Младен Шишков: Промяната реши – най-светлият български празник „24 май“ няма да е национален

Младен Шишков: Промяната реши – най-светлият български празник „24 май“ няма да е национален. Младен Шишков, който е депутат от ГЕРБ написа преди минути във Фейсбук:

„Промяната реши. Най-светлият български празник “24 май”,

няма да бъде национален празник. Точка!“

Освен Младен Шишков, подобен пост пусна във фейсбук и Петър Николов:

Това е резултатът от гласуването на предложението 24 май да стане национален празник на България! Извън вносителите от ГЕРБ-СДС, ЗА гласуваха 1 народен представител от ПП, 19 от ДПС и 4 от ДБ.

Останалите избраха националният ни празник да

продължи да бъде дата, която ни разделя и която използваме основно да благодарим и венцехвалим друга държава. Жалко, но с това каузата ни няма да бъде изоставена – загубихме битка, но ще спечелим войната. Бог да пази България!

По-рано днес законопроектът на ГЕРБ-СДС за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе отхвърлен, а с това и предложението 24 май вместо 3 март да е национален празник на България.

Националният празник остава 3 март.

Идеята на бившите управляващи бе отхвърлена с 61 гласа „за“, 63 „въздържал се“  и само 77 „за“ – ГЕРБ, ДПС, 4 от ДБ и 1 от ПП. Предложението 24 май да измести 3 март се появи в края на май. Тогава от ГЕРБ-СДС заявиха, че 24 май е денят, който в най-голяма степен обединява обществото.

Десислава Атанасова, която е вносител на законопроекта, заяви, че във времена на разделителни линии трябва да има кауза, която да ни обедини. По думите

ѝ една такава кауза е българската писменост.

Предложението на ГЕРБ обаче не намери подкрепа нито сред опозицията, нито сред управляващите. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов определи тази идея като „притопляне на стари русофобски манджи“. От ИТН също са против, а Благовест Белев от ПП заяви, че 24 май е един от малкото празници, за които има абсолютен консенсус в обществото, но не е редно той

да се използва за поставяне на разделителни линии.

Последните промени в Кодекса на труда за 24 май бяха направени през декември 2020 г. Тогава парламентът окончателно преименува празника от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

Тогава единствените критици на промяната бяха от

БСП и отцепниците от партията. Основната теза на левицата бе, че промяната на името на 24 май не е в дневния ред на обществото, както и че премахването на славянската писменост от него чертае разделителни линии не само с руския, но и с други народи.

- реклама -