Мистерията с ръцете на прочутата статуя Венера Милоска

Венера Милоска

Скулптурата на богинята Афродита, открита на гръцкия остров Милос е една от най-известните статуи в света. Но, защо я наричат Венера и къде са ръцете й – тези два въпроса вълнуват всеки, зърнал произведението на изкуството, изложено във френския Лувър.

Причината да я нарекат така се крие в исторически комплекс на французите. Малко след като е открита, статуята е пратена на крал Луи 18-и. Идеята е тя да замени друга бележита скулптура – на Венера Медичи, която Наполеон заграбил от Италия и сега Франция трябвало да върне. А, както знаем добре Венера е римския аналог на гръцката богиня на красотата и любовта Афродита.

Статуята е датирана към 130 – 90 г. пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия.

Откриването на двуметровата статуя

Венера Милоска носи името на едноименния остров в Бяло море, където е била открита през 1820 година.

Размерите й са внушителни – цели 203 сантиметра! Скулптурата, която е изработена от пароски мрамор представя пропорциите за красота в късния елистичен период – издължен торс, закръглени форми и съблазнително падаща драперия, разкриваща малките гърди на богинята.

Статуята е открита от местен фермер на парчета – бюст, крака, торс, ходило… Смята се, че още тогава Венера Милоска е била без ръце. Тя е натоварена на кораб и изпратена в Истанбул, на тогавашния френски консул. Той вижда в скулптурата идеалната възможност да замени тъгата по Венера Медичи и времето единствено го оправдава.  Една от версиите за липсващите ръце на богинята е, че фермера изведнъж осъзнал историческата стойност на находката и отказал да я даде на френските моряци. В последвалата разправия те били счупени, а за да не губят време и да рискуват, поданиците на Луи решили да отплават без тях. Тези твърдения обаче не почиват на никакви доказателства и са по-скоро легенда.

Но, къде са ръцете тогава?

Има големи съмнения, че липсващите крайници на Венера може да са счупени още от жителите на о. Милос. В древността се практикувало подобно рушене на божествени статуи ако плодородието било слабо, а природата бурна.

Според френските експерти от Лувъра, някога скулптурата е била украсена и с бижута, вероятно от благороден метал. По мрамора има следи от гривна под рамото, обеци и лента на главата.

Самоличността на жената, превъплътена в мраморната статуя обаче всъщност е енигма – смята се, че тя е Афродита заради това, че е полугола и има чувствени женствени извивки – точно така древните елини са описвали и рисували богинята на любовта. Но, историците допускат още няколко версии, една от които е, че това всъщност е Амфитрита – морска богиня, съпруга на Посейдон.

Археолозите от години се опитват да направят реконструкция на оригиналната статуя, базирайки се на позата, която заема: дали е била подпряна на колона, или пък на рамото на бог Арес, или пък е държала в ръка ябълка, амфора или лък. Една от най-разпространените версии е, че именно забранения плод е бил в ръката на Венера Милоска.

Според учените, ябълката може да означа две неща: че богинята е била покровителка на острова, защото думата „милос” на гръцки означава „ябълка”, или че разказва легендата за златната ябълка, която богинята на раздора Ерис надписала „на най-хубавата” и подхвърлила на богините Хера, Атина и Афродита. Те на свой ред помолили троянския принц Парис да определи коя от тях да я вземе и той посочил Афродита. За благодарност, тя му дала Елена, съпругата на владетеля Агамемнон и така започнала Троянската война.