Митът за българската плодовитост. Намаляваме с 19 на час

Митът за българската плодовитост. Намаляваме с 19 на час

Евростат излезе с парадоксалната информация, че българската нация не е от най-топящите се в Европейския съюз. Точно обратното – коефициентът за женската плодовитост у нас е един от най-високите в общността (1,65 за 2022-ра). На трето място след Франция (1,79) и Румъния (1,71). Данните са от съвместно изследване на Евростат и

Института за здравни показатели и оценка към Вашингтонския университет.

През 1960 г. показателят за страната ни е бил 2,31 – тоест една жена е имала повече от 2 деца. Това са годините, в които се ражда и митът за супермъжествеността на нашенците. Тогава всеки уважаващ себе си българин

се смяташе за длъжен да флиртува с германките,

полякините и чехкините, дошли на плаж на Черно море. Но това е само легенда за подхранване на самочувствието на малката комунистическа нация. Най-вероятно лафът е бил роден от остроумец след две ракии.

Явно през 60-те и 70-те години на миналия век

сънародниците ни са имали повече свободно време, работили са по-малко и може би на това се дължи по-голямата им плодовитост в сравнение с днес. Извън шегата, явно политиката на властите не променя тенденцията за намаляване на населението.

Въпреки че сега майките имат право на доста по-дълъг платен от държавата отпуск

в сравнение с годините на дълбокия соц,

българките раждат по-малко от 1960-а. Рекордьори сме в Европейския съюз с 2 г. майчински.

Едва ли точно това е в основата на получените от Евростат и Вашингтонския университет данни за леко повишаване на коефициента на плодовитостта до 1,65 за 2022 г. Националният статистически институт (НСИ) има и по-пресни данни за 2023-та,

когато този показател вече е 1,81, което значи пак под две деца на една жена.

Забавното в класацията обаче е, че дори Турция с нейните 85 милиона жители е с по-нисък от българския коефициент – те са с 1,63 през 2022-ра.

Ама у нас колко да е висок… Просто тенденцията в цяла Европа

е към снижаване. Любопитното е, че миналата година коефициентът на фертилност е почти толкова, колкото е бил преди промените (през 1990-а е 1,82). Но

тогава българите са 8,877 милиона души,

а според последното преброяване през 2021 г. вече са 6,43 милиона. Тоест нацията е намаляла с близо 2,5 милиона души.

Факт е, че тя застарява и страда от ниска раждаемост.

Броят на жените във фертилна възраст (от 15 до 49 г.) през 2012 г. е бил с 356 хиляди повече, отколкото в края на 2023 г. – от 1 625 000 намалява на 1 269 000. В същото време смъртността у нас е твърде висока, естественият прираст е постоянно отрицателен от старта на демокрацията.

Демографската криза е придобила мащабите на катастрофа, казват експертите. Което, от своя страна,

намалява и брутния вътрешен продукт на глава от населението с 1%,

както и броя на хората в трудоспособна възраст.

Само че всички тези статистики не отчитат факта, че двойките не създават деца, за да дарят на държавата работници, население или просто млади хора, които да плащат пенсиите на възрастните. Такова мислене е страстоубийствено. Властите не могат да насилят жените да раждат, само повтаряйки мантрата,

че нацията се стопява. Няма как да се получи с нормативни уредби.

Законова забрана да имат повече от едно дете действаше в Китай от 1979-а до 2015-а. Целта беше да намалят прираста, защото се притесняваха за изхранването на населението и недостига на жилища. Но се отказаха от този метод.

В анкети много често хората казват,

че се въздържат да имат повече деца, защото се притесняват как ще ги изгледат. Възпират ги нестабилната политическа обстановка и несигурността за доходите. Но опитът показва, че раждаемостта не зависи само от финансовите способности на семейството. Например българите са имали по повече деца в началото на XX век, когато трудно са свързвали двата края,

страната ни е била селска и непрекъснато са се водили войни. Но тогава голяма част от бебетата са се раждали мъртви

или са умирали от нелечими болести в ранна възраст.

Според данните на НСИ през 1907 г. живите са били 87 110.

Естественият прираст – 57 813 души. Преди Балканските войни – през 1911 г., оцелелите новородени вече са нараснали до 175 708. А след участието на страната ни в местните конфликти и в Първата световна война броят на децата намалява над два пъти.

Любопитното е, че най-малко са се появили на бял свят през 1917-а – едва 79 241 живи,

но въпреки кризисните времена пак са доста повече, отколкото през 2023-та (57 197).

Най-ниска е била раждаемостта през 90-те до 2002-ра,

когато пада до 1,21, а най-висока – през 1950 г. (2,66). Така че нарастването, което показват статистиките сега, е илюзорно, защото се сравнява с предишните години и не отчита всички фактори.

Любопитното е, че средиземноморските Гърция (1,43), Кипър (1,39),

Италия (1,25) и Испания (1,16) са доста по-назад от нас в класацията на Евростат. В дъното е Малта (1,08). Ако вземем Испания, тя се слави с най-високата продължителност на живота в Европа (84 г.) заради здравословната диета и ефективното здравеопазване.

Но очевидно демографската политика също не успява да се справи с тенденцията за спад на раждаемостта.

Само в България, Румъния и Чехия се е увеличил броят на бебетата, които ражда една жена в последните 20 години (от 2002-ра до 2022-ра, за когато са последните данни на Евростат). За нашата страна става дума за нарастване с 0,42 за този период. От големите градове в страната най-висок е коефициентът в Сливен – 2,35, а в селата край него – даже 3,1.

Такива са данните на Националния статистически институт.

Но въпреки нарастването в България, Румъния и Чехия Европейският съюз е на последно място в цитираното изследване от всички континенти и общности. Тенденцията е на непрекъснат срив в последните 14 години. През 2022-ра е поставен антирекорд за рекордно нисък брой бебета в ЕС – 3,88 милиона, докато през 1960 г. те са били 6,66 милиона.

Средно една европейка дава живот на 1,46 бебета,

докато в Западна и Централна Африка една жена има близо 5. Но дори и там кривата на коефициента е намаляваща спрямо 1970 г., макар и не толкова, колкото в Европа. Близкият изток също е в горната част на класацията.

В същото изследване сънародничките ни изпъкват

по още един показател – за 2022 г. българките са били най-младите родилки на първо дете. При нас това е било на 26,6 години. Следват румънките – на 27 г., докато “най-възрастни” са били италианките и испанките – на 31,7 и 31,6 г. Средно за ЕС дамите се сдобиват с първото си бебе на 29,7 г.

Всичко това обаче са само цифри, а за спасяването

на нацията трябва да се води адекватна политика. Когато за 3 години избираме 7 пъти парламент и не може да се състави правителство, хаосът и кризата няма как да родят смислени решения и спокойствие за повече бебета.

Етническите българи изчезват с 19 на час

През 2050 г. мнозинство ще са ромите, защото раждат много повече, смята директорът на Демографския институт акад. Петър Иванов

По официални статистически данни нацията ни от почти 9 милиона

е намаляла на около 6, което е свиване с около 30%. С всеки изминал час етническите българи намаляват с 19 души. В тези 60 минути ромите се увеличават с четирима. Така че сумарно българските граждани стават с 15 души по-малко на час. В

друго свое изследване извън цитираното по-горе Евростат казва,

че броят на българите през 2050 г. ще спадне с 30%, но не казва нищо за етническия състав. Българите ще са етническо малцинство. Когато се случи това, населението ще се увеличи.

Проучване на НСИ преди време разкри, че 64% от ромките имат по 4 и повече деца.

Българките раждат около 1 дете. За да се поддържа равновесието, би трябвало всяка жена да има по 2,2 деца. Данните за повишената плодовитост у нас от 2002 г. се дължат на факта, че тези, които не раждат, стават по-малко, а тези, които имат по повече деца, се увеличават.

Тези жени получават солидни суми по всички канали, вкл. европейски. Голяма част живеят на социални помощи.

Така че увеличеният коефициент на фертилност се отнася за ромския етнос и показва изчезването на етническите българи. Казали са го още и структури в САЩ, ООН и Евростат. България е на първо място по срив на демографията от всичките 230 страни в света.