Мирис на газ в разстрела на боса на „Мулти“ Илия Павлов.
На 5 август 1991 г. в Цуг, Швейцария, е регистрирана “Мултигруп холдинг” АД. Фирмата наема офис в малък апартамент точно срещу синия небостъргач на Марк Рич.
На следващия ден – 6 август, лидерът на групировката Илия Павлов навършва 31 години. Тази година би направил 63. Но на 7 март 2003 г. един куршум го улучва в сърцето, когато излиза от сградата на империята си.
Илия Павлов – наричан Зъбчето – е роден на 6 август 1960 г. в Долни Богров, Софийско. Учи в спортното училище в София, става републикански шампион по борба за юноши и постъпва в ЦСКА. Завършва ВИФ, следва задочно и журналистика.
Жени се за Антония, дъщеря на ген. Петър Чергиланов, началник на Военното разузнаване. Бракът им трае около шест години, имат дъщеря Венцислава.
Илия Павлов служи като офицер в армейската спортна школа “Чавдар” и за малко време е журналист във в. “Йени ъшък” (“Нова светлина”.)
След това е назначен на чиновническа длъжност в Комитета за култура.
През 1985 г. е
шофьор на фестивала
“Аполония” в Созопол
Жени се за актрисата Дарина Георгиева от Казанлък. Имат дъщеря Паола и син Илия-Калоян.
Стремителният му път на бизнесмен започва през есента на 1988 г. В кооперацията на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски” е създадена импресарска компания “Мултиарт” (или творческо-производителна кооперация според соцтерминологията на Указ 56). Предмет на дейността е търговия с произведения на изкуството от античните времена до днес.
Според една от версиите финансовата помощ за Павлов в началото дошла по две линии. Едната е от бизнесмени от Турция, Гърция и Малта. Най-голяма подкрепа в дейността му оказал анонимен гръцки богаташ, който му предоставил оборотни средства, за да извърши първите си крупни сделки, и така да започне сериозен бизнес. Според друга версия през 1989-1990 г. Павлов е в САЩ и се връща с 20 млн. долара заем от две заможни семейства.
По-късно ще обясни старта си в бизнеса така: “В началото правех всичко, но разбрах, че така не се печелят пари. Бях принуден да променя нагласата си и отидох в Малта. С турските колеги прекупувахме подводници от “Совморфлот”, нарязвахме кожусите им и ги пращахме за турските металургични заводи.”
През 1990 г. “Мултиинтернешънъл холдинг” се разполага в част от сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Каква ирония на съдбата! Капитализмът без бой превзе територията, където се подготвяха червените управленци за построяването на комунизма.
През цялото време оттук нататък Илия Павлов ще гради своя бизнес и групировка чрез тайната (а и явната любов) между икономиката и политиката. Ще ухажва политици, ще финансира изборни кампании, ще откупува дългове и от всичко това ще печели много.
Носещите компании в групировката са: “Интерстийл” (метали), “Бартекс” (хранителни стоки, основно внос на захар), “Ем Ай Инженеринг” (комуникации и продажба на сателитни чинии), “Интком” (текстил и офисоборудване).
През 1991 г. е създадена “Арес Делта” – дъщерна фирма с управител Димитър Иванов. Регистрирана е в Драгоман заради безмитната зона. В Москва като представител на “Мултигруп” е ангажиран Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов.
Пак през 1991 г. във Вадуц, Лихтенщайн, е регистрирана „Вениса естаблишмънт“, която поема финансовите операции в Европа. Във Вашингтон е установена компанията „Ай Би Ай корпорейшън“. В Малта – компанията Ай Пи Ен. В Цуг е – „Технохолдинг“.
По това време Павлов казва: “Не сме политическа структура и не дискриминираме хората заради миналото им. В специалните служби имаше изключителни специалисти технократи…”
1992-1996 г. са златните години на Илия Павлов и “Мултигруп”. Групировката се превръща в държава в държавата. Разгръща дейност и купува предприятия и в Сърбия, Македония и Албания. Дейността й се разпростира чак до Латинска Америка.
Първите критични публикации срещу корпорацията започват да се появяват при управлението на премиера Филип Димитров. “Мултигруп” е обявена за създание на бившите комунисти и ченгета от ДС, за да умножава изнесените с куфарчета в чужбина червени пари. В медиите се появяват версии за връзката на “Мулти” с Максуел, с живеещия във Виена Огнян Дойнов и с Андрей Луканов.
През управлението на Любен Беров (28 октомври 1992 – 8 септември 1994) има истински бум в сдружаването на “Мулти” с държавни компании и техните шефове. Например през 1993 г. се ражда “Дисконтова къща”, с участието на Балканбанк и ОББ. Банката на Миронов става финансов гръб на повечето проекти на “Мулти”. “Дисконтова къща” е основен участник в реализирането на цесиите с “Химко” и “Кремиковци”.
Източник: 24 часа
Зареждане ...