Може ли да ни забрави Google? Кога и как се случава това? Знаете ли, че Google най- трудно забрявя политиците? На тези въпроси, а и за правата ни като личности, отгорорите търсим от Весела Кабатлийска.
- Г-жо Кабатлийска, в света на високите технологии и желанието да споделяме всеки наш ден в социалните мрежи, доколко сме защитени като граждани?
Всяка защита е средство за противодействие срещу някакъв вид заплаха. Това средство за противодействие зависи колкото от държавата, толкова и от самите нас. Така например, ако живеем в опасен район, ще предпочетем да имаме сигурна ключалка на входната врата и алармена система, вместо да чакаме да ни посетят крадци и след това да разчитаме разследващите и наказващите органи да ограничат негативните последици от тази визита.
Когато говорим за защитата ни като граждани в дигитална среда, това важи в още по-висока степен. Това, че държавата е предвидила наказание за вирусна атака на компютъра ни, не бива да ни кара да забравим да си инсталираме, например, антивирусна програма.
По същия начин стоят нещата и с действията ни в социалните мрежи. Желанието да споделяме деня си там ни свързва и ни прави част от едно космополитно цяло. Но знаете, че е въпрос на здрав разум да не споделяме пин-кода, номера на банковата си карта и въобще каквато и да е лична информация, която не искаме да стига до широка публика във фейсбук.
Правилото, че превенцията е най-добрата защита, важи напълно и за сферата на социалните мрежи.
Колкото по-малко лична информация правим обществено достояние, толкова по-добре сме защитени. Развитието на законодателството в тази област отразява същото разбиране. Да вземем например ситуация, в която се регистрираме в социална мрежа. Тази социална мрежа по подразбиране е задала регистрационните ни данни да бъдат достъпни за неограничен брой лица. Наша към момента остава отговорността и избора да следим за подобни настройки по подразбиране и да ги променяме спрямо собствените си желания и потребности за публичност. Така единствените на които можем да се сърдим сме ние самите.
- Покрай трагедията с гимнастичката ни Цветелина Стоянова, отново се заговори за достъпа до лична информация. Къде е границата между правото на личен живот и правото да бъдат информирани хората?
Правото на личен живот и правото на информация са две основни лични права, всяко от които съществува за сметка на другото. Образно казано, „съжителството“ им е възможно само на базата на взаимни компромиси.
Затова и няма как да бъде поставена абсолютна граница между двете. Трябва да се търси баланс, а балансът винаги държи сметка за детайлите на конкретния случай. Най-общо, намесата на медиите като източник на информация за широката общественост в личния живот на някого може да бъде оправдана само от важен обществен интерес. И макар че публично известни личности, например, често се ползват от по-ниска степен на защита на личния живот, изискването намесата на медиите да е оправдана от гледна точка на обществения интерес е приложимо и към тях.
Случаи като инцидента с Цветелина Стоянова идват да ни напомнят, че балансът има и редица аспекти, които са отвъд закона – морал, уважение и пр. Реализирането на правото на информация не бива да бъде за сметка на засилването на негативните емоции на хората, попаднали в беда.
- Достъпната информация в социалните мрежи може ли бъде използвана в медиите?
Неслучайно социалните мрежи ни дават възможност да изберем сами на какъв кръг адресати искаме да дадем достъп до цялата или част от информацията, която споделяме в тях. Веднъж станала публична благодарение на собственото ни решение, информацията може да бъде последващо разпространявана – било то чрез споделянето й от ваш „приятел“ в социалната мрежа или чрез медийното й разгласяване.
Ключовият фактор тук обаче е доколко наистина информацията е споделена публично от нас самите – споделянето до ограничен конкретен кръг „приятели“ в социалната мрежа, та дори и те да са 2-3 000 не прави публикацията ни публична.
Развитието на описания по-горе тип информационни потоци отчасти спомогна за възникването на интересни нови явления през последните години. Пример за това са т.нар. „социални медии“. Докато при традиционните медии информацията достига до потребителите й чрез професионалисти в рамките на упражняваната от тях професия – журналисти, редактори и т.н., социалните медии предоставят съдържание на потребителите си чрез самите потребители. На тази база функционират например блоговете, влоговете и форумите. Разви се дори т.нар. “pro-am журналистика”, чрез която професионалисти и потребители заедно създават информационно съдържание.
- При несъгласие с използването на снимки и информация от фейсбук, можем ли да търсим правата си по съдебен път? Има ли вече подобни случаи? Има ли решение на съда?
Разбира се, като граждани винаги бихме могли да потърсим защита на правата си в съда, ако считаме, че те са нарушени. От друга страна обаче, голяма част от въпросите, възникващи във връзка с реализирането на правата ни в посочените от Вас случаи, са дискусионни в правната теория. Няма и достатъчно съдебна практика, която да внесе по-голяма яснота и сигурност. Затова на този етап не е възможно да се дават категорични прогнози за крайната съдебна оценка в подобни ситуации.
Резултатът от подобна съдебна процедура зависи до голяма степен от три основни фактора. Първо, на каква основа стъпва нашето несъгласие. Второ, до кое точно от публикуваното се отнася съгласието ни. И трето – срещу кого търсим да реализираме защитата на правата си.
Най-общо, за да може един потребител да създаде профил във фейсбук, той трябва да се съгласи с определени общи условия за ползване на социалната мрежа. Част от тези условия разглеждат правното положение на авторското съдържание на потребителите, споделено в сайта, например снимки и видеоклипове. Със съгласието си с тези условия и в зависимост от настройките Ви, Вие учредявате т.нар. „лиценз“ на фейсбук да използва съдържанието, споделено от вас в социалната мрежа или във връзка с нея. Нещо повече – фейсбук може да предоставя същите права и на други лица. В обхвата на учредяването обаче не са изрично включени например литературни произведения.
От друга страна, не всяка снимка, която споделяте във фейсбук, е обект на авторско право и съответно – на защита. Един любителски кадър на нас и нашите приятели например трудно би бил квалифициран като такъв. По друг начин обаче стоят нещата, ако подобна снимка е резултат на художествена фотография, която отразява артистичната визия на фотографа. В същото време, съгласно общите условия на фейсбук, когато публикуваме съдържание или информация, използвайки настройката „публично“, това означава, че позволяваме на всички, дори и на лица извън фейсбук, да имат достъп до тази информация и да я използват.
В тази връзка едно влязло в сила решение на български съд коментира възможността да се приеме, че с публикуването на една снимка – обект на авторска закрила, в публичния профил на даден фейсбук потребител, се създава право на по-нататъшното свободно използване на тази снимка. Това обаче не освобождава медията, която я използва, от задължението да отрази името на фотографа и да му заплати авторско възнаграждение.
Сходна е ситуацията с използване на информация, която е под формата на текст. Не всяка една наша публикация в социалната мрежа е годен обект на авторско право. Затова и дали и доколко употребата от трети лица на текстова информация, публикувана в профилите ни, представлява нарушение на авторско или друго лично право, следва да се преценява за всеки конкретен случай поотделно.
Ако считаме, че правата ни са нарушени от други потребители на социалната мрежа в нейните рамки, преди да сезираме съда можем да се обърнем и към самата социална мрежа. В този случай основателността на претенцията ни може да доведе както до премахване на спорното съдържание, така и до деактивиране на профила на нарушителя на правата ни.
- Ако в онлайн пространството бъде публикувана информация, която искаме да бъде изтрита, можем ли да предприемем действия? Какви са те? Какъв е шансът ни за успех?
Необходимо е да направим едно разграничение, когато говорим за изтриване на информация от онлайн пространството.
-Възможно е да искаме определена дигитална информация да бъде изцяло премахната. Успехът на подобно искане зависи от особеностите на конкретния случай. Можем да се свържем с администратора на сайта, публикувал тази информация, и да му изложим причините, поради които считаме, че присъствието й онлайн е нежелателно. В най-благоприятния за нас сценарии той ще приеме аргументите ни и ще изтрие информацията. Друг е въпросът, че тази информация вече е оставила своя „дигитална следа“ и може да бъде видяна и разпространена отново.
Ако пък администраторът се окаже не толкова отзивчив, а ние смятаме, че имаме достатъчни основания за това, можем да го подведем под съдебна отговорност. Практиката познава редица случаи, в които съдебни процеси за обида или клевета, заведени срещу медии, са завършвали с успех за инициаторите им. Тук обаче механизмът ни на действие цели и друго освен изтриване на дадена онлайн публикация, а именно публична реабилитация на доброто ни име и изобличаване на публикувалия информацията.
-Можем да поискаме не изтриване на дигитална информация, а деактивиране на връзките, насочващи към нея, когато въведем като критерий за търсене имената ни. По този начин ще бъдат изтрити не самите публикации в онлайн пространството, а резултатите, извеждани от интернет-търсачка и насочващи към тях. Това е и проявлението на „правото да бъдеш забравен“.
Адресат на искането ни в тези случаи трябва да бъде операторът на интернет-търсачката. Шансът ни за успех отново зависи от конкретните обстоятелства. Правото ни да бъдем забравени ще бъде признато само ако е налице основателна причина за това. Ако информацията, към която насочва дадена връзка, е невярна, неотносима, неактуална или прекомерна, вероятността да останем удовлетворени от решението на оператора на търсачката е голяма.
- Към кого да се обърнем, ако искаме да предприемем действия?
Операторите на интернет търсачки осъществяват дейността си по управляване на подобни искания под надзора на независими национални институции, следящи за защитата на личните данни. У нас това е Комисията за защита на личните данни.
Ако считаме, че резултатът по конкретния случай не е в наша полза, можем да се обърнем за защита и към съда.
- В кои случаи Google може да ни забрави? Има ли случаи, в които Google не може да ни забрави?
Google използва помощта на консултативен комитет, за да прецени дали искането ни да бъдем забравени е основателно, или не е. На официалния уебсайт на Google е публикуван доклад на този комитет, който разкрива интересни детайли от процеса на оценяване на основателността на запитванията за забрава.
Основните критерии, които те прилагат при подобна оценка, са четири.
- Първият е ролята на запитващото лице в публичния живот.
Google разпределя искащите да бъдат забравени в три категории според ролята им в обществения живот.
Първата категория обхваща хора с изявена роля в публичното пространство. Такива са например политиците, религиозните лидери, спортните знаменитости. За тези лица е най-трудно да обосноват необходимостта да бъдат забравени. Причината за това е, че интересът и най-вече правото на обществото да получава информация за тях, включително лична, се счита за по-съществен от собствения им интерес да бъдат забравени.
Втората категория включва хора с публична роля, която е ограничена или е съсредоточена в определена област. Сред тях попадат например директорите на училища. Успехът на искането им да бъдат забравени зависи до голяма степен от спецификата на информацията, към която насочват резултатите от търсенето в онлайн-търсачката.
Най-голям шанс да бъдат забравени имат хората, принадлежащи към третата категория, а именно онези, които нямат съществена роля в обществения живот. При тях по скоро е изключение правото на информация на обществото да даде превес над правото на личен живот.
- Вторият критерий е характерът на информацията, която искаме да бъде забравена.
Някои видове информация „благоприятстват“ забравянето си. При тях се счита, че личният ни интерес тази информация да не бъде достъпна за широката публика има превес над обществения интерес и право на получаването й. Такива са фактите от интимния или сексуалния ни живот, личната ни финансова информация – например детайли за банковата ни сметка, личната ни идентифицираща информация и др.
Благоприятства забравянето си също информацията, която е невярна или ни поставя в риск от увреждане – например чрез кражба на самоличност.
От другата страна на този критерий стоят видовете информация, при които общественият интерес от достъп до тях се счита за по-съществен от нашето желание да бъдем забравени. На първо място тук е информацията, свързана с политическа или гражданска ангажираност. От публичен интерес е и информацията, свързана с религиозно и философско съдържание, информация, свързана с исторически събития, научни и статистически изследвания и артистично изразяване, включително мнения и дискусии по такива теми. Такива са и данните от значение за общественото здраве и защитата на потребителите. Разбира се, факти, свързани с престъпления, също попадат в тази категория.
Най-общо ако дадена информация допринася за дебат по въпрос от обществено значение, вероятността Google да я забрави е малка.
- Третият критерий е източникът на информацията, която искаме да бъде забравена, и мотивацията за нейното публикуване.
Ако източникът е медия, чиято дейност се съобразява с журналистическите стандарти и добри практики, обществеността има по-съществен интерес и право на достъп до информацията, която тази медия публикува.
- Последният критерий отчита времето, изтекло от момента на публикуването на информацията.
В някои случаи с изтичането на определен период от време, информацията може да станала неактуална. Това улеснява реализирането на правото на забрава. Има случаи когато времевият критерий не способства за вземането на решение от Google. Пример за това е искане за забравяне на информация, свързана с престъпления против човечеството, историческа информация и др.
За Адв. Весела Кабатлийска
Зареждане ...