на различна стойност, намаления от страна на самите платформи и на брандовете, участие от 100,000 бранда и намаления на около 10 милиона продукта, както и създаването на 3D шоурум-и на традиционно офлайн брандове като Ikea и Kohler. В добавка на промоциите, субсидиите и намаленията, двигател на продажбите бяха и лайвстрийм демонстрации и мултиплатформено съдържание с участието на известни личности, звезди и инфлуънсъри.

Някои платформи промотираха продажбите си в сътрудничество с традиционни медии и популярни ТВ канали, а други чрез интеграция със стрийминг платформи като Tiktok.

187 бранда реализират транзакции на обща стойност над 100 милиона юана. Данните напомнят, че не бива да бъдат подценявани малките населени места – 71% от новите потребители на тазгодишния 618 са от там.

В резултат на тези инициативи, без да има официални данни за няколко от участващите платформи, данните показват транзакции за поне един трилион юана (около 250 милиарда лв.) – или растеж от 42% в сравнение с 2019.

Една от платформите за директно онлайн пазаруване на продукти извън Китай, Tmall Global, обяви ръст от 199% в сравнение с миналата година, и поне 4000 чуждестранни бранда които са повишили продажбите си поне двойно. Чуждестранни продукти отбелязали  значим ръст на продажбите са основно в категориите козметика, луксозни стоки (които традиционно предпочитано се купуват офлайн и често по време да пътувания до държавите, в които се произвеждат), детски храни и стоки, продукти за домашни любимци, хранителни добавки и продукти свързани със здравословен начин на живот и фитнес.

„Онлайн“ е ключова дума за бизнес с Китай в момента.

През юни, също онлайн, се проведе Кантонския панаир – едно от главните ежегодни търговски събития за внос и износ в Китай, като специални преференциални условия и пакети включващи обучения за онлайн търговия бяха предложени на нови участници и представители от развиващи се държави. Шестото издание на срещата за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа също беше основно онлайн – с иновативен подход дипломати от няколко от държавите да представят продукти с потенциал на китайския пазар чрез лайв-стрийм демонстрации.

Другите ключови думи са „изчакване“ и „планиране“.

Те предполагат, че заинтересованите компании и брандове трябва да използват настоящия период за проучване на новосъздадените канали за навлизане на китайския пазар, специалните условия за насърчаване на онлайн присъствието им в Китай, както и промените в потребителските навици.

Разбира се, конкретна, подробна стратегия за брандове в различни индустрии трябва да бъде развита на базата на комуникация с различните платформи и местни власти, но периода все така е подходящ – както заради промените след пика на епидемията тук, невъзможността за физическо пътуване, сложните отношения с ключови търговски партньори на Китай, и мотивацията тук на много нива да се покаже международна дейност. Остават валидни както винаги нуждата от защита на интелектуалната собственост и събирането на подробна информация за потенциалните партньори от Китай.

До края на годината предстоят Китайското Изложение за Международен Внос (China International Import Expo – CIIE) в Шанхай, второто издание за годината на Кантонския панаир, и основното ежегодно онлайн шопинг събитие – на 11 ноември. Все още има време за креативно планиране и интегрирането на тези мероприятия в стратегия за навлизане на пазара или разширяване на пазарния дял на заинтересовани брандове.

Моментът е потенциално също подходящ за реклама на български локации и дестинации в Китай, така че те да са сред първите избрани от тях, когато международни пътувания с цел туризъм станат възможни.

Друг пример за новосъздадена се алтернатива за навлизане на китайския пазар е създаването за Хайнанската свободна търговска зона. Амбициозния план за развитието й, включва множество регулации и инициативи, целящи да превърнат острова в най-голямата Специална Икономическа Зона в региона, с облекчени визови, инвестиционни и търговски условия за навлизане на пазара, пилотни проекти за чуждестранно участие в традиционно затворени или лимитирани сектори.

––––––––

Автор на текста е Асен Велинов – адвокат и университетски преподавател в Шанхай

Очаквайте поредицата ни с разкази на българи в Китай!

- реклама -