Мирът и войната – Бжежински, Кисинджър и Хънтингтън

Автор: Жоржета Пехливанова за epicenter.bg   Жоржета Пехливанова има впечатляваща дипломатическа и посланическа кариера, която в продължение на над три десетилетия я е отвеждала в мисиите ни в редица страни на Европа и Латинска Америка. Натрупаните ѝ на това поприще познания, контакти и опит се съчетават с прозорливостта на прецизния политически анализатор.

Великият холандски философ-рационалист Бенедикт де Спиноза, 1632-1677, казва: „Pax enim non belli privatio, sed virtus est.“ – „Мирът не е просто липсата на война, той е добродетел“. И добавя, че мирът е „състояние на духа, предразположение към доброта, доверие и справедливост“.

Трима са идеолозите на съвременното американско имперско мислене: Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и Самюел Хънтингтън – бивш шеф на отдела за планиране към Държавния департамент на САЩ и член на Съвета за международни отношения (Световното правителство). Те са въведени в политиката от Уилям Елиът, дългогодишен ректор на Харвардския университет, идеолог на Виетнамската война.

Преди 60 години  американският президент Джон Ф. Кенеди (1917-1963) открива учебната година в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963г. и произнася прочутата своя Мирна реч, известна като „Pax Americana“, в която излага формулата си за мир със Съветския съюз и очертава вижданията си за световния мир.

Според проф. Джефри Сакс, „Кетле професор“ в Колумбийския университет, „Речта на Кенеди осветява нуждата от драматично преориентиране на подхода на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна. Досега Байдън не следва предписанията, препоръчани от Кенеди за намиране на мир. Ако се вслуша в съветите на Кенеди, Байдън също може да стане миротворец…“

Джон Кенеди е категоричен: „Или човечеството ще приключи с войната, или войната ще приключи с човечеството.“ 

Кенеди описва мира „като необходима разумна цел на разумния човек“, но трудно постижима. „Нашите проблеми са създадени от човека и те могат да бъдат разрешени само от човека. Ние не трябва да виждаме само изкривения и безнадежден аспект на другата страна. И не трябва да виждаме конфликта като неизбежен, уреждането като невъзможно и комуникацията единствено като размяна на заплахи“. Кенеди казва още: „ние трябва да признаваме постиженията на руския народ  в наука, космос, икономика, култура и неговата храброст…“  

Проф.Сакс заключава в статията си пред “Гласове”: “Кенеди знаеше, че щом като мирът представлява взаимен интерес на САЩ и Съветския съюз, мирен договор може да бъде постигнат…

Но в контекста на украинската война поведението на Байдън е почти пълна противоположност на Кенеди. Той лично и постоянно очерня руския президент Владимир Путин. Неговата администрация дефинира целта на Америка за отслабване на Русия. Байдън избягва всякаква комуникация с Путин. Те изглежда не са говорили нито веднъж след февруари 2022 г., Байдън отхвърли двустранната среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия. Байдън отказа дори да признае, камо ли да разгледа, дълбоките опасения на Русия за сигурността ѝ.

Путин многократно изрази яростно противопоставяне на Русия към разширяване на НАТО в Украйна – страна с две хиляди-километрова граница с Русия. САЩ никога не биха толерирали Мексиканско-Руски или Мексиканско-Китайски военен съюз покрай 2000-те мили граница между Мексико и САЩ. Време е Джо Байдън да преговаря с Русия за разширяването на НАТО като част от по-широки преговори за приключване на войната в Украйна.”, завършва видният професор Джефри Сакс.

Преди 50 години американският президент Ричард Никсън заявява: “Седемдесетте години за САЩ и за света са години на преминаване от ерата на конфронтацията в ерата на преговорите… които се характеризират с: разведряване Изток – Запад, международни форуми и конференции, на които вече участват заедно Съединените Американски Щати и Съветският съюз  – търговия и кредити, култура, наука, изследвания в Космоса, политически срещи и контакти.“

Американизацията на Европа

През 70-тото десетилетие започва американизацията на Европа – комбиниране и съчетаване на либерализъм с марксизъм и на разведряването вече се гледа като на “структура на мира”. В Москва през 1972 г. Никсън заявява на Брежнев: “Срещаме се в момент, в който можем да превърнем в реалност мирното съвместно съществуване…”

Започва политическо и социално коопериране от глобален мащаб.

“Студената война” от скрит апокалиптичен конфликт, се превръща в явна надпревара, конкурентност и съперничество. Държавният секретар на САЩ по времето на Никсън и Нобелов лауреат за мир през 1973 г. Хенри Кисинджър / “Дипломацията”, глава І, “Новият световен ред”/ казва:

“Народите на Европа не избират равновесието на силите като средство за регулиране на отношенията си поради някаква вродена свадливост или поради склонност на Стария свят към интриги… Европа е била тласкана към политика на баланс на силите тогава, когато средновековната мечта за световна империя рухва… Системата за равновесие на силите не претендира, че е в състояние да предотврати кризи или дори войни. Тя е замислена, за да може, когато работи правилно, да се ограничават, както възможностите на държавите да доминират една над друга, така и мащабите на конфликтите. Нейната цел е не толкова мирът, колкото стабилността и умереността…”

Също през седемдесетте, на американската политическа сцена излиза проф. Збигниев Бжежински, 1928-2017, който в една от първите си книги “Илюзии за равновесие на силите”,1978г. очертава “триъгълните приоритети на световните сили”.  Факултетът по международни отношения на Колумбийския университет се превръща в един от най-добрите в Щатите, а лекциите на младия американец от полски произход събират незапомнено присъствие.

Забелязан и оценен от  банкера-милиардер Дейвид Рокфелер, Збигниев създава организация, която насърчава сътрудничеството между САЩ, Европа и Япония, така наречената „Тристранна комисия“, на която той става първият директор и се превръща в „армагедон“ за СССР, по мнение на сина му,  Марк Бжежински, посланик на САЩ в Полша: „Баща ми достигна до върховете на политиката в САЩ, което беше кошмар за СССР, „армагедон“ за Москва…“ / Gazeta Wyborcza. /

Пророческо е становището на Збигниев Бжежински  за „триъгълниците“ в книгата му “Илюзии за равновесие на силите”:

“В настоящия момент, а без съмнение още известно определено време в света ще съществува комбинация от двуполюсните сили на сложните държавни взаимоотношения. Два триъгълника се преплитат – единият по естество е конкурентният или на съперничество, а другият съществува главно въз основа на сътрудничеството. В триъгълника на съперничество участват Америка, Китай и Съветският съюз. В този на сътрудничеството се разполагат Америка, Европа и Япония. Така се оформя централното поле на сложната игра на силите в света. Ако настъпи внезапно разклащане на подпорната ос на тези сили, то от само себе си би следвало да прекъсне двуполюсните отношения САЩ – Съветски съюз.

При днешната ситуация, обаче, въпреки че е възможно такова разклащане на подпорната ос, но рязко прекъсване на отношенията САЩ – СССР вече е трудно да настъпи…” (стр. 98) .

Седемдесетте години подготвиха събитията и създадоха  условия и предпоставки за промените, които настъпиха в края на  следващото десетилетие – рухването на Берлинската стена и с нея на комунистическата система в Европа.

Збигнев Бжежински като съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър от тази своя позиция вече разглежда Европа на шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва голямата игра, която изисква брилянтна геостратегия и стратегическо управление от страна на двете водещи велики сили САЩ и СССР, за да бъде спечелена партията на тихия /дипломатически/ фронт.

В книгата си „Голямата шахматна дъска“, 1998 г. Бжежински разкрива опасенията си, че „разширяването на НАТО и на Европейския съюз би могло да събуди старото чувство за евроцентризъма на Европа, но би могло и да укрепи демократическите придобивки за евроатлантизма, спечелени след успешното приключване за САЩ на Студената война…“

Кланът Бжежински навлиза трайно в политиката на САЩ последните 30 години.  Двамата му синове, Ян и Марк Бжежински, които са адвокати и международници, също се включват като експерти в политиката – единият – Ян като външнополитически анализатор подпомага президнтската кампания на Клинтън, а днес работи за каузата „Три морета“. Другият син Марк – като съветник на президента Обама и дипломат, бивш посланик в Швеция, а от 2021 г. е посланик на САЩ в Полша.

Особено актуални са изявленията на З. Бжежински за отношенията Русия-Украйна, за позицията на Запада към Украйна и руско-украинските отношения. В статията си  „Преждевременно партньорство“ (1994) Бжежински пише: „Русия може да бъде или империя, или демокрация, но не и двете едновременно… Без Украйна Русия престава да бъде империя, с Украйна, подкупена , а след това подчинена, Русия автоматично се превръща в империя“.

В книгата си „Голямата шахматна дъска“ (1998) Бжежински назовава шест нови геополитически центъра, които се появяват в света след Студената война и които Вашингтон трябва да държи под свой контрол – Украйна, Азербайджан, Южна Корея, Турция и Иран. И повтаря: „Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия все още може да се бори за имперски статут, но тогава ще стане до голяма степен азиатска имперска държава.“

В „Голямата шахматна дъска“ Збигнев  предупреждава:

„Потенциално най-опасният сценарий би бил голяма коалиция между Китай, Русия и може би Иран, една „антихегемонична“ коалиция, обединена не от идеология…“      

След обединението на Крим с Русия,  2014г. Бжежински засилва вниманието си към руско-украинските отношения: „Не знам (дали Крим е загубен за Украйна), но към този въпрос трябва да се върнем, когато отношенията между Украйна и Русия станат поне до известна степен рационални и стабилни отново. Руснаците внесоха ирационалност и емоционалност в тези отношения… те извършиха гангстерска атака срещу Крим… Но те трябва да се пазят от прилагането на този подход към цяла Украйна – това ще доведе до много по-мощен взрив в сърцето на Европа, до конфликт, какъвто светът не е виждал от 1939 г.“ 

Бжежински е скептичен за отбранителната способност на Украйна.  За Крим 2014 г. той пише: „В Крим от 20 000 украински войници никой не стреля по собствена инициатива. Аз самият съм от Европа, така че когато мисля за родината на родителите си, не мога да си представя, че никой не би стрелял от 20 хиляди полски войници, ако външна сила се опита да завземе властта. Мисля, че ще има голяма касапница. Фактът, че в Украйна всичко се случи по различен начин, говори за нещо друго. Путин също си направи тези  изводи. Разбрах, че всичко е дори по-лесно, отколкото се очакваше…“

„От войната до мира – европейска приказка“

Европейският съюз бе удостоен с Нобеловата награда за мир, Осло, 10 декември 2012 г. 

Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет, и Жозе Мануел Дурау Барозу, председател на Европейската комисия, на церемонията в Осло получават наградата.

Ромпой в словото си изтъкна:

„Във времена на несигурност този ден напомня на хората в цяла Европа и по света основната цел на Съюза: да развива братството между европейските народи – сега и в бъдеще… Войната е стара колкото Европа. Нашият континент носи белезите от копия и мечове, топове и оръдия, окопи, танкове и какво ли още не. Трагедията на всичко това е отразена в думите на Херодот, изречени преди 25 века: „В мирно време синовете погребват бащите си, във война – бащите погребват синовете си“.

„И все пак … след две ужасни войни, които погълнаха континента, а с него и целия свят, …. най-накрая в Европа се установи траен мир . В онези мрачни дни градовете на Европа бяха в руини, а в сърцата на мнозина все още бушуваха скръб и гняв. И колко трудно изглеждаше тогава, както отбелязва Уинстън Чърчил, „да си възвърнеш простите радости и надежди, заради които животът си струва.“

„Като дете, родено в Белгия точно след войната, знам историите от първа ръка. Баба ми говореше за Великата война. През 1940 г. баща ми – едва седемнадесет годишен – е трябвало да копае собствения си гроб. Той се спасява, иначе нямаше да съм днес тук. Така че основателите на Обединена Европа правят много смел залог, когато си казват, че могат да сложат край на този безкраен кръговрат на насилието, да спрат логиката на отмъщението и заедно да построят по-светло бъдеще. Каква сила на въображението!“

Златното правило на Жан Моне гласи: „По-добре да се караме около масата за преговори, отколкото на бойното поле“./„Mieux vaut se disputer autour d’une table que sur un champ de bataille.“/

И Барозу в словото си: „Живо си спомням 1974 г., когато бях сред тълпите, слизащи по улиците на родния ми Лисабон, в Португалия, за да отпразнуват демократичната революция и свободата. Същото поколение в Испания и Гърция изпита същата радост. По-късно същото беше преживяно в Централна и Източна Европа… след обединението Европа можеше да диша с двата си бели дроба, както се изразява Карол Войтила. Европейският съюз стана наш общ дом. „Родина на родините ни“, както го описва Вацлав Хавел.

10 години по-късно „Европейската приказка“ е друга. Бившият председател на Европейската комисия, 2004-2014, португалският държавник Жозе Мануел Дурау Борозу в интервю пред испанския „Ел Паис“ намеква и дава преценката си за ЕС: „Европейският съюз излезе вече от геополитическото си юношество… Руската офанзива в Украйна е провокирала промяна на ПАРАДИГМАТА на Брюксел и Европа се е превърнала в действащо лице във външна политика и отбрана“.

Председателката на Европейската комисия /от 1 декември 2019г./ Урсула Фон дер Лайен с нейните ежемесечни призиви за санкции срещу Русия, превърнаха Европейския съюз  в придатък към НАТО под директивите на САЩ. Президентът на САЩ Байдън и  Фон дер Лайн дискредитират по всички фронтове Русия, сипят обидни етикети към руския президент Путин и щеславят Украйна – Зеленски, налагайки нов неверен прочит за Русия и Украйна пред света. Раздвоението и объркването на световната общественост през тези 15 месеци на войната в Украйна постепенно промениха позициите на много държави.

В Хага, на 4 юли 2023г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зарече:„Няма да оставим и един камък непреобърнат, за да подведем Путин и поддръжниците му под отговорност“, каза тя  при откриването на Международния център за преследване на престъплението агресия срещу Украйна.

Международният наказателен съд (МНС), който също е базиран в Хага, вече издаде заповед за арест на Путин във връзка с подозрения във военни престъпления като предполагаемото депортиране на деца от Украйна в Русия. Въпреки това МНС няма правомощието да започва процедури, свързани със самата война, посочва ДПА.

Унгарският премиер Виктор Орбан пред германския „Билд“ различно реагира към конфликта Русия-Украйна: „Първо, Путин не е военнопрестъпник. Можем да говорим за военни престъпления не сега, а след войната. Ако искаме да постигнем примирие и да преговаряме трябва да убедим тези, които са част от конфликта да седнат на масата за преговори…А за триъгълника Русия-Китай-САЩ: ако американците решат, че искат мир, мир ще има. Украйна вече не е суверенна държава.

Украинците се бият, защото ги подкрепя Западът. Няма нужда от повече оръжие, а от мир. А мирът е в ръцете на американците“, завършва Орбан.

Европейският съюз се опитва да действа като суверенна държава, каквато не е, присвоявайки си суверенитета на 27-те суверенни държави нейни членки. Въпреки, че по статута на ООН Европейският съюз е международна организация и е със статут на  наблюдател в ООН, а не член, какъвто са 193 суверенни държави,  големи или малки.

Столетният патриарх на американската дипломация Хенри Кисинджър, който многократно е посещавал Русия и повече 10 пъти е разговарял лично и надълго с руския президент Владимир Путин, е убеден: „Русия трябва да се третира като важен елемент в новата система на глобално равновесие“, а „балансът между Русия и САЩ ще укрепи стабилността в света“.  Мирният план на Кисинджър за войната в Украйна е: „Украйна в НАТО, Крим за Русия“.

„Сега въоръжихме Украйна до такава степен, че накрая тя ще стане най-добре въоръжената страна в Европа с най-стратегически неопитно ръководство… Наближава времето да се договаря мир в Украйна, за да се намали рискът от още една разрушителна световна война, но мечтите за разпокъсване на Русия може да отприщят ядрен хаос”, коментира Кисинджър в сп. „Спектейтър“. 

Кисинджър издига глас: „Как да избегнем нова световна война?“. Дипломатът препоръчва да се установи линия на прекратяване на огъня. Ако предвоенната разделителна линия между Украйна и Русия не може да бъде постигната чрез битки или чрез преговори, може да се проучи прилагането на принципа на самоопределение, но чрез международно наблюдавани референдуми. 

Предпочитаният изход за някои е Русия да бъде превърната в импотентна от войната. Не съм съгласен… Русия има решаващ принос за глобалното равновесие и за баланса на силите за повече от половин хилядолетие. Историческата ѝ роля не трябва да се принизява… Разпокъсването на Русия или унищожаването на способността ѝ да води стратегическа политика може да превърне територията ѝ, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакум. Нейните съперничещи си общности може да решат да уредят споровете си със сила. Други страни може да се опитат да разширят претенциите си със сила.

Всички тези опасности ще бъдат усложнени от наличието на хиляди ядрени оръжия, които правят Русия една от двете най-големи ядрени държави в света“, допълва Кисинджър.

„Когато завърши войната в Украйна, Русия трябва да бъде включена на европейското поле”. Проблемът за отношенията между Русия и Европа се определя от факта, че Русия винаги се е възхищавала на Европа, на нейния културен модел, но в същото време винаги е била уплашена от Европа и Запада като цяло, тъй като е била многократно нападана. Русия не е решила окончателно как да живее – в надежда или в страх. Но смятам, че когато конфликтът в Украйна приключи, Русия без съмнение трябва да бъде включена в европейското поле.  заяви Кисинджър пред италианския „Ла Стампа”

Светът търси мир!

Към масата за мирни преговори Русия-Украйна вече се стичат държавници и лидери от цял свят, предлагайки своето посредничество.  Китайският президент Си Дзинпин предлага Китай да бъде международен арбитър и да доведе Русия и Украйна на масата на преговорите за прекратяване на войната, което ще бъде успех в глобалната дипломация като посредничеството на Китай в конфликта между Иран и Саудитска Арабия. Китай има готов мирен план, в който се позиционира като супер-сила с  дипломатическа мощ на глобален посредник. Турция и нейният президент Ердоган също е с шанс за посредник между воюващите страни /съдействието й заедно с ООН за износ на зърно/.

Бразилският президент Лула да Силва също направи блицсовалки в редица държави в търсене на подкрепа от групата латиноамерикански държави и от БРИКС за мира в Украйна. Южноафриканският  президент  Рамафоса с шест президенти от региона обиколи Киев и Москва. 86-годишният Папа Франциск бе първият, който осъди войната и потърси път към мира Русия-Украйна, изпращайки своя кардинал Матео Дзупи в столиците на воюващите страни за преговори…

Ще  се наложи ли скоро Брюксел и Вашингтон да си сменят парадигмата  на политиката си и застанат зад мира  Русия – Украйна?

Източник: Епицентър