коронавирус, икономика,

На фокус във FN: Глобалният икономически удар от коронавируса ще бъде бърз и болезнен

Покрай масовата психоза, свързана с коронавируса и в частност липсата на маски, спирт и производните на Витамин D препарати в търговската мрежа, малцина обърнаха внимание на думите на премиера Борисов от петък. На извънредното заседание в Министерски съвет министър-председателя каза, че е притеснен от икономическия ефект на заболяването и разпореди министрите на икономиката и финансите да предприемат съответните мерки за ограничаване на последствията.

За какво става дума?

Все още е рано за официални и наистина достоверни прогнози за икономическото въздействие на коронавируса.

На първо четене обаче, експертите смятат, че ударът ще бъде драматичен. Дори се появиха мнения, че ще е по-сериозен от този, причинен от финансовата криза от 2008г. Първите доказателства за това се появиха тази седмица – фондовите пазари претърпяха най-тежкия си срив от световната финансова криза през 2008 г. насам. Прогнозата за следващата седмица е песимистична също.

От Oxford Economics Ltd. смятат, че международната здравна криза може да бъде достатъчна, за да изтрие над 1 трлн. долара от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП).

Това ще бъде икономическата цена, която ще бъде платена заради отсъствия от работа, по-ниската производителност, намаляващите пътувания, нарушенията при веригите за доставки и свиването при търговията и инвестициите.

В свой анализ финансовият експерт Ричард Харис пише, че е невъзможно да се затворят огромни части от „световната фабрика“ и втората по големина икономика и това да не се отрази в световен мащаб.

Ухан е затворен, Пекин, Шанхай и Сингапур са в блокирани, а центровете на Хонконг и Шенжен се наслаждават за първи път от много време на слънчево и без обичайния за тези градове смог.

Повечето банкови анализатори намаляват прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт на Китай през първото тримесечие. Citi, Goldman Sachs, Nataxis и UBS понижиха прогнозите си за растеж и дадоха годишна прогноза от около 5,5 на сто спрямо 6,1% в края на миналата година.

Защо се случва това и как ще се отрази в световен мащаб?

На фабриките в затворените райони ще са необходими седмици, за да се подновят обичайния си цикъл на работа.

Един пример: Foxconn, която е най-голямата фабрика, обслужваща Apple, в която работят 200 000 работници в Джънджоу, Хенан, е в застой, тъй като работниците могат да се върнат на работа само ако са преминали задължителната карантина. Властите в Хенан не могат да рискуват толкова много потенциални разпространители на вируса да се съберат на едно място.

Вътрешните и международни пътувания със самолет в периода на китайската Нова година са намалели с около 40 на сто – и летището в Хонг Конг изглежда като хангар за самолети втора ръка.

За един ден миналата седмица националните нива на пътнически трафик са били с цели 85% по-ниски в сравнение със същия ден миналата година, сочат данните, събрани от Morgan Stanley и цитирани във Financial Times, докато ежедневното потребление на въглища от шестте големи групи за производство на електроенергия е спаднал с 43% на годишна база.

Capital Economics изчисли, че задръствания по пътищата са спаднали с 25 на сто, а продажбите на имоти са на една десета от последните средни стойности. Bloomberg съобщава за нарастващ брой компании, които забавят или намаляват заплатите.

Пандемиите винаги са се отразявали на икономиката.

Разликата сега е, че глобалните вериги за доставки вече са тясно свързани. Китай произвежда над 40 на сто от необходимите части за електрониката, произведена в Япония, Индия и Канада; 30 на сто за Южна Корея, Тайван и Франция.

Ухан доставя значителен дял от автомобилните части в света и според S&P Global Ratings, производителите на автомобили ще трябва да намалят производството с около 15% през първото тримесечие, като въздействието ще се усети най-силно в Япония, Германия, Франция и Южна Корея.

Производителите на луксозни стоки също са притеснени. Спадът в китайската туристическа индустрия с 278 милиарда долара ще засегне най-силно Югоизточна Азия и Япония. В Китай половината магазини на Starbucks и Levis и една трета от магазините на Burberry бяха затворени миналата седмица.

Потреблението на петрол в Китай намалява с три милиона барела на ден. Цената на суровия нефт Brent падна от 68 долара през януари до 58 долара. Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното търсене на петрол ще се свие за първи път от десетилетие през първото тримесечие на тази година. Оттам компаниите за превоз по море вече отчетоха рязък спад на обемите за транспортиране.

„Китайският Чернобил“ вече заплашва Европа!

В сряда Световната здравна организация отбеляза, че за пръв път вирусът се разпространява по-бързо извън Китай.

В световен мащаб повече от 80 хил. души в около 40 страни са заразени с коронавирус, като все още най-голям брой заразени има в Китай. Смъртните случаи от вируса вече са над 2700.

В Европа най-засегнатата страна е Италия. Не че италианците си нямаха и други проблеми. Но сега ефектът беше мълниеносен.

Италианската туристическа асоциация Assoturismo твърди, че общата стойност на резервациите за март се понижава с почти 200 млн. евро. Външният министър Луиджи ди Майо обвини за това „инфодемията“ – подвеждащите новини, които се разпространяват, и които засягат италианската икономика и репутация.

Централната банка заяви, че кризата може да изтрие 0.2 процентни пункта от ръста на Италия за тази година. Икономиката се сви с 0.3% през последното тримесечие на 2019 г., а според икономисти страната е била на ръба на рецесията и преди коронавируса. Управляващите използваха това да поискат от ЕС бюджетни отстъпки и развързване на кесията ако разпространението на вируса продължи.

За лош сценарий се готвят и най-големите икономики – тези на Франция и Германия.

Bloomberg обобщава: Извън медицинския ефект коронавирусът може да причини рецесия в Италия, а оттам може да нарани и останалата част от Европа.

Данните на Oxford Economics от въздействието на евентуална глобална пандемия предполагат изтриване на 1.1 трлн. долара от глобалния БВП, като икономиките на САЩ и еврозоната ще влязат в рецесия през първата половина на 2020 г.

Подобен сценарий се описва като „кратък, но много остър шок за световната икономика.“

Освен ограничаване на болестта, един смекчаващ фактор – и основна неизвестна за икономистите, която би могла да повлияе на резултата – ще бъдат действията на централните банки и правителствата за смекчаване на последиците. За момента те реагират, намалявайки лихвените нива до почти нулеви стойности. Дали обаче стимулирането на взимане на кредити ще реши проблема? Който впрочем не е от вчера – а именно: Дали трупането на дългове, за да се стимулира потреблението е политика, която ще се сгромоляса гръмко и ще доведе до нова и по-страшна криза?

Според  Дрю Матус, главен пазарен стратег в MetLife Investment Management, паричната политика сама по себе си би била недостатъчна.

„Предполагам, че всъщност това не може да се реши с лихвена политика“, каза той пред Bloomberg Television. „Хората се притесняват за семействата си, притесняват се за здравето си – 25 базисни точки няма да насърчат хората да излизат навън и да харчат“, казва още той.

Защото, всеизвестна истина е, че основният двигател на световната икономика е потреблението. За момента обаче, няма модел, които може да обхване потенциалният спад. Т.е за реалните щети ще можем да съдим чак след края на първото полугодие.

- реклама -