сн. БГНЕС

Модернизират болници със 780 млн. лв.

Болниците ще трябва да се модернизират и оборудват с иновативни технологии. 780 млн. лв. са предвидени за това и за квалификация на персонала. Застъпено е развитието на психиатричната помощ, на Медицинския институт на МВР, на системата за спешни повиквания. Това е заложено в плана за възстановяване и устойчивост и в неговия четвърти стълб – „Справедлива България“. Той  бе представен от вицепремиера Томислав Дончев онлайн.

Има два много важни акцента – как се справяме със застаряването на населението, необходимостта да мислим за икономика, в която се ангажират възрастни хора и ученето през целия живот. Искам това да се превърне в реално работеща политика. Трябва да разгърнем спектъра от финансиране, регулация и мерки в системата. Животът днес е такъв, че само след няколко години след завършване на някаква образователна институция, знанията вече са неактуални. В тази сфера има много какво да се направи. Здравеопазването също се нуждае от реформи и нови инвестиции. Трябва да се създаде и система за бърза реакция при инсултите”, каза Дончев.

Обърнато е внимание и на социалните мерки. За закриване на домове за стари хора и създаването на подходящи институции за грижа за тях са заделени 755 млн. лв. За възрастните е предвидено и дигитално обучение с 80 млн. лв. Със 150 млн. ще се улесни достъпът на хората с увреждания – чрез софтуери, адаптирани превозни средства, технически и медицински устройства и др.

Дигитализацията е основен приоритет за нас. 2/3 от хората у нас не притежават основни умения, каза социалната министърка Деница Сачева.  В следващите 5 години ще заложим на инвестициите за подобряване на работата и повече подходи за иновации, както и за използване на технологии от възрастни хора.

„72% заетост на работещите си поставяме като цел с този план, ще разгърнем квалификацията и повишаване на дигитални умения, защото 2/3 от хората у нас не притежават такива умения. Реформата е свързана с обучения, развиване на цифрови умения, създаване на инструменти за обучения за възрастни“, каза Сачева.

80 млн. са заложени за обучение за възрастни, организиране на електронни и дистанционни обучение.

Подобряването на бизнес средата, здравеопазването и социалното включване са обхванати в “Справедлива България”. За тези цели са предвидени 2,55 млрд. лв. В първото направление се набляга на модернизирането на администрацията. Информационна система ще бъде внедрена в административните съдилища, които ще могат да обменят информация, страните по делата ще се призовават електронно, съдебни заседания ще могат да се провеждат онлайн. Това ще стане с 23 млн. лв. Електронни услуги и правосъдие за гражданите ще се доразвият с 1,5 млн. лв., както и информационната система на съдилищата – с 53 млн. лв. 169 млн. отиват за национална интелигентна система с цел превенция и анализ на информация в сферата на обществената безопасност и надграждане на системата за противодействие на корупцията сред служителите на МВР, повишаване на прозрачността при обслужване на гражданите. Регистрите в администрацията ще се дигитализират със 150 млн. лв. Става въпрос за Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, НСИ и др. Със 192 млн. лв. ще се изгради система за електронна идентификация и персонализация в личните документи.

„Като съществен елемент на реформата в съдебната система в резултат на широк кръг консултации по Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени мерки за една цялостна реформа и дигитализация на съдебните процедури“, каза правосъдната министърка Десислава Ахладова. Тя обясни, че се правителството се стреми да осигури максимална степен на прозрачност, бързина, ефективност на етапите на производството пред съда. Очакваме тези реформи да имат позитивен елемент върху подобряването на бизнес-инвестиционния климат в страната, позволявайки електронния обмен на документи. Реформите са ключов елемент от съдебната система и са сред стратегическите приоритети на страната. На преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие. Акцентът върху електронното правосъдие беше и ключов аспект на предприетите в началото на годината мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и беше подчертан в доклада на ЕК за върховенството на закона от 30 септември 2020 г.“, каза още Ахладова.

„След въвеждането на дигитализацията по всяко време гражданите и бизнеса ще могат да следят движението на всяко дело и да проследяват всяко забавяне на процедурите и сроковете, което ще доведе до прозрачност. Предвиждаме и възможността по електронен път от всяка точка в страна да бъде подадено заявление или искова молба. Правителството въведе възможност при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%, което ще улесни достъпа до правосъдие“, каза още Ахладова. „Министерски съвет прие промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, които са нормативната база, върху която ще се осъществява дигитализацията на съдебната система. Всички тези мерки са насочени към позитивен ефект както върху гражданите, така и върху бизнеса и подобряване на прозрачността, бързината и ефективността на съдебната система“, допълни тя.

- реклама -