Музеят на безкрайното въображение в Париж – СНИМКИ

На кого дължим свободата да летим със самолет, стереозвука вкъщи и скафандъра за гмуркане?

Какво са мечтали някога хората, кой първи е видял, че едни съвсем обикновени неща могат така да бъдат съчетани, че да правят чудеса и как се е стигнало до откритията, без които не можем днес да представим живота си?

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени в Музея на изкуствата и занаятите в Париж (Musée des arts et métiers).

Entree du Musee des arts et metiers

Малък (на фона на останалите си парижки събратя), кокетен и невероятно просторен, той е място вдъхновение и реализация на смели мечти. Такава всъщност е първоначалната идея за създаването му.

Музеят на изкуствата и занаятите е уникален по няколко причини. Първо, помещава се в сграда, която в миналото е била действащ манастир. Второ, замислен е така, че да не бъде пространство, пълно със стъклени витрини, зад които да е затворен животът на хора някога живели, каквито са повечето музеи. А да запази духа на мечтите им. И да служи за вдъхновение на живите сега. Трето, оставена е възможност всеки посетител да натисне някое копче или да завърти ръчката на някой механизъм, за да види как става всичко.

 

Всичко започва през 1794 г. Тогава абат Анри Грегоар основава в манастира Сен Мартин дьо Шам (Saint-Martin-des-Champs) Консерваторията на изкуствата и занаятите. Целта на тази институция е да опази и представи техническите познания, за да „се развие националната промишленост“. И да събере колекция, която ще бъде модел и стимул за изобретатели, изследователи и хора, любопитни за всичко заобикалящо ни. И така до днес. Сега сградата не е манастир, а музей. Но продължава със своята мисия – да вдъхновява, да даде пространство на свободата, духа и въображението.

Виж свободата

Не случайно, след като се търси свобода, още на входа всеки посетител забелязва поредното копие на Статуята на свободата – символа на Ню Йорк. Всъщност в Париж има цели три нейни копия, а оригиналът е в самия музей. Статуята на свободата е дело на Фредерик Огюст Бартолди. Тя представя римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и книга в другата. На нея е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.

Известната в Америка статуя е подарък от Франция в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Любопитен факт е, че постаментът, на който тя се издига днес на остров Либерти в Ню Йорк, е дело на бащата на Айфеловата кула – Гюстав Айфел. Но оригиналът на статуята си остава във Франция. Той е изложен в старата църква на манастира. Там се намира и оригиналният модел на Махалото на Фуко.

Що за чудо е това?

Махалото на Фуко е просто една струна за пиано, закрепена за един от най-високите сводове на храма, завършваща с месингов топуз. За да се осъзнае обаче гениалността на това на пръв поглед простичко нещо, човек трябва доста да се застои пред него и да го наблюдава. С тази инсталация преди 166 години физикът Леон Фуко доказва твърдението на Галилей, че Земята се върти. И да спазим традицията, както повелява духът на музея, нека любознателният сам прочете за махалото на Фуко.

Друга зала в музея е посветена на електричеството. В нея всеки може да завърти ръчката на електрогенератора и да произведе ток. Експозицията продължава с презентация на електрически лампи и обяснения как сме впрегнали електричеството, за да бъдат домовете ни осветени.

Пак в същата зала има и едно странно изобретение, приличащо на сателитна чиния. Това е слънчева фурна, изобретена в далечната 1880 от Огюстен Бернар Мушо и неговият асистент Абел Пифре.

Да впрегнеш Хелиос (Слънцето)

Огюстен Бернар Мушо е роден 1825 г. и живее до 1911 г. Той посвещава живота си на това да впрегне енергията на слънцето и да я даде на хората. Идеите му звучат изключително модерно и съвременно и въпреки това той казва, че не са негови, а на древните умове.

Първата парна машина

Неговата главна идея е била да открие източник на енергия – алтернативен на въглищата, вярвайки че те ще се изчерпат. „Рано или късно индустрията вече няма да намира в Европа ресурсите, с които да задоволи своето изумително разширение… Въглищата без съмнение ще бъдат изчерпани. Какво ще прави тогава индустрията?“, казва той преди век и половина. Звучи ви познато, нали!?

През 1866 г. изобретява първия соларен парен двигател, използващ параболично извито огледало и стъклен цилиндричен котел, захранващи с пара малка парна машина

През септември 1871 г., френският учен получил финансова подкрепа от Общинския съвет на Ендър е Лоар да монтира соларна готварска печка в библиотеката на Тур, която на 4 октомври 1875 г. представя на Френската академия на науките.

Слънчевата фурна

А през декември представя на Академията устройство, за което твърди, че при добро слънчево греене осигурява поток на парата от 140 литра за минута. Година по-късно получава разрешение от правителството да напусне преподавателския си пост. Заема се с направата на двигател, който да представи на Световното изложение на 1878 г. На Световното изложение в Париж през 1878 г.

Първият стереоапарат

Мушо и асистентът му Абел Пифре представят новия двигател, с който изобретателят спечелва Златен медал в клас 54. Двигателят бил особен с това, че произвеждал лед, използвайки концентрирана слънчева светлина. По-късно обаче Френско-английският договор за свободна търговия от 1860 г. както и подобряването на железопътните линии улеснили снабдяването с въглища и ускорили индустриалното развитие. Това накарало френското правителство да реши, че слънчевата енергия вече не била достатъчно изгодна и прекратило финансирането на Мушо.

Първата тв камера

Впоследствие Мушо се завръща към преподаването. Но не бива напълно забравен, тъй като през 1891 и 1982 е удостоен със званието лауреат на Френския институт. Получава награди за работа на въображението.

Последователите на Икар

След Либертас и Хелиос идва ред и на друго име от древността, превърнало се в символ на човешкия дух и любопитство – това на Икар. Един от най-интересните експонати в музея е летящият апарат на Клема Адер. Днес на никого на правят впечатление думи като „авиация“ и „аерогара“ и не се замисля кой първи им придава значенията, които тя има днес. Всички тези думички са производни на френското “авион”, което идва от латинската дума avis, “птица”. Така всъщност Адер нарича летящото приспособление, което изобретява. Той му дава и име „Еол“, както древните гърци са наричали бога на вятъра. На 9 октомври 1890 г.

Адер прави нещо уникално, той изминава на борда на своя апарат разстоянието от 50 м като лети издигнат на 15 см от земята! Днес обикновените самолети летят на хиляди километри, като се издигат на 10 000 м над земята. Но за да имаме всичко това, човечеството е правило малки крачки като тази на Адер.

Малцина знаят, но този човек е отговорен днес в ръцете на всеки от нас да има телефон. Това е бащата на първата телефонна централа. Тя е заработила през 1900 година в Париж. А когато пуснете телевизора или озвучителната си уредба, сетете се, че благодарение на него ние познаваме стереото каквото е то днес.

От царството на Зевс в това на Посейдон

И ето ни вече от владенията на Зевс и Еол в това на Посейдон. В музея е изложен един от първите костюми на тежководолаз. Това е създаденият през 1882 г водолазен скафандър на братята Алфонс и Теодор Карманьол. В миналото е било немислимо човек да се гмурне на голяма дълбочина. Днес разполагаме с технологии, които ни позволяват това, но все още сме далеч от момента, в който човешки крак ще стъпи на най-дълбокото място в света – Марианската падина.

Но знае ли се, благодарение на мечтатели като Адер, Фуко… един ден и това ще се случи. Все пак кацнахме на луната, готвим се да направим същото и на Марс, защо пък да не се гмурнем в дълбините. Пътят е предначертан от Жул Верн, един ден и това ще стане. Може би. Може би някой младеж, който влезе в този музей и зърне някоя от джаджите, ще се досети, че те могат да имат и друго приложение, които да позволи това… Кой знае, мечтите нямат граници, както казва Айнщайн!

Светът омалява

В музея има представени и стари возила, парни машини, локомотиви, мостове, конструкции, ТВ-камери – дори е изложена първата телевизионна камера от 1936 г., компютри… Излизайки от залите му, човек не може да не се замисли какво е направено и какво още предстои да се направи. Но онова, което аз като посетител осъзнах, е, че след появата на колелото светът за човечеството става все по-тесен! Ако в миналото, преди появата на парните машини, да стигнеш от Сердика (София) до Рим е бил нужен половин човешки живот, днес за това ни трябва само час и половина. А мостовете – вместо да обикаляме цели планини, днес можем да ги строим навсякъде и да свързваме пространства.

Днес, благодарение на Айнщайн, можем да си представим поне колко е голяма Вселената и че тя не е безкрайна. А въображението ни вече започва да ни води извън нея… Знае ли се, един ден може да пътуваме от Вселена във Вселена, както днес пътуваме с метрото между отделните станции на градовете. А днес пътуваме в пространството и времето на техническите изобретения благодарение на парижкия Музей на занаятите и изкуствата.

Автор и снимки: Стамат РИБАРОВ

- реклама -