Моника Белучи: Сърцето ми не може да бъде взето

В новия сезон на „Dix pour cent“ /“Десет процента“/“ тя играе дива, която търси нормален мъж. В реалния живот тя го е намерила.

„Аз също търся нормален мъж! Който ще изнесе боклука, ще се грижи за сметките и ще приеме ежедневието … Струва ми се, че е много забавно да създам перосонаж, за който аз съм източник на вдъхновение, но който остава измислен. Тази жена казва, че се среща само с егоцентрични звезди или заможни бизнесмени, че не може да остане сама повече от три седмици. За щастие, моето съществуване не се ограничава само до това! Тя се страхува да бъде себе си в реалния живот. Докато аз съм твърдо стъпила на земята като жена и майка. И най-вече моето сърце не може да бъде взето“, казва Моника Белучи в отговор на въпрос на списание „Пари мач“ дали в новия сезон на поредицата „Десет процента“, играе самата себе си и също търси човек, който да наруши самотата й.

Ето и пълното интервю на френското списание с Моника Белучи.

ПМ: И така, споделяте ли живота си с някой … нормален?

МБ: Аз съм с един и същ човек от известно време и всичко е наред. Някой нормален, какво би означавало това? Самата аз, не мога да предложа добре подреден, структуриран ежедневен живот. Това никога не е било така, освен за децата ми. Как да поискате от друг нещо, което не може да бъде дадено? Човекът, чийто живот споделям, няма моята професия, но пътува много. Неговият ритъм на живот му позволява да разбере моя.

ПМ: В наскоро излязлата книга „Тайни срещи“ вие казвате: „Аз съм жена, за която мъжът е необходим, или с други думи казано ако жената е горивото, то мъжът е двигателя.“ Наистина ли мислите така?

МБ: Това вероятно е културно наследено. Не мисля, че трябва да воюваме с мъжете. Жената представлява универсалната любов поради способността й да дава, без да иска нищо в замяна. Но за разлика от нашите майки и баби, когато не сме щастливи, ние казваме това, ние си тръгваме, ние се развеждаме. На 54 г. изживях великолепен момент от моето съществуване, като новооткрита свобода. Кариерата ми е изградена; всичко, което идва сега е бонус, благодаря ви, че продължава! Аз отгледах дъщерите си, те започнаха да растат: на 14 и 8 г. те стават самостоятелни. Но мъжете разбират ли тази отговорност, този товар? Когато отивам да ги взема от училището или понякога на родителски срещи, виждам, че 90% от присъстващите са жени.

ПМ: Подобно на героинята си в „Десет процента“, плашите ли мъжете, защото вие сте една икона?

МБ: Икона? Вие сериозно ли? Мислите, че ходя по водата? Така че, да, беше по-сложно да се обърнат към мен, когато бях млада. Можех наистина да стресна мъжете. Днес, с малкото ми бръчки и несъвършенства, не се страхувам от тях. Вече не съм бебе, а зряла жена. Разбира се, има хора, които ме дразнят. Ако са любезни, хубаво, приемам. Понякога те са мъже, които, тъй като имат много власт, мислят, че всичко е позволено. Те ме смущават и не се притеснявам да им дам да разберат.

ПМ: Синдромът Уайнщайн, някой осмели ли се с вас?

МБ: Бях се сблъсквала с него като млад модел, след това като начинаеща актриса. Но никога не се налагало да се справям със ситуации на насилие. Защо? Имах финансова независимост и това е основното: мога да си позволя да кажа не. Нямах нужда от никого да плащам наем, да се храня. Силата на мъжете, не само в киното, но и навсякъде, изнудването, което понякога упражняват, се заключава в това: те могат да ни накарат да живеем или да оцеляваме, злоупотребявайки чрез някакъв вид сексуален тормоз. В по-широк смисъл, да не позволяват на момичетата да ходят на училище, на жените да шофират или работят, да отнемат всякаква свобода и да разглеждат жените само като обекти за възпроизвеждане.

ПМ: Вие написахте, че не сте в мир с мъжкия пол и искате да сте по-малко отбранителни. Кое провокира това?

МБ: Кой не се страхува от мъжете? Това ми се случи.Трябваше да се справя с неподходящо поведение. На кожата на жената, от зората на времето, е написан код за отбрана, който се предава в културата. Но няма нужда да се стигматизира. Не всички мъже са насилници. Някои жени също са такива.

ПМ: В „Десет процента“ минавате за една дива, която дори не може да запари чай. Преувеличено ли е?

МБ: Фикция отново! Аз не съм най-добрият готвач в света, но моите дъщери никога не са умирали от глад. Нито моите гости, когато подготвям вечеря. Аз правя прекрасна паста, а на моето тирамису се наслаждават.

ПМ: Един човек, който срещате, докато сте с руса перука, заявява: „Моника, тя е прекрасна, но каква кучка е!“ Това случило ли ви се в реалния живот?

ПБ: Красива се равнява на идиот, какво клише! Това е уморително. В света на киното никога не съм била изправена пред тази форма на преценка. Въпреки това, когато издържах теста по старогръцки, учителят се втренчи в мен от главата до петите, преди да пита: „Това е, което искаш да правиш по-късно, нали? Водеща? „Намерих това за абсолютно обидно.

ПМ:Сега, можеш ли да спреш да работиш?

МБ: Имам нужда да продължа. Но, да, също имам свободата да избирам, да опитам вълнуващите артистични приключения, като филма на Кустурица, чието заснемане продължи четири години и което очевидно не съм направила за пари. Участието в големи бюджетни филми позволява след това да играеш в авторски филми.

ПМ: Днес, веднага щом някой известен купува или построява къща в Португалия, се казва, че той плаща по-малко данъци …

МБ: Аз притежавам ваканционен дом в Лисабон, град, който обичам, а също имам апартамент в Рим. Аз не съм французойка, имам италиански паспорт, но избрах да живея във Франция. Дължа й световната си кариера благодарение на филми като „Апартаментът“, „Невъзвратимо“, „Колко ме обичаш“ и много други. Аз съм много привързана към Франция за всичко това, което ми е дала.

ПМ: Но френската публика не ви е гледала в киното след филма на Кустурица през 2017 г., и поредицата „Mozart in the Jungle“ /Моцарт в джунглата/. По-малко предложения ли ви правят?

МБ: Получавам много предложения от тях. Играла съм в „Spider in the Web“, трилър с Бен Кингсли, режисиран от Ерън Рикли и в австралийския филм „Nekrotonic“. Участвах в последния филм на Клод Льолуш., „Най-красивите години“, което ми позволи да преживея вълшебен момент с Жан-Луи Трентинян. И казах „да“ за следващата реализация на Каутер Бен Хания, който създаде „La belle et la meute“ /Красавицата и кучетата/, представен в Кан през 2017 г. Но е вярно, че вече седем години не съм снимала филм във Франция.

ПМ: Може ли да говорим за това, през което преминахте в личния си живот?

МБ: Защо да се връщаме към това, което е минало и изчезнало? Когато двама души са приключили съвместния си път, струва ми се нормално всеки от тях да тръгне по своя път и да направи живота си такъв, какъвто му харесва.

ПМ: Все още ли, както винаги, прощавате много?

МБ:По време на нашия живот срещаме хора, които са необходими за нашето пътуване, които ни позволяват да се развиваме. Трябва да им благодарим, защото при докосването с тях откриваме толкова много за себе си! Благодаря на двамата ми съпрузи за това, което ми донесоха и за това на което ме научиха за живота, по един несъзнателен и различен начин.

ПМ: Можете ли отново да се изкушите за брак или си го забранявате?

МБ:Как да разберем какво ще бъде бъдещето? Не можем да програмираме съществуването си. Бракът е нещо, което двама души трябва да решат заедно, в определен момент от живота си. Когато се ожените два пъти, трябва да отделите време да мислите, преди да започнете отново, да разберете защо сте го направили и защо сте се развели. Да кажем, че точно сега съм във фазата на обучение.