Моят любим момент

Моят любим момент: Победата на хората и звучният шамар за решилите, че историята се променя със смяната на името

Асоциацията на българските спортни журналисти започна предизвикателството „Моят любим спортен момент“. Във време на изолация и заедно с призив „Остани си вкъщи“ в него ще се разказват вдъхновяващи истории – приятно време в четене на феновете на спорта, които в момента са събрани в огромен виртуален стадион. Целта е да се показва величието на спорта, дори във времена, в които феноменът е принуден да е под карантина.

 

Моят любим спортен момент е свързан с един мач, който остана в историята като първият сблъсък на “Витоша” и “Средец” – преименуваните “Левски” и “ЦСКА. Мач, в който аз направих официалния си дебют в тогавашната “А” футболна група.

Мачът бе през есента на 1985-а, няколко месеца след безумно смешното решение да се сменят имената на отборите и да се лишат от правото да играят футбол за дълги срокове на основни играчи и от двете страни. След тази “наказателна” акция дойде и времето, когато трябваше да се покаже, че вече никой не се интересува от “разжалваните” колоси.
Е, все пак, какво толкова – два разбити отбори, без голяма част от звездите си, пълни с млади и неизвестни футболисти…обикновен мач, ще кажете.
Мачът беше преместен на “Българска Армия” – стадион с по-малък капацитет, но достатъчен за очакванията за слабо посетен двубой.
Да, ама се случи нещо съвсем различно.
Ние се придвижвахме с клубната “Чавдарка” (нали сме разжалвани, смениха и автобуса). Спускайки се отТелевизионната кула, изведнъж попаднахме в море от хора.  Пътят пред нас беше задръстен, не от коли, от хора. В този момент всички разбрахме, че ни чака всичко друго, но не и обикновен мач.
До стадиона стигнахме сякаш носени от тези, дошли да покажат, че имената нямат значение за истинската любов. Интересът беше невероятен.
Кадър от препълнените трибуни от мача на 31 август 1985 г. - дим се носи на фона на светлинното табло.
Кадър от препълнените трибуни от мача на 31 август 1985 г. – дим се носи на фона на светлинното табло.
На другия ден разбрахме, че извън стадиона са останали повече хора от тези, влезли вътре.
Почти нищо не помня от самия двубой, освен, че победихме с 2:1, че “сините” шалчета бяха в пъти повече, и че аз осъществих мечтан дебют.
Също помня, че не чух някой да скандира друго освен “Левски” или “ЦСКА”.
Мачът беше звучен шамар, автогол за тези, решили, че историята се променя със смяната на името.
Този спортен момент ще остане завинаги в моето съзнание като победата на хората срещу едно неспортно решение и неговите неосъществени цели.
Един от календарите, които синът на Гунди си пази и до днес. “Левски”, 1985-а - годината на дебюта му в “А” група. Седнали (от ляво на дясно): М. Байчев, Р. Гочев, Б. Искренов, Н. Илиев, А. Аспарухов, Р. Чарлов, Ст. Георгиев, Кр. Коев. Втори ред: Хр. Аянделев (зам. председател на клуба), Н. Сираков, Вл. Шаламанов, Д. Марков, Г. Йорданов, К. Вангелов, П. Петров, Р. Крумов, К. Ивков (ст. треньор). Трети ред: Пл. Цветков, Вл. Делчев, Н. Тодоров, М. Вълчев, К. Банков, И. Гълъбов, Ант. Здравков
Един от календарите, които синът на Гунди си пази и до днес. “Левски”, 1985-а – годината на дебюта му в “А” група. Седнали (от ляво на дясно): М. Байчев, Р. Гочев, Б. Искренов, Н. Илиев, А. Аспарухов, Р. Чарлов, Ст. Георгиев, Кр. Коев. Втори ред: Хр. Аянделев (зам. председател на клуба), Н. Сираков, Вл. Шаламанов, Д. Марков, Г. Йорданов, К. Вангелов, П. Петров, Р. Крумов, К. Ивков (ст. треньор). Трети ред: Пл. Цветков, Вл. Делчев, Н. Тодоров, М. Вълчев, К. Банков, И. Гълъбов, Ант. Здравков
Седнали (от ляво на дясно): М. Байчев, Ант. Здравков, Р. Гочев, Кр. Коев, Ст. Георгиев, С. Начев. Втори ред: П. Панов (треньор), Н. Сираков, Н. Илиев, Вл. Шаламанов, Хр. Аянделев (първи зам. председател на клуба), А. Аспарухов, П. Петров, К. Вангелов, Д. Марков, К. Ивков (ст. треньор). Трети ред: Г. Илиев (лекар), Вл. Делчев, Е. Велев, Г. Йорданов, Б. Искренов, Б. Михайлов, С. Софрониев (масажист).
Седнали (от ляво на дясно): М. Байчев, Ант. Здравков, Р. Гочев, Кр. Коев, Ст. Георгиев, С. Начев. Втори ред: П. Панов (треньор), Н. Сираков, Н. Илиев, Вл. Шаламанов, Хр. Аянделев (първи зам. председател на клуба), А. Аспарухов, П. Петров, К. Вангелов, Д. Марков, К. Ивков (ст. треньор). Трети ред: Г. Илиев (лекар), Вл. Делчев, Е. Велев, Г. Йорданов, Б. Искренов, Б. Михайлов, С. Софрониев (масажист).
"Левски" - 1987. Седнали (от ляво на дясно): Д-р Г.Илиев, Кр. Коен, С. Начев, Ст. Георгиев, Р. Крумов, Е. Спасов, Ст. Колев, Ат. Дойчинов (зам. председател). Втори ред: В. Методиев (ст. треньор), П. Петров, А. Аспарухов, Д. Марков, Хр. Аянделев (първи зам. председател на клуба), Г. Йорданов. Трети ред: Н. Сираков, Б. Михайлов, Вл. Шаламанов, Е. Велев, С. Софрониев (масажист), К. Вангелов, Н. Илиев, Вл. Делчев, Г. Славчев.
„Левски“ – 1987. Седнали (от ляво на дясно): Д-р Г.Илиев, Кр. Коен, С. Начев, Ст. Георгиев, Р. Крумов, Е. Спасов, Ст. Колев, Ат. Дойчинов (зам. председател). Втори ред: В. Методиев (ст. треньор), П. Петров, А. Аспарухов, Д. Марков, Хр. Аянделев (първи зам. председател на клуба), Г. Йорданов. Трети ред: Н. Сираков, Б. Михайлов, Вл. Шаламанов, Е. Велев, С. Софрониев (масажист), К. Вангелов, Н. Илиев, Вл. Делчев, Г. Славчев.
Седнали (от ляво на дясно): Хр. Денчев, Е. Спасов, Л. Колев, Р. Гочев, Пл. Николов, Кр. Коев. Втори ред: В. Методиев (ст. треньор), Н. Сираков, Кр. Чавдаров, П. Курдов, Н. Илиев, В. Балевски, П. Петров, А. Аспарухов, Ст. Китов (треньор). Трети ред: Ж. Филипов (лекар), Вл. Делчев, Б. Искренов, М. Мълчев, Е. Велев, Гр. Григоров, Пл. Цветков, Б. Михайлов, С. Софрониев (масажист).
Седнали (от ляво на дясно): Хр. Денчев, Е. Спасов, Л. Колев, Р. Гочев, Пл. Николов, Кр. Коев. Втори ред: В. Методиев (ст. треньор), Н. Сираков, Кр. Чавдаров, П. Курдов, Н. Илиев, В. Балевски, П. Петров, А. Аспарухов, Ст. Китов (треньор). Трети ред: Ж. Филипов (лекар), Вл. Делчев, Б. Искренов, М. Мълчев, Е. Велев, Гр. Григоров, Пл. Цветков, Б. Михайлов, С. Софрониев (масажист).
Баща и син - Георги и Андрей Аспарухови
Баща и син – Георги и Андрей Аспарухови
Автор: АНДРЕЙ АСПАРУХОВ*
* Синът на великия български футболист Георги Аспарухов – Андрей Аспарухов, се включи в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти “Моят любим спортен момент”.
 
Самият Андрей е бивш футболист. Играе в “Левски” – клубът, в който името на баща му е най-ценното и разпознаваемо в цялата история, име с ранг на футболно божество. Андрей е и бивш спортен журналист – коментатор в БНТ. От 24 години живее в САЩ и работи като футболен треньор на деца.
Андрей и съпругата му Изабела, дъщеря на друг велик футболист на “Левски” – Павел Панов, първо заминават за Америка за световното първенство през 1994 г. Дори се женят в Лас Вегас веднага след финала. После са и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г. – остават няколко месеца, Изабела получава предложение за работа и решават, че може да поостанат…
 
От САЩ Андрей Аспарухов се включи в предизвикателството за споделяне на запомнящи се, вдъхновяващи истории, разказани по време на пандемията от коронавирус.
- реклама -