„САЩ стоят зад атаките от 11 септември”, „Стъпването на Луната е холивудски филм”, „5G мрежите помагат за разпространението на коронавируса”.
Подобни твърдения, наречени направо конспиративни теории нямат край.
Възходът на интернет и развитието на социалните медии през последното десетилетие създадоха благоприятни условия за всякакви предположения. Най-обсъжданата тема в момента безспорно е пандемията от коронавирус. Заедно с разпространението на заразата се увеличават и всевъзможните теории.
Как обаче конспиративните теории се настаниха трайно в ежедневието ни и какъв е техният произход?
Конспиративната теория най-общо може да бъде определена като хипотеза, според която определена координирана група предизвиква събития/ситуации или разпространява идеи, които обичайно са незаконни или неморални и/или политически мотивирани. С други думи, конспиративната теория се използва, за да се означи идеята, че определени събития са продукт на тайни замисли, които са неизвестни на широката публика, но въпреки това придобиват популярност.
Произход
Според оксфордския речник терминът „конспиративна теория” се среща за първи път с това си значение в статията „Американски исторически преглед” от 1909 година. Оттогава насам той почти винаги се използва с негативно значение. Авторът на книгата „Теория на конспирацията: Предисторията от 19 век за концепцията на 20 век” (2019) Андрю Макензи обаче пише, че към 19 век терминът „конспиративна теория” „не носи никакви конотации, нито положителни, нито отрицателни”. Днес все още различните конспиративни теории предизвикват негативни реакции сред мнозинството.
В своята книга „Култура на конспирацията: Апокалиптичните визии в съвременна Америка” (2003) Майкъл Баркун твърди, че конспиративните теории не са просто конспирации, а „действителни скрити сюжети, планирани и / или извършени от две или повече лица“. От друга страна, те са „шаблон, наложен на света, за да придадат ред на събитията”.
Дали обаче конспиративните теории са начин да си обясним повечето събития или са лъжи, които целят да манипулират масите?
Повечето теории на конспирациите са свързани с исторически събития, посочвани като примери за тероризъм от страна на дадено правителство и власт спрямо собствения народ. Впоследствие те се преписват на политическите противници. Такъв пример е японската атака срещу Пърл Харбър през 1941г, смъртта на Джон Кенеди, атентатът срещу кулите-близнаци в Ню Йорк. Подобни конспиративни теории настройват американците едни срещу други и ги карат да се съмняват в тези, които ги управляват.
Подобен е случаят с Бил Гейтс, на когото приписват предизвикването на пандемията от коронавирус с цел масово чипиране на населението посредством ваксини. Според ширещите се напоследък твърдения именно Гейтс е създателят на заразата, като целта му е да постави под контрол целия свят.
Всъщност именно той предупреждава какво би се случило при потенциално възникване на пандемия от вирус.
Това става на научния форум „Event 201”. Датата е 18 октомври 2019г. и предхожда с няколко седмици първите новини около възникването на COVID-19 кризата в провинция Ухан, Китай през декември.
Виртуалният експеримент използва въображаем вирус, за да установи какви биха могли да бъдат евентуалните заплахи върху социалната, икономическа и здравна екосистема в световен мащаб. Но за съжаление и на организаторите на „Event 201“ много от параметрите са идентични с начина, по който коронавируса обхвана над 200 страни по цял свят.
Извадена от контекста на събитието, ролята на Гейтс беше сменена от пророк в създател на пъклен план. А концпирациите и фалшивите новини не закъсняха.
Каква тогава е разликата между конспиративните теории и фалшивите новини?
За разлика от фалшивите новини, които непрестанно се появяват в медийното пространство, конспирациите се пораждат от нови явления: 5G мрежите, които опасно влияят на организма ни; разпространението на коронавируса, който според конспираторите е създаден изкуствено от американците, за да срине икономиката на Китай и да промени световния ред.
Докато фалшивите новини се разпространяват с цел сензация, конспирациите имат емоционална, а не рационална функция.
Тенденцията сочи, че в конспиративните теории вярват не слабо образованите, а социално онеправданите и хората, които са най-засегнати от събития. За тях това е начин да се противопоставят на елитите. В този ред на мисли, българите са особено уязвими на конспиративно мислене. Ние винаги търсим скрит замисъл зад нечие решение и подлагаме под съмнение всички действия предприемани действия.
Границата между конспиративното мислене и параноята е много тънка. Здравните конспирации са перфектният пример. По време на антиправителствените протести по-рано този месец на жълтите павета имаше и антиваксъри. Те се обявиха против задължителното ваксиниране на населението срещу заразяване с коронавирус. Протестиращите бяха определяни като „стадо овце”, „оглупял народ”. Причината? Само българите могат да протестират против нещо, което все още не съществува.
Ако не искаме да сме част от „стадото”, трябва да се научим да разпознаваме конспиративните теории. Независимо от шума, който се е вдигнал около разпространението на някаква новина, липата на неоспорими факти и информация за произхода и източниците показва само едно – това е чисто и просто конспиративна теория.
Зареждане ...